Психохигиенопедия

Published 31 Януари 2010 г. 21:33

 Какво не научаваме като учители?

- Как да наливаме с фунията, с ведрото небходимите знания.

България има своя всепризнат принос за откритие в тази посока.

Статията на професор Георги Лозанов си я прочитам периодично вече цяла година.

Това, разбира се, не означава, че четенето е успешно.

В последния ден на януари ще си позволя да поместя поне седемте правила, така както ги е формулирал авторът на метода:

  1. Любов.
  2. Свобода.
  3. Увереността на учителя, че нещо необикновено се случва.
  4. Многократно увеличен учебен материал.
  5. Цяло - Част, Част – Цяло; Частта чрез Цялото.
  6. Златната Пропорция.
  7. Използване на Класическото Изкуство и Естетиката.

 Дали има учители, които интуитивно са достигнали до правилата и ги спазват, доколкото е възможно в часовете си? И не само?

    Лично за мене желанието да се случи нещо необикновено всеки ден е толкова голямо, че дори и огромните загуби на време, сили и прозрение ми изглеждат заслужени, щом се съпровождат от уверен учител и взаимна добронамереност.
    Благодаря на всички, които ми помагат да поумнявам по мъничко - заедно с тях, заедно с личните ни драми и различия!
от zelenkroki

Коментар

# anilenas said on 02 Февруари 2010 г. 16:08

  Хубав постинг, Zelenkroki!:)

Проф. д-р Георги Лозанов е наша национална гордост!

Методиката на създателя на науката сугестология и нейното педагогическо приложение - сугестопедия, е признат по света и се препоръчва от ЮНЕСКО още от 1978 година. Постиженията му са плод на петдесетгодишна експериментаторска работа, която за наша радост продължава и днес!

Забележителни са резултатите от чуждоезиковото обучение с многократно увеличен учебен материал, без домашна работа. Включването на ролеви игри прави резултатите блестящи не само там.

Моралният закон в нас не ни позволява да играем с живота на другите, още повече когато професията ни е съзнателен избор. Активизирането на емоционалните стимули е възможност да се задействат скритите резерви, които човек има. Убедена съм, че "играта на любов" не само е неефикасна /меко казано/, но се и усеща бързо.

Всяко стъпало, по което се изкачваме, е важно. Затова любовта е най-същественото в живота ни и е в основата на всичко, което правим.

Успешна работа и удовлетвореност от нея ти желая сърдечно и с усмивка!:)

# anilenas said on 02 Февруари 2010 г. 16:15

В бързината компютърът ми е "глътнал" едно "и" и "о", за което се извинявам!:)

# zelenkroki said on 05 Февруари 2010 г. 22:33

Уважаема @anilenas,

Позволих си да поставя пропуснатите буквички :).

А сега ще копирам текста на едно серийно писмо. Понякога неволно се съгласявам с логиката на подканите да се завърти колелото на препращането, но рядко наистина пращам...

А вашата публикация за Любовта беше причината за моята, така че - ето го и посланието "Виж и помисли":

Защо е толкова трудно да се каже истината, и така лесно да се излъже?

Защо толкова ни се спи в църквата, но след проповедта се събуждаме?

Защо е толкова трудно да се говори за Бога, и така лесно говорим мръсни неща?

Защо е толкова скучно да четем християнска литература и ни е толкова забавно да преглеждаме списания с лошо съдържание?

Защо е толкова лесно да изтрием съобщения за Бог и да препращаме мръсни ъобщения?

Защо църквите и храмовете са станали по-малки, а барове и клубове нарастват по размер?

Предаваш ли се?

От всички възможни подаръци, Молитвата е най-добрата. Тя не струва нищо и носи прекрасни награди. Нека Бог да ви благослови и да ви пази. Ако това не успее да трогне човек, нищо няма... Това Послание е истинно. Надявам се, че ще бъдете благословени, като мен, след като прочетете следната история. И все пак, аз се чудя колко много хора изтриват това съобщение само като прочетат заглавието.

Един ден Сатана и Исус разговаряха. Сатана беше се върнал от Едемската градина, и се смееше със пренебрежение, казвайки:

- Да, Господи. Току-що се преумножиха моите последователи там на земята. Устроих им капан, използвах стръв, на която не могат да устоят. Всички се хванаха!

-Какво ще правиш с тях? - попита Исус.

-О, аз ще се забавлявам с тях. - отговори Сатана. - Ще ги науча да се женят и развеждат, и как да се мразят, да злоупотребяват и да се обиждат, и разбира се, да пият и пушат, ще ги науча да измислят пистолети и бомби, за да се унищожат взаимно. Наистина ще се забавлявам!

-Какво ще направиш с тях, когато ти омръзнат? - попита го Исус.

-Ох, ще ги убия. - каза Сатана с поглед, пълен с омраза и гордост.

-Колко искаш за тях? - попита го Исус.

-Ах, ти не обичаш тези хора. Те не са добри. Защо са ти те? Ти ще ги вземеш и те ще те намразят. Ще ти се изплюят в лицето, ще те прокълнат и убият. Ти не би искал такива хора!

-Колко? - попита Исус отново.

Сатана погледна Исус и подигравателно отговори:

-Всичката Ти кръв, сълзите Ти и животът Ти.

Исус каза:

-Готово!

И така Той плати исканата цена.

БЕЛЕЖКА:

- Не е ли удивително колко лесно е да се презира Бога и после да се питаме, защо светът отива към ада?

- Не е ли странно как някой може да каже "Аз вярвам в Бог" и да продължава да следва Сатана?

- Не е ли странно, да изпращаме хиляди съобщения с вицове чрез електронна поща, които се разпространяват мълниеносно, но когато започнем да изпращаме съобщения, които се отнасят за Бога, хората си мислят два пъти, преди да го споделят?

- Не е ли странно, че когато дойде време да препратиш това съобщение, няма да имаш смелостта да го изпратиш на всички абонати от твоя списък защото не си сигурен(а) в това, което ще помислят хората за теб.

- Не е ли удивително, че хората се тревожат повече за това, което другите мислят за тях, отколкото какво Бог мисли за тях.

# bezupre4en said on 10 Февруари 2010 г. 15:48

Всичко зависи от мъдростта и зрелостта на човвека. Не е задължително да препращаш притчи, важно е да вършиш добри дела.

# Dani59 said on 21 Февруари 2010 г. 21:27

Много навреме - и в същото време отдавна беше време не само да говорим, но и да прилагаме написаното по-горе.

"Дали има учители, които интуитивно са достигнали до правилата и ги спазват, доколкото е възможно в часовете си? И не само?"

Защо само интуитивно? Лозанов е известен от времето, когато аз бях студентка - правила съм два реферата още в онова далечно време.

И никак не е трудно да се прилага - просто човек трябва да изхвърли баластрата на закостеняли правила, да се научи да усеща децата и ситуациите, да промени ценностите си - от гонене на резултатите, написани от някого в някакви книжки и да поддържа живи споменатите по-горе принципи.

Очакваме публикуването им!

Благодаря!

Тагове

Абониране