Тема за размисъл...
Статията, уважаеми колеги, е от Кафене.нет, а авторът е журналист от Дойче Веле, българин, а не немец. Има над какво да се замислим. Както се казва- мили родни картинки. Ще ми е интересно да видя вашата реакция и мнението ви за статията.
"България е на 76-то място в света по
свобода на медиите, според Freedom House. Ако обаче имаше класация за
слободията в медиите, България вероятно би заела едно от
челните места, твърди в гледната си точка Емилиян Лилов.
Булевардното, жълтото, просташкото, пошлото и разюзданото отдавна са се
превърнали в стил за много от изданията на българската вестникарска сергия. А
разходката през телевизионните канали с дистанционно в ръка създава усещането
за посещение в "гарова тоалетна", каквото сравнение прочетох в
последния брой на вестник "Стършел" по отношение на вечерните
телевизионни шоу-предавания.
Намирам за много оригинално сравнението с тоалетната, защото наистина в тези
предавания всеки се облекчава както намери за добре - един ще си покаже
задника, друг ще се опита да си запали пръднята, трети просто ще си ръси
простотии пред телевизионните зрители и все с надеждата за бърза слава.
По-лошото е друго - че това се харесва на нейно Величество аудиторията. Нещо
повече дори - очевидно тя изпитва потребност да се възхищава на всякакви
"Биг брадър-овци", "Мюзик айдъли" и "Азис-овци",
давани по телевизията.
Героите на новото време
Много внимателно проследих как българските медии отразиха случката с идола
на няколко поколения българи Христо Стоичков, който в ресторант
в Барселона наби български фоторепортер, защото го снимал без да го пита.
Пресата "оплака" момчето с фотоапарата и услужливо забрави, как
навремето самата тя радостно тиражираше всяка една просташка изцепка на
"Модерния ляв" и припкаше подир него за да не изпусне поредната мъдра
мисъл, излязла от устата на "Камата".
Нафукани, нагли и безпардонни са и много други от "героите на новото
време" - един обича да си показва голия задник на концерти, друг се
превръща в герой след като се е изпикал пред районното, където е прекарал
нощта, трети може и да не може да пее или да отрони и една дума на английски,
но от един световен хит прави "Кен ли" и моментално се превръща и той
в "герой".
Псевдокултура
Питам се, що за общество е това, което не може да заспи вечер преди да е
погълнало поредната порция просташка безвкусица, струяща от телевизора или
почерпена от поредното посещение в чалга-заведението.
Пред очите ни израства цяло едно чалга-поколение с напълно деформирана
ценностна система. Това поколение се прехласва по хора, които не са създали
нищо стойностно в целия си живот, но пък са минали през едно от горе цитираните
телевизионни предавания, носещи бърза слава.
Но да не съдим поколението - то е продукт на тоталното опростачване в
държавата България. Очевидно то изпитва потребността, да се
кефи на просташкото, а медиите просто бързат да му задоволят тази потребност -
ту като величаят псувните на Стоичков, създавайки неволно
много и много грозно псуващи "Стоичковци" утре, ту като дават терен за
изява на всякакви Азисовци, или просто като превръщат в модели за подражание
отрепките с екзотични прякори вместо имена.
И на фона на цялата тази медийна слободия да твърди някой, че българските
медии били частично свободни, ми се струва малко странно!"
kafene.net