Честно аз имам големи колебания по този въпрос и не мога да си дам ясен отговор.Какво мислите вие?
Песента е страхотна,винаги когато е чуя,настръхвам.Съжалявам само,че няма с кого да оприлича песента.В периода на моето обучение,попадах все на едни учители,благодарение на които ни критикува обществото.Надявам се сега,като техен колега да не допускам такова отношение към учениците си,каквото те си позволяват да допускат към своите.
ЗА ВСИЧКИ мои знайни и незнайни приятели - учители: http://www.vbox7.com/play:e8470396
Именно ,това имах в предвид.
"Обичайте работата си, но обичайте и уважавайте себе си."
Здравейте колежке,имам един въпрос към вас:в магазина като отидете приемат ли" духовни пари "за храна.Казвате,че проблемите в образованието ще минат,ама кога ще стане това,може би за внуците ми -да, но към настоящия момент едва ли.Задава се голяма криза за кадри,защото младите учители,немогат да живеят само с" духовна храна" при тази инфлация,а и не само те.Дано правителството прогледне,че след около 5г.,няма да има учители , които да учат поколението на България.Разбира се ,ако всъщност това не е и целта им.И нека незабравяме,че и" духовната храна "е подплатена от материалната,духовността изисква финансиране."Любовта към децата" не дава хляб на моите деца.Съгласна съм с вас,че човек, за да стане учител трябва да обича децата,но трябва да обича и себе си.
Пред мен също стои дилемата да се откажа ли от учителската професия или не.Макар да ми се иска да продължа,но при съкращение ще съм първата,тъй като съм най-отскоро.Един съвет от мен-преценете всички + и - на двете професии и обмислете спокойно.Най-важно е да отиваш на работа сутрин с желание и да си спокоен за следващия ден. Успех !
Душата ми се храни с това и чувствам, че живея пълноценно.
Тя и моята душа се храни, но проблемът идва от там, че и тялото ми има нужда от храна. На моите деца телата също. А с тази символична заплата все по- трудно успявам да им нахраня телата. Виж, за душите им съм се погрижил- в това отношение са презадоволени. искам да са задоволени и с материална храна, не само с духовна. Ако някой може да кара на фотосинтеза, аз не мога!!!
Не съм имала колебания при избора на професията. Рано разбрах, че не мога да бъда лекар /поради непоносимост към кръв/, затова съзнателно се насочих към дейност, която да харесвам и да ми доставя удоволствие. Обичам децата и работата с тях. Душата ми се храни с това и чувствам, че живея пълноценно. Усещането няма нищо общо с проблемите на образованието в момента. Всичко тече...И това ще мине...
Действай, защото след време ще съжаляваш.Каузата е да си спокоен, че работата, която работиш ти доставя удоволствие, но ти и дава финансите за достоен живот.