Понеже известно време не съм чела нищо в мрежата, се учудвам, че никой не пише в блога си за НОВОТО ПЕТ на "уважаваните ни държавни мъже". Ако не сте запознати да кажа, че има проектозакон, според който владеенето на нормите на съвременния български книжовен език не е задължително и предстои да отпадне от ДОИ. Намерих публикации на различни места и ги предоставям на четящите тук: връзка №1; връзка №2; връзка №3;
А ние какво правим, колеги? Пак чакаме да ни засвирят с гайдите ли? На мен лично ми е до гуша вече от простотии и недомислици, които се трупат в градината на образованието и съответно ощетяват моите собствени деца. Омръзна ми! Ще почна да уча книжовен македонски или цикански, щото може би те по ще се харчат в нашия свят.
Остана само седмица до предстоящата пролетна ваканция. Знам, че много от колегите ще кажат, че при тях ваканцията ще бъде съкратена заради стачката, че няма пари, че няма време. Но, съгласете се, че ако не си откраднем малко въздух, малко почивка, никой няма да ни я натика в ръцете.
Е, нашето семейство планира да попътува малко. Докато ни стигнат парите. Все пак не разполагаме с вълшебна кесийка, ами имаме ограничен бюджет. Изпълнихме седем стъпки и се подготвихме за пътуване. Сега сме в очакване на уречения ден.
А защо ли пък толкова ни се пътува ли? Много просто. По време на миниобиколката ни от миналата година (само 4 дни)
- видяхме много от онова, за което само гледаме по телевизията, четем по книгите и децата учат в училище;
- общувахме с децата си много по-качествено, откогато и да било друг път;
- не гледахме телевизия, не слушахме радио, не стояхме пред компютъра - бяхме заедно;
- усещаме, че много скоро децата ни ще си поемат по своя път, ще излязат от дома и ни се иска да използваме тези хубави години, докато са още деца, за да заздравяваме връзките помежду си, да общуваме и да се чувстваме щастливи един от друг;
- събрахме много впечатления и спомени;
- направихме си минифилмче (презентация) и често си го гледаме с удоволствие - говорим, спомняме си;
- пяхме, смяхме се, философствахме, страхувахме се, грижихме се един задруг...
и ни беше безкрайно хубаво!
Не ни се иска да пропускаме малките радости, които са ни по силите.
Пожелавам на всички да си позволят пътуване, излет или поне разходка със семейството!
Редом с хубавото винаги има и по нещо не чак толкова хубаво. Дойде ред да попитам колегите за мнение относно нашите авторски права.
Всеки колега е запознат условията и реда за провеждане на етапите от националната конференция "Училището - желана територия". Тази година, както и миналата, се проведоха общинските конференции, за да се излъчат участници в следващите етапи. Моето очудване беше безкрайно голямо, когато ни представиха за подпис една декларация, чийто текст дословно преписах. До днес не ми беше оставало време да мисля върху него, но днес ...
Но ... първо го вижте:
ДЕКЛАРАЦИЯ
Долуподписаните.....................
Заявявам, че съгласно регламента на прегледа, предоставяме, съгласно Общото право на обществено ползване ГНУ (General Public License - GNU GPL) безвъзмездно за ползване в системата на образованието в РБългария създадения от нас продукт.
Дата/Подпис
Задавам си следните въпроси:
1. Дали милото ни министерство няма възможност или не иска да плаща труда на служителите си? Не е ли редно поне класираните разработки (доклади, презентации и т.н.) на етапи Областен и Национален кръг да бъдат отличени с парична премия и със заплащане на атворите, ако бъдат включени в национално издание?
2. Дали пък научните работници биха писали своите статии и публикували своите трудове, ако ги карат да подписват подобни декларации?
3. Защо да се отказваме от авторство? Нали няма да имам мотив за участие в следващи конференции и т.п.?
4. Защо пък да не се прилага към личното досие на учителя неговия авторски труд (може би анотация, награда или нещо подобно) и заплатата му да се повишава?
5. Не е ли подигравка с цялостния труд на колегите това подписване на декларации? За мен това е доброволно отказване от авторство - с всичките му плюсове и минуси. По същия начин моето авторство и моят труд (положен при създаване на рецитали, сценарии, спектакли, оформяне на сцена, режисиране на изяви и т.н.) не се цени от никого, съответно и не се заплаща.
Споделете мнение и позиция, колеги! Такива декларации (текстът й не съм редактирала по никакъв начин) подписвали ли сте? Редно ли ви се струва?