За ролята на приказните сюжети в образованието

Публикувана на: 14.04.2008, от Avatara
Кoментари:148

Здравейте,

Много бих желал да проведем дискусия за мястото и ролята на приказката за деца във възпитанието на подрастващите.

Знам, че за мнозина това може да се стори смешно, но искам да споделя някои преки наблюдения.

1. Децата обичат да гледат филми като "Властелинът на пръстените", "Карибски пирати", "Златния компас и др.".

2. Едни от най-популярните компютърни игри са с приказен сюжет (Worcraft, Sacred. Mu и др.)

3. Приказките за Света на диска на Тери Пратчет и поредицата за Хари Потър се четат от малки и големи.

Това са фактите. Все пак когато става дума за приказки, приказни герои и сюжети мнозина се отнасят несериозно.

Според мен приказките имат много специфично място в съвременното информационно общество.  Да си припомним "Шрек". 3D анимация и една весела приказка.

Avatara 

 

Коментари 148

25.09.2010 Inna

Profile

На Хуми все му е малко-
коледна притча на  Пауло Коелю


Смисълът на приказките е в това, че неподвластни на хода на времето, широтата на пространството, те звучат с различно настроение и постепенно проникват в "колективното подсъзнание" на цялото човечество. Не знам дали тази история, която се каня да ви разкажа, се е родила в Япония. Аз я чух в една нощ преди Рождество, седнал на един камък. Предполагам следното: мисълта за това, че ние не разбираме какво чудо е животът, че позволяваме на алчността да замени великодушието, може да послужи като силно предупреждение за всички, които се силят да изпълнят своите мечти.

Отдавна-отдавна живеел на остров Хокайдо юноша на име Хуми. Той си изкарвал хляба, като чукал камъни. Макар че бил и силен, и здрав, той оставал недоволен от своята съдба и се оплаквал от това ден и нощ.
Хуми не се оправял много-много в християнските традиции, но бил чул, че поне веднъж в годината желанията на всички хора се изпълняват. И ето, когато настъпила Коледа, той се помолил искрено и горещо, и за негово учудване пред него се появил един ангел.

-- Ти си здрав, целият ти живот е пред теб, - казал ангелът. - Всички млади хора започват отнякъде. Ти защо през цялото време се оплакваш от съдбата си?
-- Господ беше несправедлив към мен: той не ми даде възможност да се издигна,- отговорил Хуми.

Обезпокоен, ангелът побързал да се яви при Господ и да го помоли да помогне на неговия подопечен, да не би току- виж да изгуби душата си.

-- Нека бъде по твоему, - промълвил Господ. - Днес е Коледа и нека се изпълни всичко, каквото и да пожелае Хуми.

На следващия ден Хуми дробил камъни и видял как покрай него в карета минал някакъв знатен велможа - целият в скъпоценни камъни. Изтривайки с мръсната си ръка потта от лицето си, Хуми горчиво казал:
-- Защо аз да не мога да бъда знатен? Нека и аз да имам такава съдба!
-- Така да бъде! - много зарадван, прошепнал ангелът.

И Хуми станал владетел на огромно имение и разкошен дворец, вече имал своя земя, коне, слуги и сега всеки ден той се разхождал, съпровождан от своята внушителна свита и се наслаждавал като виждал, че неговите предишни другари се нареждат покрай брега на реката, кланяйки му се почтително.

Веднъж денят се оказал нетърпимо горещ и Хуми, макар че вървял под позлатен чадър, дишал тежко, сякаш чукал камъни. Тогава му станало ясно, че не е литнал чак толкова високо: над него били принцовете и императорът, а над тях - Слънцето, което не се подчинява никому. Е, да, точно то е истинският владетел на света.

-- Ангел мой! Защо аз не мога да бъда Слънце?! Ето това е моята съдба!

От такова тщеславие ангелът се опечалил, но все пак изрекъл:
-- Така да бъде!
И Хуми станал това, което поискал да стане - Слънце.

И засиял той на небето, блестял с лъчи, наслаждавал се на безмерната си власт: ако поискам - посевите ще узреят, ако поискам - ще ги изгоря със суша. Тогава обаче изведнъж забелязал, че срещу него се приближава черно петънце. То все повече растяло и растяло и се превърнало в тъмен облак, който го обгърнал от всички страни, закривайки от него Земята.
-- Ангел мой! - извикал Хуми. - Облакът е по-могъщ от Слънцето! Моята съдба е да бъда облак!
-- Така да бъде! - отговорил на това ангелът.

