Проверките - очаквани, страшни, нежелани? Или защо се страхуваме толкова

kenkal — Sun, 03 Feb 2008 12:58:00 GMT

От края на стачката по всички училища тръгнаха мобилни групи. Правят проверки - цялостни или частични, зависи от конкретната им задача. В началото директори и колеги изпаднаха едва ли не в паника - ежедневно обменяха информация къде са били проверяващите, колко време са били в съответното училище и какво точно са проверявали. Постепенно суматохата се поуспокои и сякаш всички претръпнаха. Чуха се дори изречения като "Ох, да минават, че да си работим нормално"

Задавах си въпроса, и продължавам да се питам, кое толкова ни плаши от предстоящата проверка, с какво тя ни пречи да работим нормално. Някои от моите отговори ще споделя, но съм сигурна, че и много не бих могла да дам, защото всеки от колегите и всяко от училищата е с различен опит и различни притеснения. Аз ще споделя моите виждания, а който от колегите иска, може да сподели своите.

И така. По мое скромно мнение една проверка на документация, на организация и реална работа винаги плаши колегията и директорите, защото:

Винаги има нещо в документацията, което не е досвършено навреме; не е приключена или попълнена навреме и в срок информацията. Къде в по-голяма, къде в по-малка степен. Склонна съм да мисля, че в по-малките училища има повече забатачени истории. Имам предвид документацията по воденето на учебния процес - изпити, протоколи, дневници, множеството книги, разпределения и какво ли още не.
И в малките и в големите училища има проблем с присъстващите реално ученици - обществена тайна е, че не се пишат отсъствия винаги, че често се укриват ученици, които не посещават много дълго училище. Извинения и оправдания от типа - да не му спрат социалните, да не се закрие паралелката, да нямаме проблеми с родителите - има много и все "уважителни".
По презумпция един проверяващ, ако иска да намери нещо нередно, може да го намери. От това следва страхът, че може да се открият пропуски в цялостния процес на организация и провеждане на обучението и живота в училище; че пукнатини може да се открият в методическата подготовка на всеки един колега; че може да се тръгне и по подадена жалба за непригодност в педагогически смисъл и т.н.

Страховете и притесненията са си факт, но си мисля, че има и ползи от тях. Какви ли? Ей на :

За много кратко време всичката документация се привежда в ред.
Спазва се работното време и трудовата дисциплина.
Всички разпределения се съставят и представят в срок и се спазват.
И педагогическият и непедагогическият колектив стриктно си изпълнява задълженията.
Започват да се пишат реални отсъствия на реалноотсъстващите хора и се изискват реални извинителни бележки за извиняванена отсъствията.
Като по команда всеки започва да се подготвя по-сериозно за часовете си.
Изпитванията са регулярни и по план, а не само в края на срока.

Сигурно съм пропуснала много неща, които бих могла да споделя още. Сигурно съм твърде субективна. Но съм убедена, че всеки може да се включи със свой отговор на въпросите: Защо се страхуваме от проверките; с какво те помагат на работата ни и с какво пречат.

Тъй като мисля, че е добре да не си крием главите в пясъка, а да си казваме право в очите своите си недостатъци, за де ги избягваме и преодоляваме, смятам за нормално да си покажем кривините. Ако се окаже, че сме некадърни учители, по-добре да напуснем системата. Ако пък сме достойни учители, да си проличи и по самочувствието ни и по заплащането ни, и по отношението на обществеността към нас. От истината понякога боли, но ...

Очаквам, колеги, да си признаем първо пред себе си своите недостатъци простичко и истински. Очаквам реакциите ви. :)

Второто листче на Нела Калова : куме, проверки

Проверките - очаквани, страшни, нежелани? Или защо се страхуваме толкова