Здравейте,

Наскоро отворихме детски център, който работи по метода на Монтесори. Мисля, че интеграцията на детето с други деца е най-добре осъществима в тази среда. От една страна помещенията са пълни с какви ли не интересни занимания, от друга децата се възпитават в дух на самоуважение, и уважение към другите. За кратко време детето ще натрупа самочувствие, което ще му помогне да се справя със заобикалящата го среда.

Бих искал да отправя покана за посещение. Необвързваща с нищо. Елате с детето, да се запознаем и поговорим. За повече информация:

www.kamelini-montessori.eu

Поздрави,

Жени и Наско Пирянкови

Здравейте, колеги!

Имам един съвсем практичен въпрос (молба). Синът ми, на 6 г., е с проблеми от аутистичния спектър. Живеем в гр. София и посещаваме специализиран център, където, въпреки прекрасните условия и специалисти, часовете са твърде недостатъчно за преодоляване на затрудненията и изоставанията в социалното развитие на детето. В продължение на повече от две години сме ходили редовно и на детска градина. За жалост стигнахме до такъв момент, в който хиперактивното му поведение направи по-нататъшното му ходене на детска градина кажи-речи невъзможно. Учителките не бяха във възторг от много неща. Най-много, като че ли, от нежеланието му да спи следобяд, разрушаванато на учебната дисциплина (в желание да му се обръща специално внимание), несамостоятелност в обличане/събличане/миене/хранене, както и някои характерни за аутистичните деца проявления. Решихме да го оставим вкъщи, защото преценихме, че детето натрупва все повече недоволство, което в неговия случай може да се отприщи единствено в агресия към децата и учителките. Повече от година синът ми се отглежда и обучава в домашна среда. Аз самият съм с педагогическо образование и известен практически опит по специалността. Познавам нивото на децата от масовата детска градина и не страдам от заблуждения относно собствения си син. Мога да преценя какво може и какво не, в кое е изостанал повече и в кое - по-малко. В продължение на тази една година успяхме да научим много неща. Детето е с говор и то много добър за заболяването си. Разбира всичко, което се говори. Различава настроения, чете по нюанс в жестовете и погледите на възрастните, отговаря на повечето от поставените му въпроси, дори да са в рамките на едно-две сложни изречения. Чете много прилично на български, а вече опитва и на английски. Опитва да рисува и конструира. Има чувство за хумор. Опитва да пее по малко. Фината му моторика е на много добро ниво. Играе почти самостоятелно компютърни игри, в които голяма част от възрастните не биха се ориентирали дори. Гледа анимационни филми и е пристрастен към персонажите. Притежава феноменална памет и е с напълно запазен интелект. Всеки ден дава нови примери за своята находчивост, изобретателност. Поддава се на влияние от авторитети. Пристрастен е, разширява емоционалните си преживявания с всеки изминал ден. Храни се с разнообразни храни и не е на някаква специална диета. Играе с играчки и умее, макар и по-често по настояване, да влиза в роля. Ако го видите на улицата или в парка и сте попаднали на един негов спокоен момент, няма да кажете, че му има нещо. Най-трудно му е общуването с чужди хора. Проблемът се задълбочава, защото вкъщи показва все повече умни и адекватни неща - изпълнителен, включва се в най-различни домакински дейности, комуникира, иска помощ, благодари, опитва се да впечатлява с неща, които е измислил/направил/казал... а когато излезе сред непознати, се свива в себе си и предпочита да не общува. Въпреки това, много от асоциалните му проявления вече са отшумяли - през голямата част от времето е спокоен, а ако се случи да викне, то е от въодушевление или имитация на нещо от фантазните му съпреживявания - най-често имитира видяното от телевизора (реклами, предавания, детски филми и игри). Плачът вече не е от безсловесно безсилие, а от разочарование от конкретно поражение (напр. ако не е успял да спечели поредното ниво от любимата компютърна игра). Обижда се, но търпи и критика. Почти самостоятелен е в самообслужването - обличане, хранене, миене. Липсата на контакти от реалния живот, обаче, няма как да преодолеем в домашна обстановка. В тази връзка е и моята молба: Необходима ни е детска градина, която да посещаваме за 3 часа дневно - до обяд. Може дори да идва закусил и да се взима преди да е започнал обядът. Не гоним образователни цели - тях можем да ги упражняваме през останалото време вкъщи. Не гоним и бързи резултати, защото вероятно ще искаме да отложим с една година тръгването на училище. Нужна ни е социална интеграция, защото имаме добър потенциал за едно прилично, добро вписване в света на "нормалните". Опитайте се да ни помогнете, а ние може би ще ви възнаградим с няколко от безкрайно многото "Обичам те!" - най-често използваната фраза на моя син към възрастните у дома.