И Хуми, превръщайки се в облак, решил, че мечтата му се е изпълнила.

-- Аз съм могъщ! - викал той, закривайки Слънцето.
-- Аз съм непобедим! - гърмял той, гонейки вълните по морето.

Но на един пустинен бряг на океана се извисявала огромна гранитна скала - древна като света. Хуми сметнал, че тя го предизвиква и извил такава буря, каквато никога преди не е бушувала на Земята. Високите, мощни океански вълни яростно се разбивали в скалата, опитвайки се да я поместят и потопят в морските бездни.
Но скалата, както и преди, стояла непоколебимо.

-- Ангел мой! - заплакал Хуми. - Скалата е по-силна от облака! Моята съдба е да бъда скала!
И се превърнал в скала.
- Кой може сега да ме надвие? - питал той самия себе си. - Аз съм по-могъщ от всички на света.

Минали няколко години и ето че една сутрин Хуми усетил как нещо остро го проболо, а после страшна болка започнала да раздира неговите каменни вътрешности, да къса на части неговото гранитно тяло. Той чул глухи, настойчиви удари и отново го пронизала неимоверна болка.
Обезумявайки от ужас, той извикал:
-- Ангел мой, някой иска да ме убие! Той е по-могъщ от мен и аз искам да бъда такъв, какъвто е той!
-- Така да бъде! - плачейки, възкликнал ангелът.

И Хуми отново се заел да чука камъни.

margaritta.dir.bg

http://paulocoelhoblog.com/

http://www.paulocoelho.com.br/

24.09.2010 mimi70

Profile

             Какво е по-нужно от всичко

 

Някога отдавна в една от чудесните страни на Изтока живял мъдър и справедлив цар. Той имал трима сина.
Когато царят остарял, решил да предаде управлението на страната още приживе на този от синовете си, който се окаже най-подходящ за това трудно дело.
Затова той ги извикал при себе си и им казал:
-Деца мои, виждате, че вече не е по силите ми да царствам. Ще предам престола на този от вас, който изпълни една моя отдавнашна мечта. Виждате ли огромното хранилище отвън? Винаги съм мечтал да го напълня с това, което е най-нужно на света и да направя народа си щастлив. Така че този, който напълни хранилището с това, най-нужно на света нещо, ще бъде удостоен с короната ми. Вземете от хазната колкото ви трябва и се отправяйте на път. Ще се наложи да обиколите градове и страни и да търсите навсякъде. Давам ви срок от три по четиридесет дни.
-Волята ти е свещена за нас, любими татко! - отговорили синовете, целунали ръка на баща си и се отправили на път.
Три пъти по четиридесет дни царските синове преминавали от град в град, от страна в страна. Срещнали много непознати хора, други нрави и в уречения срок се представили пред баща си.
-Добре дошли, скъпи мои деца! Е, намерихте ли това, което е най-нужно на света? - попитал ги царят.
-Намерихме, татко! - отговорили синовете.
И четиримата се отправили към хранилището, около което вече се стълпили всички придворни и множество народ.
Царят отключил вратата на хранилището и се обърнал към най-големия си син:
-С какво, сине мой, ще напълниш ти това огромно хранилище? С това ли, което е най-нужно на света?
Най-големият син извадил от джоба си шепа зърно, подал го на баща си и казал:
-С хляб ще напълня това голямо хранилище, скъпи татко. Какво е по-нужно на хората от хляба? Без хляб никой не може да преживее. Много странствах, много видях и твърдя: няма нищо по-нужно от хляба.
Бащата се обърнал към средния син:
-С какво ще напълниш това огромно хранилище? С това ли, което е най-нужно на света?
Средният син извадил от джоба си буца пръст, подал я на баща си и казал:
-Със земя ще напълня това голямо хранилище, скъпи татко. Какво е по-нужно на хората от земята? Ако нямаше земя, и хляб не би имало. Много странствах, много видях и казвам: няма нищо по-нужно от земята.
Царят се обърнал към най-малкия си син:
-А ти с какво ще напълниш това огромно хранилище? С това ли, което е най-нужно на света?
Най-малкият син решително прекрачил вратата на хранилището, извадил от джоба си свещичка, а след това кремък и огниво, с които я запалил. На всички им се сторили, че запалил свещта, за да разгледа по-добре хранилището.
-С какво, дете мое? - нетърпеливо повторил бащата.
-Със светлина ще напълня аз това огромно хранилище. Много странствах, къде ли не бях - по-нужно от светлината не намерих. Ако нямаше светлина, нямаше да го има на земята и самият живот ... Много странствах, нагледах се на всякакви чудеса и разбрах: за хората най-необходима е светлината на знанието, защото само то учи на разум и оправя света.
-Чест и хвала! - възкликнал зарадвания баща. - Ти напълно заслужаваш короната и скиптъра, защото ще напълниш със светлина царството си и душите на хората.
-Да живее дълго нашият млад, премъдър цар! - откликнали придворните и народът.

