Бъдещето на децата - в тройни клещи?! За и Против?

Публикувана на: 22.02.2008, от kenkal
Кoментари:12

Социалните служби са затрупани с бумащина и счетоводни сметки. Не са предвидени в структурите им (доколкото аз знам) агенти, които наистина да разследват семейства и деца в риск. Моето мнение е, че на нас ни вменяват прекалено много отговорности - да образоваме и възпитаваме децата, да превъзпитаваме родителите, да преодоляваме негативите на естествената среда на детето и на улицата, да заместваме ( а как се замества майчина ласка и бащина закрила???) празнините в опустошените детски души, да откриваме таланти, да насърчаваме амбициите и добрите прояви, да поемаме като буфери удари отвсякъде...

 Прекалено много е според мен!

Преди години, когато моят голям син (тогава първолак) започна да се занимава със спорт, треньорът каза, че трябва да го хванем от ТРИ СТРАНИ КАТО В КЛЕЩИ!!!, за да работим заедно за правилното му развитие - ние като родители, училището и той като треньор. Това много ми хареса и смятам, че когато едната третина липсва, нещата вече са отървани. А какво остава, ако от тройката има само една страна?  Така е у нас - напъваме за доброто на децата само в училище - семейството, институциите, спортът, изкуството ги НЯМА - е, затова резултатът е такъв - анархия и обвинения към най ангажираните!Третата  страна за тройните клещи може  да бъдат различни  неща - спорт, изкуство, наука...  

 

Понеже темата доста се измести, това ще бъде отворено като нова тема за дискутиране! Надявам се разговорът да продължи. 

Коментари 12

06.07.2008 margomalinova

Profile

user: ivo

Добри резултати има само там , където отговорното поведение на родителите се среща с това на педагозите и този общ процес протича в среда на обществена загриженост за възпитанието на децата!

Това са "клещите" в които единствено се постигат добрите резултати.

 

Съгласявам се напълно с казаното от Вас.

Повдигам отново  въпроса по повод  безтговорното отношение на обществото и нашия глас който е глас в пустиня след изпитите тази година 

Защото не само възпитанието на децата зависи от тези "тройни клещи", но и образованието им. Цялото образование зависи от тях. А, от него зависи бъдещето на нацията ни.

Но как да го постигнем, като обществото, ако приемем, че се изразява от медиите търси само сензации и не обръща никакво внимание на резултатите от конкурсните зпити след 7 клас и матурите  в 12 клас.

Закононарушенията на МОН никой не иска да отрази в медиите , а родителите търсят отговорност само от учителите.

Ще отправя призив към теб Иво-Пиши до медиите!

Ти се изразяваш добре и можеш да обобщиш мненията на колегите по въпроса , който повдигаме, тук във форума. 

Щото инак, "кервана ще си върви ... " и промяна няма да настъпи .

27.03.2008 ivo

Profile

user: vasilka ivanova

Колеги, защо замълчахте, защо не можем в един глас да кажем, че отговорни за възпитанието на децата ни е семейството?Нима одобрявате нехайното отношение на родителите?

Колега, не одобрявам нехайното отношение към децата, но не мога  да обвиня единствено родителите за лошото възпитание на питомците ни.

Всъщност - напълно съгласен съм с онзи треньор,  цитиран от  колегата в първия пост на темата - отговорността за възпитанието на децата принадлежи на родителите, училището, обществото и въобще всички, които имат досег с младите! С други думи - всеки един от нас носи своя дял от тази най-тежка обществена отговорност.Добри резултати има само там , където отговорното поведение на родителите се среща с това на педагозите и този общ процес протича в среда на обществена загриженост за възпитанието на децата!

Това са "клещите" в които единствено се постигат добрите резултати.

Като така - мисля, че би било по-полезно, ако подадем ръка на родителите за едно по-тясно сътрудничество във възпитателния процес, вместо да  играем старата игра на взаимни обвинения, от която губят децата!И заедно с родителите да изискваме от държавната администрация такава промяна на правовите, административните и финансови условия, в които е поставена ОС, позволяващa да преобърнем негативните тенденции.

Само така може да стане - няма алтернатива на това поведение!

25.03.2008 vasilka ivanova

Profile

Колеги, защо замълчахте, защо не можем в един глас да кажем, че отговорни за възпитанието на децата ни е семейството?Нима одобрявате нехайното отношение на родителите? Нима сте склонни да поемете техния кръст като своя отговорност? Крайно време е да се осъзнае, че училището е образователна институция.Възпитанието е отговорност на семейството.  И родителите трябва да поемат своята отговорност. Ако не, то ние като държава и общество сме обречени. Всичко друго е само приказки и прехвърляне на отговорност.

