В края на учебната година си мислех, че ще бъде много лесно да си намеря различна работа. Исках наесен да не съм учител по много причини. Повечето са свързани с пълното объркване на образователната политика, с нагласите към преподаватели и ученици, с противопоставянето между трите страни - учители, ученици, родители - и почти пълната липса на съгласие, разбиране и взаимодействие.
Оказа се обаче, че прекрасната ми препоръка и уменията ми не са достатъчни, за да продам труда си в друга област. Още докато разбере потенциалният работодател, че съм работила над 15 години като учител, той се "дръпва" и много резервирано довършва интервюто. Уменията ми, способността ми да се нагаждам към нова среда, навиците ми бързо и в срок да изпълнявам поставените ми задачи като че ли не говореха положително за мен. Дори напротив. Още не съм разбрала с какво плаша работодателите, че още като видят автобиографията ми, където общият към педагогическият стаж е 1 към 20, се отказват от кандидатурата ми.
Сега гледам удължаващият се списък с вакантни работни места в сайта на РИО и още не мога да се реша да си подам документите. Продължавам да искам да се откъсна поне за малко от училищната среда. Продължавам да мисля, че мога да работя друго.
Навярно обаче реалността ще ме опровергае.
Трябва ли да влизам в кухнята на някой ресторант, за да мия чинии? Не съм ли достатъчно добра да работя като филолог?
Истината е неприятна, но е истина. Искам да избягам от нашата объркана и опорочена система, в която учителят вече не е авторитет. Но за сега не мога.