 

Успешна учебна година!

http://prit4ite.blogspot.com/2010/09/blog-post_14.html

16.09.2009 anilenas

Profile

   Поздрав към всички, които се вълнуват от темата!Wilted Flower

   Интересни неща сте намерили и поднесли тук, колеги! Gift

   Ето какво избрах за вас аз! Wink

      Великият крал имал трима сина и искал да избере един за свой наследник. Това било много трудно, защото и тримата били много разумни, много храбри. А пък били и близнаци – всички на една и съща възраст, така че било невъзможно да вземе решение. Посъветвал се кралят с великия мъдрец и той му подсказал какво да направи. 
Кралят се върнал у дома и помолил да дойдат при него и тримата му синове. Дал на всеки по една торба със семена на цветя и им казал, че тръгва на поклоническо пътуване: 
— То ще продължи няколко години — една, две, три, може и повече. И това е изпитание за вас. Тези семена ще ми ги върнете, когато се върна от пътуването си. Този, който ги запази най-добре, той ще стане мой наследник. 
И кралят потеглил на път. 
Първият син си помислил: "Какво да правя със семената?" Сложил ги в железен сейф – когато баща му се върне, те ще бъдат такива, каквито са били.
Вторият син си помислил: "Ако ги пазя така, както прави брат ми, те ще умрат. А мъртвите семена – изобщо не са семена". Отишъл в магазина, продал ги и получил пари. При това си помислил: "Когато се върне баща ми, ще отида в магазина и ще купя нови семена, ще ги дам на баща ми по-добри, отколкото са били". 
А третият син отишъл в градината и пръснал семената навсякъде, където имало свободно място. 
След три години, когато баща им се върнал, първият син отворил сейфа си. Семената били умрели и започнали да вонят. Бащата казал: "Какво е това? Нима такива семена ти дадох?" 
Те трябва да са способни да цъфнат с цветове и да миришат прекрасно, а тези семена вонят! Това не са моите семена!" Синът му възразил, че това са същите семена, но бащата казал: "Ти си материалист". 
Вторият син се втурнал към магaзина, купил семена, върнал се вкъщи и ги поднесъл на баща си. Но бащата казал: "Но тези не са същите. Ти мислиш по-добре, но все пак това не е качеството, което бих искал да видя в теб. Ти си психолог". 
Обърнал се към третия син с голяма надежда, но и страх едновременно. "Какво ли е направил той?" А третият син повел баща си към градината, където навсякъде цъфтяли милиони цветя. И синът казал: "Това са онези семена, които ти ми даде. Щом узреят семената им, аз ще ги събера и ще ти ги върна. Бащата казал: "Ти си моят наследник. Ето така трябва да се постъпва със семената!" 
Този, който трупа, не разбира живота, който пресмята също ще го изгуби. Само съзидателният ум може да го разбере. В това е красотата на цветята – те не могат да се трупат и държат на склад. Те олицетворяват Бога – не е възможно да пестиш и трупаш. Те символизират любовта – а любовта не може да се пази в склад.Не е случайно това, че цветята са символ на любовта през всички векове, във всички страни, във всякакви общности. Любовта прилича на цветята – ако тя е разцъфнала в теб, ти трябва да я споделяш, да я даваш. И колкото повече я раздаваш, толкова повече тя ще расте в теб. Ако продължиш да даваш, ще дойде ден, когато ти ще станеш неизменен, безкраен източник на любов.

04.09.2009 mimi70

Profile

Напълно съм съгласна, Iv!

Трябва умно да помагаме на децата да пораснат, а не да им правим мечи услуги, въпреки, че те не могат да разберат ползата в момента. Трябва да мислим и действаме в дългосрочен план, за да не берем горчиви плодове след време. Дано се справим с тази трудна задача! Изкушението е голямо, а трябва да не забравяме за последствията.

Друга притча, която много ми хареса е "Вратата".

