В периода до прилагането на делегираните бюджети и за детските градини - какво става с малките? Как е по другите места?Ако използувам тази една година/при нас ще се въведат след 01.01.2009г./ за да подготвя ЦДГ-то и да го приведа в съответствие с Наредба №3 , смятам , че ще ми бъде по-лесно .Но трудно се вземат пари от общината - казват ,че за малките градини влагането на финанси е неоправдано .Но никой от общинарите не се замисля , че различните органи - РИОКОЗ , Службите за трудова медицина и др. ще затворят градините , защото не отговарят на изискванията им . И така - зле , и иначе - зле.Как да си опази човек градината? Звучи смешно , защото между борбата за правото да съществуваш , трябва и да обучаваш и да възпитаваш .Завиждам благородно на колегите на запад .Поне в този смисъл нямат проблеми - да бъдеш или да не бъдеш . Зная ,че трябва да съчетая в себе си умения на мениджър , дипломат /внимавай да не изостриш отношенията с вишестоящите , защото пак на тях ще се молиш/ , педагог и бог знае още какво .Чудо на чудесата - учиш за едно , необходимо е друго , трябва да си "специалист" в трето !
Колеги от малките градини , как е при вас ? Има ли малки градини с делегирани бюджети ?Какво се случи с вас преди да ги въведете?Как се справихте със самото въвеждане? Как върви работата след като ги въведохте? Пишете и споделете!Очаквам писмата ви!
Здравеите, всички! Отскоро съм директор. По необходимост - т.е. ВРИД. Аз съм от така наречените "директор с група ". Притискат ме срокове, изисквания и указания. От 09. януари 2008г. бе закрито училището, под чиято"шапка" бяхме и започнахме "начисто". Това означава, че от стара сграда, много стара МТБ, липса на работеща канализация, течаща топла вода и т.н., стигнахме до луминисцентното осветление и всички други изисквания по Наредба №3 на РИОКОЗ, по които работим. При всичко това работим с една смесена група, в която има и деца от подготвителна група. Всички изисквания на ДОИ, указания на експертите, както и стремежа да си с "верен часовник" също влизат в сметките. Не говорим за авариите, пропуските, нервното натоварване, напрежението и т.н. Обичам да седна пред компютъра и да си поговоря с приятели, но през деня е невъзможно. Вечерта "довършвам" и затова се будя в 4 часа сутринта и до 6.30 съм пред него. А в 6.30 - денят започва отново. Понякога се отчайвам - до тук се справям, а за по-нататък - не знам дали ще мога. Страхувам се - да не измамя хората до мен, да не излъжа доверието на други, повярвали в моите възможности. Трудно ми е, тъй нато нямам опит като директор. За да не изпадна в отчаяние, винаги си припомням, че все отнякъде трябва да се почне, че на всеки в началото му е било трудно и ако успее да се научи да преодолява това чувство - значи е успял. Зная, че и най-добрите ръководители, когато са започвали - са имали някой до себе си, чиито съвети са следвали. Успокоявам се, че аз съм по-добре - имам всички вас, колеги. Зная , че мога да потърся съвет и помощ по всяко време на денонощието, да споделя тревогите си и да потърся отговор на въпросите си.
Редактирано на 08.02.2008г. от kenkal