Благодаря ви за отделеното внимание! Ще се радвам да прочета вашите идеи или предложения.

 И СЕГА АКО МИ СЕ ИЗТРИЕ- НЯМА ДА ГО ПИША  6 ПЪТ!!

Колеги,малко ще ви ,,просветя" по темата-образование на деца със СОП.Нашето училище работи 4 год. по програмата за итеграция на деца със спец. образов. потребности.Обучавам 2 такива-със лека умств. изостаналост и със зрителни проблеми.Първо трябваше аз да се настроя психически,после да подготвя родителите-да ги убедя ,че уч.процес ще е нормален,че децата им не ще пострадат/да не ги отписват/ и всичко ще е наред.Аз имах шанса да работя с кротки деца.Ами ако имах едно хиперактивно дете??Та то хапе,бие,бяга от час,катери се по прозорци...Кого по-напред ще гледам??И как ще опазя тези,за чиято безопасност и живот отговарям!?Въпроса е МНОГО сериозен,ние не сме подготвени, нямаме база,методика ,опит ,за адекватно отреагиране.И ако ресурсния не е стока.....На мен именно той ми помогна много.Изкарах курс за работа със СОП,но такъв трябва да има ежегодно,защото въпроси и казуси има много.

При прием на деца със СОП трябва:

1.При директора да  постъпват документи с история на заболяването,решение и препоръки от ЛКК

2.Изработвате си индив. програма  за очаквания мин.от знания,който гоните за уч.  годинавзависимост от специф. на заболяването.

3.При изпит/матури децата работят с ресурсен и 1 час повече от другите

4.Сами си подготвяте дидакт.м-л за интегрираното дете,съобразен с индив. потребмости

А за БИСКВИТКА -основния метод за интеграция е присъствието на децата в часовете по физкултура,музика,рисуване.Ние имаме и в инв.количка,и идва на училище,за да е сред деца,Всичко правено с ЛЮБОВ  дава резултати.Не се отчайвайте,а си подкрепяйте децата/въпреки мързела на някои ,,колеги"/ 

Ами то и за лечениети им трябва да се грижат, обаче се сещат за тях по Коледа/и то само една част  от тях са ,,избрани"/!!

Никой не трябва да отказва правото на което и да било дете да се обучава в българското училище. И най-вече на децата със специфични потребности.Излишно е да се коментира.ВСИЧКИ, АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ В ОБЩЕСТВОТО ТРЯБВА ДА ПОМАГАТ ТЕЗИ ДЕЦА ДА ЗАВЪРШАТ ОБРЯАЗОВАНИЕТО СИ!!! Това е висш човешки дълг, или сме се превърнали в стадо?

 Много е сложен този проблем.За съжаление "висшестоящите" не питат нас-практиците за тези неща. Аз, както и една друга колежка писа - съм "от двете стрени на барикадата".Най-важното е, когато едно такова дете постъпва в ДГ или у-ще, да се изисква "експертно мнение" - т.е. на учителя/директора да се представи диагнозата/медицинска/ и становище на психолог/логопед. Така колегите предварително ще са на ясно с проблема, ще знаят как да работят. И си мисля, че при колегите студенти е нужно да се въведе поне 1 семестър дисциплина за работа с деца със СОП.

А реалността е друга.Родителят не си признава проблема.Колегите не знаят как да работят.Сложно е!Синът ми е в 11кл. Той почти не може да се справя с ученето.За математика не може и да се говори.До миналата година учех всичко с него. В 8кл. госпожата по Химия на род.среща ми заяви-това дете не е за "нормално" училище!!!! Добре, че съм в тази сфера и познавам инспекторки и директорки и така изкарва оценките с доклади. Да ще избутаме някак, но не знам какво ще правим с матурите? И пак си мисля-да моето дете "ще избута", но колегите просто не го закачат! А би трябвало да е друго- да се изготви програма за него, да му обръщат внимание и т.н.т. Никого не обвинявам, просто тази система за "интегриране" е ялова.

А иначе- знаете ли колко е тежко да имаш такова дете.Да не може да запомни колко е 3+3, а в същото време пред очите ви чуждите деца, които вие учите и са с по 5г.по-малки от него вече знаят колко е 333+475!!!

Вчера е играл физкултура, дори учителката го е похвалила за няколко вкарани коша 8)

Това, което са направили колегите по ИКТ и ФВС, е пълна идиотщина. Нито един колега няма право да не допуска дете до компютърен кабинет или до игрището. Все си мисля, че има някакво недоразумение, едва ли колегите ще откажат да приемат в часовете си дете със специални образователни потребности. Ималсъм такова дете в класа си, но то е било наравно с останалите- за никакво деление не може и да става въпрос. И сега преподавам на такива деца и те са добре дошли не само в моите часове, но и в часовете на всички колеги.