Един мъдрец търсел способен и талантлив ученик, който да има достатъчно навици и умения, че да му предаде

знанията си, когато умре. Той събрал всички ученици и им казал:

-Имам проблем и искам да знам дали някой от вас може да го реши. Вижте, зад мен се намира най-голямата, тежка и масивна врата в града. Кой от вас може да я отвори без чужда помощ?

Някои от учениците просто свели глава, проблемът изглеждал неразрешим. Други изследвали вратата, обсъдили възможността за използването на лост и особеностите на материала и дошли до извода, че проблемът е нерешим.

Всички казали, че е невъзможно да направят това, което искал мъдрецът.

Само един ученик се приближил до вратата и започнал щателно да я изследва, проверил всичко внимателно, натискал я, почуквал определени участъци.

После дълбоко въздъхнал, съсредоточил се и меко побутнал вратата. Тя се отворила без никакво съпротивление, била конструирана толкова безупречно, че било необходимо само леко побутване.

Мъдрецът си намерил приемник. Той се обърнал към останалите ученици и произнесъл следните думи:

-Успехът в живота зависи от няколко ключови фактора и сега вие можахте да наблюдавате тяхното действие.

ПЪРВО- позволете на своите чувства напълно да изследват и разберат реалността, която ви обкръжава.

ВТОРО- не правете прибързани и затова неправилни изводи.

ТРЕТО- бъдете достатъчно смели да вземете решение.

ЧЕТВЪРТО- вземайки го, действайте уверено и без съмнение.

ПЕТО- съсредоточете се и вложете в това действие цялата своя сила и енергия. И последно-не се бойте да направите грешка.

http://www.temura.net/%d0%b2%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b0/

04.09.2009 iv_2007

Profile

 

                 Добра аналогия Mimi. Когато помагаме на децата си да си носят тежките чанти (с неоснователно тежки учебници), когато издействаме за тях по-лека учебна програма само защото имаме власт за това, не знаем колко вредим за тяхното укрепване. Това е като да лекуваш последиците от едно заболяване, а не да отстраняваш причините за появяването му. Искам да кажа, че вместо да се стремим да направим децата си физически силни, ние ги освобождаваме от тежестите на живота. Вместо да закалим духа им, ние го освобождаваме от проблемите на живота и после? Природата винаги ни дава отговори, ако се опитаме да замълчим и да я чуем, тоест да се научим да наблюдаваме и да анализираме. Yes

03.09.2009 mimi70

Profile

Хубава басня, Iv! Wilted Flower

Попаднах на една интересна притча.

Притча за пеперудата

 

12.08.2009 iv_2007

Profile

Здравейте Avatara,

от мен една българска басня от Стоян Михайловски:

"Злато и пламък

— Ах, колко се боя от грозний плам! —
Заохкало златото. . .
Чул пламъкът — и отговорил: — Знам
Че многома в мен виждат въплощение на злото;
Но мамят се: аз испълнявам блага рол в света!
И ако ти владееш днес блескавина и чистота —
Едничък аз можах да ти ги дам!

***

Тегловници, тъз басня посвещавам вам.
На вашата съдба схванете смисълта.
Притиска ви тъгата —
Ала пречистя ви душата! "

30.07.2009 Avatara

Profile
Здравейте, Отсъствах от доста време, но просто се налагаше да приключа няколко важни проекта.

В момента едва ли ще мога да ви разкажа приказка, но ще си позволя да споделя няколко откъса от дзенЯистичните прозрения на Премъдрия Дърт Пън. Stick out tongue

 

Надявам се да сте добре и да се усмихвате ...

 

 

 

ТРИТЕ ПРИНЦИПА

Дърт Пън и брат Лян от манастира на Земното блаженство, кротко медитираха под сянката на стария бор. Основните цели на тяхното съзерцание бяха каната с хубаво вино и една шишарка, която упорито отричаше всички закони на гравитацията. Слънцето кротко разпръскваше топлина над ливадите. Времето безвъзмездно бе загубило своята посока.

Всичко би било почти съвършенно ако през ливадата не притича млад мъж облечен в спретната оранжева роба. В лявата си ръка държеше броеница, а в дясната метлитка, чието единствено предназначение бе да пъди мухите.

 

Дърт Пън отвори малко по-широко дясното си око, примлясна и дълбокомъдрено изрече:

 

-
Мдааааа ...

 

Брат Лян се протегна и щастливо размърда палеца на десния си крак.

