Напълно ви подкрепям,явно мислещите и решителни учители трябва да вземат нещата в свои ръце.

С това съм абсолютно съгласна!

 НЕ трябва да се страхуваме да приложим и малкото , което имаме , този член 139.

ИЗОБЩО НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ СЪГЛАСЯВАТЕ С ВСИЧКО , КАЗАНО ОТ МЕН...ДА НЕ СЪМ ДИРЕКТОР, КОЙТО ВИ УБЕЖДАВА ЗА ЗА.... НА П.СЪВЕТ ???

ЗА ЖАЛОСТ "ТОЧНИТЕ ХОРА" СИ МЪЛЧАТ ЗА ТОЧНИТЕ ОТГОВОРИ...

поставените въпроси са актуални, ама е крайно време да престанем да си ги задаваме , а да търсим техните отговори

АЗ НЕ ВИЖДАМ ВАШИТЕ ОТГОВОРИ, А САМО "ВГЛЕЖДАНЕ В ДУМИТЕ МИ", НО НЕ И В СЪДЪРЖАНИЕТО ИМ...

елегантността на изказа ми  никога не е била силна страна.Все някакси излиза..заядливо.Приемете го като негативна черта на характера ми. Нищо лично.

ок. елегантността е особено състояние на духа, а не на "тялото"

ИДЕЯТА Е ЧУДЕСНА, НО ЕДВА ЛИ ЩЕ СЕ ОСЪЩЕСТВИ НА ПРАКТИКА ПО-РАНО ОТ 5 ДО 10 ГОДИНИ...

Ще добавя: проблемът с дисциплината би се решил , ако бъдат въведени онлайн изпитвания в края на 1 и 2 срок по всички предмети и за всички класове.Така без значение в кой край на Българияи  е ученикът и в кое училище учи, той ще получи една и съща оценка.Е, това ще е трудоемко за господата от министерството, но пък могат да се включат и учители в изготвянето на въпросите.Няма да е удобно и за някои по платежоспособни, които искат да купят образование за децата си, но ще е по-обективно.Какво ще кажете?

Здравейте!Темата е интересна,мисля да споделя и своя опит.На 33г. съм и когато преди 14 г.започнах работа в едно селско училище бях само ссъс 6-7 г. по-голама от своите ученици.В ачалото имахпроблеми с дисциплината и когато имах неблагоразумието да се оплача на директора и да поискам неговата подкрепа,той ми каза да използвам ,,целия си чар и красота", за да се справя с учениците.

Какво направих: всеки час влизах с усмивка на уста,без значение дали ми е весело, опитвах се да обясня на учениците защо са в училище и какво би им помогнало това в живота.Търсех практиката в теорията и я обяснявах на възпитаниците си. Вслушвах се в проблемите им и им помагах доколкото мога.Те започнаха да споделят с мен, а и аз с тях/ доколкото  е възможно/.Това има голям ефект.На шегата отговарях с шега.Учениците започнаха да споделят с мен проблемите си и с някои други учители.Така с времето проблемите с дисциплината изчезнаха.След време ми се наложи да се прехвърля за 1 година в градско училище.Естествено и там в началото имах проблеми с дисциплината, но впоследствие те намаляха.В два от класовете се пазеше идеална тишина, а другите два все още бяха по-шумни на моменти.Направи ми впечатление, че още когато започнах един от учениците ,,ме светна",че в края на годината щели да ме принудя да им напиша 3-ки, защото били нужни бройки за 9-ти клас.

Знаете ли моделът с усмихнатата и съпричастна учителка действа само когато си искрен в намеренията си,защото учениците усещат това.Това, което е най-интересно, че ученици, с които съм имала най-много проблеми и на които съм писала по-слаби оценки ме уважават повече, отколкото тези с шестиците.Дори има един ученик, който така и не ми прости, че не му писах 6 за годината, а 5.

Днес отново работя на село и в часовете ми е тихо, не защото крещя като луда, а защото това е начинът ,по който моите ученици показват своята обич  и умважение към мен.

Здравейте!Темата е интересна,мисля да споделя и своя опит.На 33г. съм и когато преди 14 г.започнах работа в едно селско училище бях само ссъс 6-7 г. по-голама от своите ученици.В ачалото имахпроблеми с дисциплината и когато имах неблагоразумието да се оплача на директора и да поискам неговата подкрепа,той ми каза да използвам ,,целия си чар и красота", за да се справя с учениците.

Какво направих: всеки час влизах с усмивка на уста,без значение дали ми е весело, опитвах се да обясня на учениците защо са в училище и какво би им помогнало това в живота.Търсех практиката в теорията и я обяснявах на възпитаниците си. Вслушвах се в проблемите им и им помагах доколкото мога.Те започнаха да споделят с мен, а и аз с тях/ доколкото  е възможно/.Това има голям ефект.На шегата отговарях с шега.Учениците започнаха да споделят с мен проблемите си и с някои други учители.Така с времето проблемите с дисциплината изчезнаха.След време ми се наложи да се прехвърля за 1 година в градско училище.Естествено и там в началото имах проблеми с дисциплината, но впоследствие те намаляха.В два от класовете се пазеше идеална тишина, а другите два все още бяха по-шумни на моменти.Направи ми впечатление, че още когато започнах един от учениците ,,ме светна",че в края на годината щели да ме принудя да им напиша 3-ки, защото били нужни бройки за 9-ти клас.

Знаете ли моделът с усмихнатата и съпричастна учителка действа само когато си искрен в намеренията си,защото учениците усещат това.Това, което е най-интересно, че ученици, с които съм имала най-много проблеми и на които съм писала по-слаби оценки ме уважават повече, отколкото тези с шестиците.Дори има един ученик, който така и не ми прости, че не му писах 6 за годината, а 5.

Днес отново работя на село и в часовете ми е тихо, не защото крещя като луда, а защото това е начинът ,по който моите ученици показват своята обич  и умважение към мен. 

Да оставим настарана заядливия тон , Пепиниа !

                                                          Всъщност, не става ясно какво е Вашето мнение по повдигнатите от walegi идеи и предложения ???