Родители подготвят подписка с искане за отмяна на оценяването на учениците от началния курс. Готви се внасянето на предложение към новия проектозакон за образованието. Интересно защо никой не взема мнението на учителите по този въпрос? Наистина ли реформата в образованието ще протича под външен натиск?

 Ами да, би било добре да се проведе дискусия по тази тема .  Това е начин да се посочат предимствата и недостатъците на настоящата оценъчна система в начален курс.

 Мисля, че оценките в начален курс са абсолютно излишни. Казвам това и като родител, и като учител. Децата в начален курс трябва предимно да се стимулират и то с положителни думи/не цифри/, а и в тази възраст кому е нужно да ги вкарваме в някакви стереотипи - ти си "отличник" а ти пък "добър" ученик само. В тази възраст нека се набляга над формирането на умения и желания за учене, а оценките да дойдат в един по-късен момент.

 http://teacher.bg/cs/blogs/nina/archive/2007/10/28/2866.aspx Този линк е за финландското образование - изключително интересна статия. Би било хубаво да се поучим от добрите и доказани практики-нали?

И друго, което ме притеснява. Докато в начален курс, учителят е склонен да напише оценка в полза на детето/ то това и обезмисля писането на оценки/, то в среден курс писането на оценки се е превърнало в попълване на квадратчетата от дневника. Какво искам да кажа - много от преподавателите не си мотивират оценката , когато тя е устна. Още по-лошо- не я вписват в бележника, който би трябвало да е обратна връзка. Всяка оценка трябва да се впише в бележника и да се мотивира пред ученика, защо тя е такава и родителят да я види още в същия ден. Не класният р-л да попълва периодично бележника с оценките на колегите си.  И голяма част от оценките, учиникът да не знае за какво, кога и каква точно му е написана /да не знае или да се прави, че не знае -зависи от детето разбира се/. Сега не бързайте да се възмущавате,че такава практика няма, но за да напиша това, то се е случило някъде-нали?!

 

nkehayov "Интересно защо никой не взема мнението на учителите по този въпрос?"  Разбрахте ли сега защо? Защото мненията липсват.  Две мнения за два дена :)) Интересът в теми като Диференцирано заплащане, Новите заплати, Кариерно развитие ....сякаш е различен- с по над 100 мнения. Аз ли съм на грешното място, или "учители нотавори" означава нещо друго После да не забравим да направим тема.....например "Защо реформата в образованието протича така..."

Мисля, че е дошло време да се замислим върху мисията на съвременното училище. Според всички действащи към настоящия момент документи в системата на образованието училището следва да дава на учениците единствено знания и пак знания. В стремежа си да измери и оцени по някакъв начин качеството на образованието държавата достигна до другата крайност- провеждане на външно оценяване на всяка цена в края на всяка образователна степен, както и в трите класа на прогимназията. Измерване - оценяване на знания на учениците - анализи - оценки за работата на учителите и кръгът се затваря, още повече, че от начина на представянето си във външното оценяване учителя получава оценка за професионалната си ефективност и пригодност. Следователно всички използвани към настоящия момент средства за измерване и оценка свеждат мисията на училището до подготовката на учениците за голямото изпитване в края на учебната година, когато решаването на един тест определя постиженията и на ученици и на учители. По всичко изглежда, че основната цел на училищното образование се свежда единствено до усвояване на зазубрени и безполезни знания, които учениците не мога да приложат почти никъде в понататъшната им трудова дейност. Съвсем основателно тогава възниква въпроса: каква е цената на цифрово регистрирания успех в дипломата за образование? Доколко този успех е гарант за успешното справяне с проблемите и предизвикателствата пред младите хора в следучилищния период, когато ще им трябват не дотам голям обем от знания, отколкото способности и умения да постигнат професионален успех или развитие в кариерата? Трябва ли постиженията на учениците да се измерват едностранчиво на базата на един единствен критерий? Защо не се оценяват постиженията на учениците като личности, което според мен е много по-важно от шестиците в дипломата? Защо не се оценяват например уменията и способностите на учениците за работата им в група или колектив? Защо не се оценяват лидерските им умения? Защо не се оценява степен на тяхната пригодност за реализация в трудовата и социалната среда? Темата за оценките на учениците съвсем не е маловажен проблем, напротив тя поставя големия въпрос за смисъла и целите на образованието, формите и начините на организация на образователния процес, защото очевидно сегашния образователен модел е изчерпан и не допринася съществена полза на обществото.