След всичко това хармонията бе възтановена и двамата блаженни се завърнаха към нормалното си състояния.

Както обаче е известно съвършенството е преходно точно колкото и красотата.

Не бяха минали и три минути, когато през полянката притича друг младеж.

Робата му бе малко по-спретната, а броеницата определено по-представителна от тази на предхождащият го.

- Това премина всяка гранница. - изрече Дърт Пън и присви недоволно лявото си око.

- Напълно си прав, братко. - съгласи се Лян и отпи голяма глътка. - Братята от манастира на Трансцеденталното прозрение пак са хукнали към женската обител.

- И аз така мисля. Вместо да се отдадат на дълбокомъдрени размисли и кротко смирение, като нас, те тичат като разгонени носорози, по ливадите.

- Извини ме Премъдри, но ти виждал ли си разгонен носорог? - запита с леко съмнение в гласа Блаженият Лян.

- Никога не съм виждал носорог, но това не ми пречи да изкажа мнение. - отвърна Дърт Пън, който се бе разсънил повече от необходимото.

- В този ред на мисли, уважаеми, какви са трите основни принципа, върху които се гради учението ни? - запита Лян, като не пропусна да замери шишарката с един камък.

Дърт Пън се почеса по големия корем и се вторачи злобно към ливадката, където двама братя търсеха прозрение, по твърде невербален начин.

- Първият принцип е, че истинското познание започва там където свършват нашите представи. Вторият гласи, че зараждането, развитието и загиването на всички големи неща се определя от съставляващите ги малки. Третият и най-важен принцип е, че каквото и да направим, винаги ще се намери поне един, който да не знае за стореното от нас.

Блаженният Лян се замисли. Погледна към шишарката, след което погледна към ливадата, където трима трансцедентални братя разгорещено спореха. След кратка размисъл се наведе и си избра един по-голям камък.

26.07.2009 iv_2007

Profile

                             

Поздравления за добрия избор на басните, както и на притчата за щастието Mimi. От мен басня на Иван Крилов разказана с клип:

http://vbox7.com/play:492a82f3 

Създаването на анимирана басня би могло да бъде предмет на съвместна работа в часовете по ИТ и български език.

25.07.2009 mimi70

Profile

Една притча за щастието -

Един търговец изпратил сина си да научи тайната на щастието при най-мъдрия човек. Младежът вървял четирийсет дни през пустинята, докато най-сетне стигнал до красив замък на върха на една планина. Но вместо да срещне един свят човек, героят на нашата история се озовал в зала, в която царяло голямо оживление: непрекъснато влизали и излизали търговци, по ъглите разговаряли много хора, а малък оркестър свирел нежни мелодии. Имало и богата трапеза, отрупана с най-вкусните ястия от областта. Мъдрецът внимателно изслушал целта на неговото посещение, но му казал, че в момента не разполага с време, за да му обясни тайната на щастието. Предложил на младежа да се поразходи из двореца и да се върне при него след два часа.

- Ще те помоля обаче за една услуга - добавил Мъдрецът, подавайки на момчето чаена лъжичка, в която капнал две капки олио. - Докато вървиш, носи тази лъжица и внимавай да не разлееш олиото.

Младежът започнал да се изкачва и да слиза по стълбите в двореца, като не откъсвал очи от лъжичката. След два часа се върнал при Мъдреца.

- И тъй, видя ли персийските килими, които са в трапезарията ми? - попитал Мъдрецът. - Видя ли градината, която отне на Майстора на градинарите цели десет години, докато я направи? Забеляза ли красивите пергаменти в библиотеката ми?

Засрамен, младежът признал, че нищо не е видял. През цялото време внимавал да не разлее капките олио, които Мъдрецът му бил поверил.

- Върни се тогава и се запознай с чудните неща, които са част от моя свят - казал Мъдрецът. - Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му.

Вече по-спокоен, младежът взел лъжичката и отново тръгнал да се разхожда из двореца, като този път вниманието му било привлечено от всички произведения на изкуството, които висели по стените и по таваните. Накрая се върнал при Мъдреца и му разказал подробно за всичко, което бил видял.

- Но къде са двете капки олио, които ти бях поверил? - попитал Мъдрецът.

Поглеждайки към лъжичката, младежът забелязал, че ги е разлял.

- Ето това е единственият съвет, който мога да ти дам - казал Мъдрецът на мъдреците. - Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света, ала никога да не забравяш за двете капки олио в лъжичката.

 

 http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=610