За цигарите , алкохола и дрогата

Публикувана на: 18.04.2008, от radivdani
Кoментари:7

Възпитанието на децата според ме е приоритет на родителите или поне така трябва да бъде. Дали един ученик пуши,, употребявя алкохол или наркотици смятам ,че отговорни трябва да се чувстват родителите. Но! Но... това не означава, че училището трябва да стой в страни и да се прави ,че не вижда. Сега сигурно ще си кажете , че в ЧК се отделя достатъчно време ,за да се разясни вредата от употребата на цигари ,алкохол и дрога. И какво от това? Учениците пушат / дори и в сградата на училището - за справка влезте в тоалетните/, напиват се / и идват пияни на училище/, масово пушат канабис /и то в голямото междучасие/, а някой дори са на по-твърд наркотик /за щастие май още в училище не съм чула да се е случило/. Някои от вас може би ще ме обвинят ,че тази тема поставена така подронва авторитета на българското училище , но най-лесно е да си заровим главата в пясъка и да се правим ,че не знаем. А не сме само ние тези ,които знаем. Не мислите ли ,че е по- достойно да се признае проблема и да се вземат мерки , защото всички виждат струпаните ученици пред входа на училището с цигара в ръка, а това найстина подрива доверието на обществото към училището като институция. Освен това смятам ,че живота и здравето на децата са от първостепенно значение и бездействието в случая е равносилно на цинизъм. 

 Нетинфо - Изследване: Половината ученици в София пият, пушат и не спортуват

 

Коментари 7

07.04.2015 nikitad

Profile

Бих желала да подам оплакване за продажба на наркотици в училището на моето дете - частно немско училище "Ерих Кестнер". Сред учениците има дилъри на наркотици, които продават "стоката" безнаказано! Ужас и безумие!

29.10.2008 radivdani

Profile

Вчера бяха изнесени данните от изследване на МБМД сред 2 200 ученици от 7 до 12 клас от София, проведено в края на миналата година.

Представителната извадка мина като поредната дописка през повечето медии, но еднодневния й престой в общественото пространство разлисти наново буквара с вечно задаваните въпроси...

- Трябва ли да чакаме суровите цифри да ни шамаросат в лицето, за да се стреснем, ужасим и изплашим за бъдещето?

- Трябва ли да изтече поредното социологическо проучване, за да осъзнаем, че наистина имаме проблем и той се разраства с пагубни размери?

Докога?

88 % от учениците пият алкохол, а 25 % от момчетата и 10 % от момичетата са се напивали над 15 пъти. Над 75 % от учениците знаят какво е марихуана, хероин, кокаин, екстази, амфетамин и не малка част от тях са ги употребявали.

Всеки пети от учениците пък признава, че е употребявал сънотворни, а на всеки втори в София е бил предлаган наркотик, като 3 % твърдят, че са били принуждавани да го приемат.

До колко тези цифри са се запазили и актуални ли са те и днес няма толкова голямо значение.

В която и посока да е тръгнала промяната, процентите са страшни. Децата се превръщат в истински енциклопедии за опиати и без никакви притеснения мешат алкохол със сънотворни.

Учениците са достатъчно информирани за вредното влияние на алкохола и опиатите, но въпреки това продължават да ги употребяват.

Причините за това разбира се са много и не са се породили нито днес, нито вчера.

И сега, и преди 20 години, всяко невръстно хлапе е гледало да подражава, да се докаже или просто да позьорства.

Вместо трезва преценка на ситуацията обаче, при поредното ни изправяне пред страшните цифри започнахме смирено да треперим и да сочим с пръст държавата, безхаберните родители и слабите характери.

Да, държавата наистина има голяма вина за лавинообразното развитие на порока, но проблемът не е единствено там.

Това, за което управляващите трябва да отговарят пред народа, е защо все още се допуска свободната продажба на алкохол и цигари, защо в заложните къщи се прибират скъпоценности, продадени на безценица за една доза и защо полицията продължава да е оплетена в калта на наркосделките.

Контролът не е слаб, контролът просто го няма! Не може училищните дворове да приличат на долнопробни кръчми, където се търкалят пияни хлапета, а по-големите им съученици да пафкат присмехулно цигари, гледайки прeбледнялото от опиятите другарче.

Не може директорите да си затварят очите, а минаващите патрулиращи полицаи да се правят на ощипани девойки, виждайки обикалящите като чакали наркопласьори, само защото може да клъвнат някоя  друга двадесетолевка.

Търговията с детското здраве е също толкова страшна, колкото и физиеската и сексуалната експлоатация, но всички сякаш подминават проблема, докато не видят страшния резултат в очите на собственото си дете.

Тогава сигурно много родители, разкъсани от мъка, си спомнят как са се самозаблуждавали и успокоявали, че тяхното дете не е способно да тръгне по този път. Че на другите може да се случи, но на нас - никога.

