Изобщо не твърдя, че сънят трябва да се премахне. Зная, че много дечица имат нужда от него, но съгласете се, че има и такива, които възприемат това като вид насилие, извършвано върху тяхната личност. Да, съгласна съм, че някой трябва да се занимава с неспящото дете, то по възможност да не е в стаята, където спят другите деца. Какво мислите за следното предложение: Децата от всички групи в детската градина, които нямат нужда от сън /вие си ги знаете - онези, които колкото и да си лежат в креватчето, няма да заспят/, да бъдат събирани в едно помещение и учителките да се редуват всеки ден и да ги наглеждат в заниманията им? Може да ви звучи революционно, но съм убедена, че режим не означава принудително бездействие. Спомням си как ставахме на тумби от леглата и ходехме тайно до тоалетната или просто си говорехме, така или иначе пречейки на другите деца да спят, докато учителките си седяха в офиса. Мой ученик ми разказа веднъж как е пъхал пантофи в устите на спящите деца, защото просто е умирал от скука. Това беше един от най-интелигентните и надарени ученици, които съм имала и изобщо не беше невъзпитано дете. Аз и досега не мога да спя следобяд, колкото и да съм уморена. Това може да ми се случи само, когато съм болна. Със сина ми е същото. Не си ли струва да сме по-гъвкави като учители? Детето ще се занимава с нещо, което му е необходимо, вместо да трупа неприязън към детската градина.