Аз мисля, че думата "реформа" е доста далеч от полезрението на голяма част от учителите. Голяма част от колегите трудно определят мисията на съвременнто училище или пък нямат предства за реформаторските идеи.

 nkehayov - Не сте така прав , я вижте "реформата" в кариерното развитие колко близо е в полезрението ни ....Но иначе сте безспорно точен  :)

И друго искам а добавя. Считам, че  оценяването е едно стапало над преподаването. Да оцениш някого достатъчно точно, да мотивираш оценката си достатъчно разбираемо, да стимулираш с оценката си, да я съобразиш с индивидуалните особености на всяко дете, с моментното му състояние и прочие е отговорно и не така лесно. Оценките зависят и от общото ниво на класа. В смисъл - една стойност има тя, където децата са започнали първи клас, знаейки вече да четат, друга в класовете,в които се обучават предимно роми. Но това значи ли, че те нямат нужда от похвали и поощравяния с отлични оценки? Тогава?

Що се касае до оценяването като една от функциите на учителя в образователния процес няма съмнение, че оценката корелира със системата от ценности на учителя, които са неговата отправна система, т.е. оценката е израз на субективното отношение на учителя. Определено мога да твърдя, че когато това отношение е изразено цифрово, то е в състояние да сложи знак на равенство между двама ученика с еднакви цифрови оценки, но това съвсем не означава, че двамата ученика си приличат като две капки вода. Напълно съм съгласен, че зад цифровата оценка трябва да стои нейната качествена аргументация. Оценката трябва да отчита не само степента на знанията, но и напредъка в развитието на личносттта на ученика. Оценката трябва да стимулира този напредък, дори и той да е незначителен. Основният критерий по който учителят следва да оценява своите ученици ( както и своята работа) е доколко, до каква степен ученикът се е доближил до целите, които учителят е поставил пред него. Оценката има смисъл, когато тя стимулира и подпомага ученика в неговото развитие. Поставянето на оценки само защото това го изисква Наредба№3 и само заради това, че ученикът трябва да има определен брой оценки за срока дискредитира нейния смисъл и роля на стимулатор. Оценката понякога нанася непоправими психически щети на учениците, особено когато е превърната във фетиш. Вина за това определено имат родителите, които недостатъчно вникват в психичния свят на детето и възприемат оценката като единствен показател за успех в развитието на детето си.

 Абсолютно съм ЗА премахване на оценките в начален етап. Началният учител трябва да изгради позитивното отношения на детето към ученето и това не  става с цифровата оцинка. Петнадесетгодишните ми наблюдения показват, че  стремежът към шестиците в бележника превръща учениците в бележкари. Била съм смвидетел на сълзи и драми при получаване на по-ниска оцинка, на подигравки и срам. Да ,трябва да научим децата, че успехът се постига с труд, но постиженията на малките ученици по никакъв начин не  бива да се измерват с числа и цифри. Да не говорим за това, как в междучасието не може хем да се попълват бележници, хем да се подготвиш за другия час. Излишната документация въобще бавно и постепенно превръща учителя в администратор-статистик, вместо в добър преподавател. То не бяха справки за отсъствия (ежемесечни, с графи за среден брой на 1 ученик!), то не бяха анализи, то не бяха планове и какво ли още не. Учителят трябва да е личност и творец, а не писар. Усилията му трябва да отиват в посока учебна работа, а не в посока писане на никого ненужна информация, която инспекторатите събират и трупат Бог знае къде. Стигнали сме до там, че в правоъгълниче от няколко квадратни милиметра в дневника се изисква да се напише дългото име на предмета, например Български език и литература, ЧЕТЛИВО и БЕЗ СЪКРАЩЕНИЯ!!! Парадокси и безумни изсквания!

Та, да се върна на оценките. Дано бъдат премахнати, защото при малките ученици само утежняват и без това напрегнатото ежедневие на учители и ученици! Те не дават нужния ефект, нито стимулират децата. Те стресират!

