Здравей Ели,

И аз се радвам да продължим дискусията, тук или в блога няма значение. Аз всъщност бях пуснала темата тук още от самото начало, виж и блога ми в учителския форум, http://teacher.bg/cs/blogs/ellie_ivanova/. Съобще мисля, че е важно да се говори за тези неща.

Както писах и преди, центризмът не е проблем само когато дадено историческо събитие се тълкува като принос на българите (което може да бъде доста субективно - например примера с арабите и Испания, който дадох).  Но въпросът е, че ако пресилването на дадени факти и премълчаването на други се прави навсякъде по света това не го прави по-малко нежелателно. Например можем да кажем, че и в други държави има мафия, или бедност, така че няма нужда да правим нищо за нашите си. Проблемът с центризма в чуждите образователни системи е толкова по-зле за тях, както ти казваш много правилно, но е и по-зле за нас когато той се случва в нашите учебници. Нашите ученици ще са неинформирани или с изкривени представи.

Но, да се повторя, той не е само проблем с изхвърлено тълкуване на историческо събитие "в наша полза" - той е и липса на информация и на виждане на "голямата картина" - както например е довело до непознаване на историята и културата на балканските държави. Мисля, че това точно е доста по-тревожно, защото когато нещо не се познава, много по-лесно за него битуват стереотипите. Това също е резултат на центризъм, защото е по-лесния и удобен начин да се внушава, че българската култура е уникална и отчетливо различима от всички останали, докато всъщност има много прилики с околните, а и по-далечните държави и култури (виж поста ми в блога за средиземноморските страни). Вместо наистина да се анализира особеното и своето в българската култура по-лесно е да се игнорира чуждата, особено балканската. А това, надявам се всички сме съгласни, води до лоши последствия за всички. Това, че ние имаме нашите си стереотипи въобще не ни защитава от факта, че и другите си имат. Тоест, не са ни необходими стереотипи за да се защитим от чуждите.

Най-важният въпрос за мен си остава дали изучаването на историята е с цел да се гордеем че сме българи или за да разберем себе си, обществото и света. Според мен твърдо е второто. Просто всеки народ има в историята си и извисяващи моменти, и обратното и не там е смисълът.