Каква все пак е насоката , в която  ни насочи всичко случило се в тези първи месеци? В работата ни измени ли се нещо като организация и като лично отношение към нея? Как и с какви и деи, мисли и чувства преминахме във втория срок на учебната година ?

   Колективите са в мълчаливо очакване на гилотината. Има нещо като затишие пред буря. От момента, когато се разбра, че средствата не достигат, е така. На този етап няма излишно вайкане, защото интензивната работа по преките задължения не го позволява. Забелязва се при някои, по традиция спящи колеги, неочаквано раздвижване за изява. Няма лошо. Това си е в полза на децата, макар и временно.

   Освен на временни, се радваме и на постоянни добри неща /наше дело/. Децата са живи и здрави. Няма драстични негативни събития с тях.

         Нищо по-важно от това!

   Радваме се взаимно /възпитаници и педагози/ на втората компютърна зала, която ползуваме по предназначение. Отпразнувахме чудесна, незабравима Коледа заедно. В тази засуха откъм свеж външен полъх, се съсредоточихме екипно върху пряката работа с надеждата, че новогодишните ни късмети ще се сбъднат. Решихме вкупом да не "задълбаваме"  в негативните очаквания, за да изживеем пълноценно добрите мигове. И децата, и ние го заслужаваме. Втори срок ще видим в каква посока ще са промените, ако ги има.

Поживем, увидим ! / както казват твоите хора /

Предполагам си задавате този въпрос не само в края на срока или учебната година, но и всеки ден. Какво да Ви кажа, въпрос на личен избор.

В края на срока аз, която имам 11 годишен учителски стаж се питам какво правя в училище, при все по-диви деца, ниска заплата, митове за нашата голяма отпуска и свободно време. Винаги трябва да си подготвен, с цената на упорита самоподготовка. Само любовта към децата и професията стига ли ни?

Ти сама ще си отговориш.Хайде стига, че ще ни бият , че не сме по темата.

Сега по темата: Всеки от нас в края на първи срок на учебната 2007/2008 г.  е както в края на първи срок на учебната 2006/2007 г.

Защо да не искат , нали всеки трябва да започне от някъде, може да им харесва, варианти има много...

Еко, Вие с конкурс ли бяхте назначена ?

Там е работата, че има доста желаещи.

На Бойко Борисов не съм обърнала внимание на мнението му за делегираните бюджети.Предпочитам да обърна внимание на това, което се казва тук, но и тази тема позамря. Сигурно, защото Иво изчезна.

Да бе, по-голяма конкуренция чрез повсеместно увеличаване на заплатите.За неспособните кадри даже не смея и дума да продумам.

Във всеки момент мога да се върна към учителската си професия, ако реша  и дори не се притеснявам, че съм само с тебешир в ръка , и тебешир не ми трябва, ако мога обаче да си намеря работа.Не е толкова лесно, колкото изглежда.