22.03.2008 vasilka ivanova

Profile

Прав  сте, колега. Но трябва да признаем, че семейството предопределя развитието на всяко дете.Неговата роля е да възпитава. Ролята на училището е да дава образование, а държавата да създава оптимални условия за живот, обучение и труд. Жалко, че в България схемата е объркана - семейството е в криза и е прехвърлило отговорността си върху училището, а държавата я няма. Няма переспектива. Бог да пази България и българите.

02.03.2008 kenkal

Profile

Много подходящ пример, мими70!  

25.02.2008 anilenas

Profile

   Така е, mimi70, когато нещата се правят недообмислено, 5 за 4.

 

    Колеги, в момента по БТВ - при Миглена Ангелова, има предаване за матурите!!!

25.02.2008 anilenas

Profile

   Абсолютно съм съгласна с колегата dostoevski.

   И при нас е така /не говорим за изключенията, а по принцип/.Yes

   Въпросът е, че за да има истински резултати навсякъде /не обобщавам/, е нужна държавна политика и то сериозна.

   Крайностите са знак за безсилие и признание за пропуски. Истинското обгрижване е процес, а не безплодно надбягване

   с експреса.

23.02.2008 mimi70

Profile

user: kenkal

Моето мнение е, че на нас ни вменяват прекалено много отговорности - да образоваме и възпитаваме децата, да превъзпитаваме родителите, да преодоляваме негативите на естествената среда на детето и на улицата, да заместваме ( а как се замества майчина ласка и бащина закрила???) празнините в опустошените детски души, да откриваме таланти, да насърчаваме амбициите и добрите прояви, да поемаме като буфери удари отвсякъде...

 

Напълно съм съгласна с това.

В отговор, се сетих за една басня-

Селянинът и кучето

Селяк един,

с богата къща, първи домакин,

наел си куче да му пази двора

и хляб да му пече,

разсада да наважда и плеви на туй отгоре.

Читателят ще си рече:

това не е нито практично,

нито прилично.

Да пази двора е логично;

но де се е видяло куче-фурнаджия,

или пък бостанджия?

Читателю, и аз навярно ще сгреша-

река ли "да",- но работата е в това,

че Шаро наш и трите служби взима

и си измолил заплащане за трима.

Добре е той, за другите не го е еня.

Стопанонът за панаир се нагласил,

разходил се,след няколко си дена

се връща и се натъжил,

и сърди се, и ходи, исе мръщи:

нито разсад, ни хляб във къщи.

Отгоре на това пък в  двора се проврял

крадец и целия килер обрал.

И Шара той със ругатни залива,

а Шаро дава оправдания такива:

зарад разсада хляб не смогнал да пече;

разсада затова не е поливал,

че двора пазел и не си почивал,

а пък крадеца той не забелязал,че

в туй време хляб отивал да пече.

       Само с една поправка-ние не можахме да измолим заплащане прилично.

23.02.2008 dostoevski

Profile

 

                              Много точно казано за ефекта на махалотоYes    Не съм съгласен обаче с определението за учителя,че е лошото ченге.Напротив, спрямо възпитаниците си, днешният учител е доброто ченге. Защото повече от всички други мисли за доброто и успеха на учениците си. Поне при нас е така.

23.02.2008 Anikolova

Profile

user: dostoevski

Време е българското общество да си припомни молитвените слова на Възрожденския българин,с които е повеждал детето си към школото и го е поверявал: "Даскале, направи го Човек!"
Тъжното е, че някои родители наистина разчитат само на нас да направим децата им хора, да ги приспособим към суровия живот, в който има правила. Понеже участвам и в един форум за майки, искам да споделя искрената си загриженост от тенденцията към свръхлиберални методи на възпитание на малките деца- говори се за възпитание без наказания, за спане на бебето в леглото на родителите и че това било дори препоръчително и други подобни абсурди. Съвременният родител се страхува от забраните, от стълкновенията с детето, не знае как да убеждава, как да обяснява, как да се налага, когато това е абсолютно необходимо, той иска просто да бъде добър и готин в очите на детето си. И ако може да си спести стреса на възпитанието. После, щом тръгнат на училище, вече е късно. Учителят се превръща в лошото ченге и става омразна фигура, просто защото се опитва да наложи някакви правила и ограничения. Проблемите в образованието до голяма степен са проблеми на възпитанието на децата, още от най-ранната им възраст. Като чета, как младите майки отглеждат децата си, и се страхувам от от това, което ни предстои като учители.  

Всъщност истинският проблем на нас като българи е, че твърде лесно отиваме от една крайност в друга. Това е ефектът на махалото.