Да се надяваме, че сме се понаучили на това-онова, но не мислите ли, че сега е моментът да се обяви подготовката за нови стачни действия? Само че трябва да се конкретизират много точно исканията и особено мандата на синдикалните величия - за какво само могат да преговарят.Тяхна е главната вина за провала наесен, защото допуснаха в преговорите да се разискват реформа, делегирани бюджети др.подобни (все проблеми на министерството, а не на учителите), за което никой не ги беше упълномощавал, мисля. Но и не им беше потърсена отговорност после, а трябваше!
Радвам се, че научихте нещо полезно!
Опити за политически манипулации несъмнено имаше, но "фитилът" се запали много преди тях и съвършено неконтролирано - веднага, след като глупостите около системата за диференцирано заплащане бяха обявени в края на май 2007.Синдикатите смогнаха единствено да отклонят нещата към безполезна стачка през есента - ако имахме оргнизацията още през пролетта на миналата година, успехът би бил много по-вероятен.
Бре - не знаех , че синдикатите са "на късмет"!
Като със стоките в магазините - купуваш, пък какво ще излезе - Божа работа
Все си мисля, обаче, че синдикатите са ни такива, каквито сами си ги правим!
Калпави синдикати. Не е зле да се замислим какво говорят такива синдикати за нас, членовете им.
Може би тогава ще схванем, че проблемът не е в тях, а в нас - овчедушните синдикалисти!
Колеги,мисля,че някои политици подпалиха фитила за стачка. Синдикатите организираха стачката на учителите , но не предвидиха, че ще бъде толкова масова и толкова дълга.На колегията беше дошло до гуша да се чуди как да свързва двата края.На училище-8часа,допълнителна работа-6часа, подготовка за другия ден-4 часа,сън-6часа.ДОКОГА??Надеждата за промяна накара да се включат по-голяма част от колегията в тази стачка.Включих се и аз,макар че не вярвах в изпълнението на така поставените абсурдни искания още от самото начало.Присъствах на митинга в София - и не бях очарована от поведението на колегията,Еуфорията ме завладя- за известно време с колегите пях, виках, свирих, скандирах.Пред парламента ,като че ли отрезнях/без да съм пила/ -осъзнах как сме манипулирани...Връщайки се на другия ден писах в скайпа на учителите, че ще победим когато влезем в парламента като депутати.Там се решават нещата.По скайпа разговарях и с ученици-за тях щях да спечеля, ако започнем занятия. Прекратих стачни действия като написах декларация до директора ,че се отказвам от такива.Аз и още няколко колеги започнахме занятия,направиха ни специална програма.Изправих се пред учениците като победител и говорихме по много социално наболели въпроси. Останалите колеги започнаха една или две седмици след нас занятия-омърлушени и покрусени.Стана това, което искаше МОН и Парламента .Нищо не беше подписано от страна на синдикатите.Аз нечленувам в синдикатите и много колеги напуснаха също, но има и такива които не се отказват заради 5-6 дена допълнителна отпуска. КОЛЕГИ , мисля, че нашата колегия не осъзнава каква сила можем да бъдем-Та ние ръководим и можем да манипулираме едно мини социално общество в класните стаи!?
Колеги, нека да незабравяме, че образованието е най-консервативно и тук промени трудно се правят. И слава Богу, че е така! Иначе хаоса щеше да е завършен. Не че сега не е. Да незабравяме, че неслучихме и на синдикати. Все едни недомлъвки. Все едни уговорки в бъдеще неясно време. На вас стана ли ви ясно кога и как завърши стачката?
Колеги, според мен резултатите от учителската стачка са резултат от поредния пазарлък на учителските синдикати и правителството. Дълго време управляващите нямаха кураж да направят иначе крайно наложителните реформи в образованието. Подозирам, че стачката е инициирана съвместно с правителство и синдикати, за да се осигури така очаквания повод за започване на иначе необходимите реформи в образованието. Дано само под реформи правителството не разбира единствено закриване на училища и съкращения на учители.
Кенкал, няма защо да се чувстваш по този начин! Нашата професия е изключително благородна и ние безупречно изпълняваме своя дълг! Вярно е, че ни проиграха, но... какво да се направи? Започнахме с едни искания, а сега какво получаваме като краен резултат? Неща нямащи нищо общо с първоначалните ни искания! Аз лично не мисля вече, че нова стачка би приключила с успех! Най-много да ни "оптимизират" още повече и да вдигнат горната възможна граница на броя на децата в клас от 33 на 44! Така е, западният модел, при който бройката на децата в клас е значително по-ниска, се превръща във все по-далечна мечта, а африканският модел, при който в клас има по 50 деца става все по-реален! Да, станахме жертва на несправедливост, но горе главата! Както писах вече има едни много значими хора, които биха се гордяли с нас, защото ние достойно продължаваме великото дело започнато от тях!
Аз самата също вече не съм член на синдиката в училище. Чувствам се използвана за нечия цел и изхвърлена като използвана носна салфенка - дори не в контейнера, а нейде на улицата - всички да ме подритват и от мен да не остане нищо различимо. Като че ли съм гнусна пихтия, която всеки може да стъпче. Щом председателката на първичната ни организация дори, даде отвод и също не е синдикален член след стачката, за какво говорим? В нова стачка не бих участвала. Тя също ще оплете нечия кошниза, а учителите пак ще са с натрити носове.
Да не би да не се усеща в страната напрежението? При нас методично и целенасочено върви политика на смачкване на колегията. (Лично усещане и мнение - никого не ангажирам)