Уви, поведението на щрауса винаги води до неприятни изненади в гръб.

Проблемът е сериозен и трябва не просто да живеем с него, а да се борим с всички сили. Проблемът е от онези житейски лабиринти, чийто ключ не е у съседа, в парламента или районното - ключът се сглобява в общите усилия на едно общество.

Искаме закони, ред и справедливост, но тях ги няма и примирението идва. Казваме си "щом държавата не пази децата, как аз да ги опазя?".

Примери много!

Но защо трябва да вадим изключенията и да погребваме със сълзи надеждата за останалите.

Трагедията с деградацията на младото поколение и покачването в отрицателния аспект на подобни изследвания идва от бездействието на всички. Когато държавата не ти помага, е лесно да мислиш, че твоето дете няма да стане като тези от градинката пред блока.

Да, ама твоето дете също играе пред блока и дори порока да не му е заложен генетично, може да бъде прилъгано или дори накарано насила. Тогава пак ли лошото възпитание е проблема.

Не!

Проблемът винаги е бил в липсата на комуникация. Децата опознават опиатите от улицата и холивудските екшън. Никой не им дава обяснение за рисковете в училище или вкъщи и те опитват, а след опита пътищата са много.

Обърне ли се каруцата обаче, пътят е само един. И той е тъмен, страшен и понякога без изход.

А за да не се стига до стъпването на тази смъртоносна магистрала, трябват действия от всички. От цялото общество и държава. Защото докато чакаме политиците да проявят воля и да прекършат крачещото по улиците наркоразпространение, много деца ще си отидат.

За да се мобилизира държавата, трябва да се мобилизира и народът. Трябва да се организират силни граждански движения за защита на децата.

Да се изнасят лекции и ако трябва да се формират квартални патрули между познати и съседи, които да бдят за наркопласьорите и за всяка нередност да сигнализират полицията.

Много от вас биха контрирали с довода, че от сигнали в полицията няма смисъл, но от липсата на такива има ли смисъл и как очакваме тогава закрила.

Докато си отглеждаме порока сред децата и свиваме очи пред ширещата се полицейска корупция, също няма да получим желания резултат.

...Разбира се не трябва да забравяме и един друг аспект - личният избор.

Учениците се нуждаят от широка подкрепа, закрила и напътствия, но всеки носи собствена отговорност за живота и решенията си. На 15, 16 години тинейджърът е способен да направи разликата между доброто и злото, ако му е дадена правилната насока.

Разбира се, порокът винаги ще го има и той няма да изчезне с всички пожелателни мерки, но можем да притъпим значително черната констатация на социологическите изследвания.

Идеални общества няма, но има такива, които полагат максимални усилия да спасят децата си и да изградят по-добро бъдеще за тях.

Нека и нашата цел стане поне наполовина толкова идеална и да втълпим на децата, че наркотиците са подходящи, за да избягат от реалността, но от това няма никакъв смисъл, тъй като реалността е достатъчно богата, и да им дадем такова разбиране за живота, че думите на Салвадор Дали: "Аз не взимам наркотици. Аз съм наркотици" - да не звучат като неразкодиран завет.

 

19.04.2008 atlantic

Profile

Когато върви реклама по тв, когато се продават цигари на непълнолетни безнаказано, когато и на обществени места все още може да се пуши... изкушението да се представиш в очите на съучениците си като ГОЛЯМ е огромно... Странно е, че когато вляза в стаята на шестокласниците или седмокласниците например (вече навлезли в пубертета) мирише на пот, спарено (с извинение) и цигарен дим. Как се сещат да си купят цигари,а не им идва на ума да дадат същите парички за козметика? Как не се сещат да се изкъпят и ходят с мазни коси,а им идва на ум да лапнат цигарата през междучасията?

Тъжно е споделеното в препратките. Ако е истина. Не познавам наркомани, но ми се струва, че ако човек е напушен едва ли ще му е до сядане и споделяне на изповеди. Неграмотно са написани, но все пак има някаква логическа последователност...

19.04.2008 radivdani

Profile

   Преди малко попаднах на сайт за откровения и направо ми настръхна косата, защото не предполагах, че започват с канабиса толкова рано. Всъщност вижте сами:

тук

тук 

 тук

 тук 

19.04.2008 mimi70

Profile

Много важна тема, Радивдани! Децата не осъзнават важността на действията си и се поддават повече на подражание, но родителите са отговорни изцяло за възпитанието им. Подкрепям на 100% всичко написано от теб и ние трябва да направим максималното, за спиране на тази мода. 

Рекламите на алкохол, при такива факти, трябва да се спре! Преди малко по БТВ, коментираха защо все повече българинът страда от безплодие. Прозвуча ми доста стряскащо. Основните фактори са точно тези и както казва Аниленас, не децата са виновни! Но за жалост те ще са потърпевшите, ако сме безучастни.