Нека да бъдем по-точни. Става въпрос за премахването на цифровата оценка, която както се оказва не дава обективна представа за постиженията на ученика, нито пък за неговия индивидуален напредък. Оценяването като функция от управлението и организацията на урочната дейност не бива да бъде отричана. Детето от началния курс се нуждае от оценката на по-възрастния, защото оценката е стимул и мотивира ученика за се труди. Без оценяването на ученика възникват проблеми в неговото развитие. Новото, което се предлага е да бъде премахната цифровата оценка и същата да бъде заменена с нейния качествен еквивалент. По този начин чрез поощряване и стимулиране учителят най-добре може да повлияе върху индивидуалното развитие на ученика. Оценяват се не само знанията на ученика, оценява се степента на неговата социализация в колектива, неговата комуникативност, лидерски умения, психчино и физическо развитие.

 Аз лично не бих отрекъл с лека ръка количествените оценки. Пък и не виждам каква е разликата дали ще напишеш на детето отличен 6 или само отличен? Или пък вместо среден 3 напишеш задоволителен? Проблемът не е в това, а в уеднаквяването на критериите за оценките. Например в бившето ми училище моят клас беше с най- нисък успех, защото пишех реални оценки, а имаше колежки, които изкарваха цял клас отличници. 100 процента шестици. Това нормано ли е? За съжаление в огромен процент от началните учители битува схващането, че колкото по- високи оценки пишеш, толкова си по- добър учител за родителите. И става една- надпреварват се кой повече отличници да направи. Дори и когато се правят тестове на външното оценяване има некоректни и груби манипулации на отговорите на деца от определени класове, за да се стъкми така, че точно класът на въпросната колежка да е с най- висок успех. И това се прави от ръководството на училището!

 Без оценки в началния курс - това ще е поредната съдбоносна грешка в българското образование! Че децата да не са кучета, та ще я караме на "браво" и "чиба". Човекът е интелигентно същество, то желае по-финна, нюансирана, диференцирана оценка, а не просто похвала. Освен това само с похвали ще изградим поколение, чиято мотивация за учене да е основана на поласканото его - това ще бъде фатално за цяло едно поколение. Свикне ли от малко с наркотика "браво", цял живот ще страда от тази зависимост, а и другите около него. Колеги, моля ви, нека не допуснем това безумие! Гласувайте против поредния опит за унищожение на нашите деца, на нашата родина.

 

 Колеги, нека бъдем коректни в дискусиите. Новият закон за образованието предвижда премахването на цифровите оценки в І - ІІІ клас, което не означава, че ще бъде премахнато самото оценяване. Съгласете се, че цифровата скала от 2 до 6 не е най-съвършения начин за отразяване на степента на усвоване на постигнатите учебни резултати от ученика. Сами знаете, че например  оценката добър (4) поставена на ученикът Х и ученикът У съвсем не означава, че резултатите на двамата ученика са съпоставими. Единият от тях може да знае повече от другия, например да се вмества в зоната на 4,49, а другият - в зоната на 3,50. Шест степенната скала обаче изравнява техните постижения. Ако искаме да бъдем по-точни в оценяването би следвало да въведем по-прецизна скала, с повече деления, например от 1 до 100 (персентилна скала), която ще измерва много по-точно учебните резултати. Сами разбирате, че един такъв начин на оценяване изисква много по-съвършени критерии, много по-прецизна фрагментация на степените на усвояване на учебното съдържание и учебните умения на учениците. В началните класове обаче ролята на цифровата оценка не се осъзнава правилно от учениците и съвсем не ги мотивира да учат, защото децата на тази възраст нямат изградени оценъчни критерии и най-често тяхната представа за постигнат резултат се равнява по авторитета на учителя. Именно този авторитет разполага със силата и властта да оценява постиженията на учениците. За учениците от началната степенна образование думите на учителя се възприемат безприкословно и без капчица съмнение, защото в психологическото развитие на децата не е настъпил периода на самокритичност и самооценка. Децата копират и подражават поведението и маниерите на учителя си. Те са безкритични но значително по-любопитни и отворени към процеса на ученето. Поставянето на цифрова оценка от учителя разделя детския колектив на "лошите" и "добрите" и "златната среда". Когато една негативна оценка се повтаря многократно през целия период на обучение тя демотивира ученика, създава отрицателно отношение към ученето и убива желанието и поривите на ученика към постигане на успех. Такъв ученик, чиито път е белязан с неудачи още от началото на пристъпването на училищния праг е склонен към депресии, той възприема училището като враждебна среда и неговото единствено желание е час по-скоро да се измъкне от нея.

Мисля, че е дошъл историческия момент да се вгледаме по-внимателно в образованието на нашите деца, защото не искаме да повтаряме грешките на предишното училище, чиято може единствена функция е да преподава и проверява знания.