Предчувствие за...
... за лудост ще е най-точната дума, за която се сещам.
Утре предстои:
- да откриваме юбилейна плоча на сградата на училището в Аврен;
- да представим книгата, чийто съавтор съм и аз;
- да изнесем концерт, в който моите ученици от групата по СИП-БЕЛ имат същестено участие.
На
поканите, изпратени по поръчение на ръководството и колегите, нито една
от общо петте телевизии не отговори. Получих доста имейли в уверение на
това, че писмата са били изтрити без да бъдат прочетени от новинарските
екипи в телевизиите. Това ме навежда на мисълта, че или не адресирам
правилно писмата си (до отделите новини), или трябва да изпратим оферта
за платен репортаж, че да дойде в забутаното ни село някой.
Преди
време бях писала, че предстои да излезе наша книга. Вече я имаме и утре
предстои да я покажем на света - за прочит и оценка. Смеем да се
надяваме, че сме направили нещо стойностно.
Книгата се казва
"Диря" (моя милост е автор на това заглавие - изчервяване), защото е
посветена на автентичния местен фолклор и култура на село Аврен; защото
издирихме истински авренски песни, легенди и предания заедно с ученици
и възрастни хора от селото; защото се постарахме да покажем особености
на облеклото и накитите. Защото искаме да оставим диря след себе си -
дано да е плътна и положителна. Тъй като ние сме три учителки, а не
писатели, за нас направеното е истински успех - колкото и малък и
незначителен да изглежда той (този труд) на фона на големите научни
трудове на истинските автори.
Утре освен това представяме с
моите ученици една кратка драматизация по Бр. Нушич, за която отделихме
доста време и усилия. И ако успеят колегите да запишат сценката, а аз
да кача записа в мрежата, ще го предоставя за критичен поглед тук.
И понеже утре съм натоварена с доста задачи, спирам с хвалбите и се надявам да очаквате утрешния ми пост след събитията. Обещавам снимки.