Всеки учител по български език и литература се е сблъсквал с проблема писане на сценарии за тържества. Винаги съм казвала, че, за да си сценарист, не е достатъчно да имаш филологическо образование. Но това задължение е вменено на литераторите и ние по наследство си го носим. Ние, училите със специалност българска филология, не сме сценаристи, не сме постановчици, не сме режисьори, не сме сценографи, не сме хореографи, не сме музикални оформители. 
И още много неща не сме! Обаче, когато в училище се зададе празник (особено в по-малките училища), учителят по литература е натоварен с важната задача да подготви рецитал, да напише сценарий за провеждането на тържеството и да го режисира. Пък и "да е на ниво"! 
Предлагам да обединим сили и да се опитаме в този сайт да създадем виртуална библиотека с материали - сценарии за тържества, за рецитали, за викторини. На мен лично ми е трудно да съзавам винаги добри компилации от поезия и проза по дадена тема и във връзка с определен празник. Надявам се да приемете идеята и да съберем в един обединяващ блог всички материали. Така материалите ще бъдат систематизирани в отделна секция и по този начин ще станат леснооткриваеми и леснодостъпни. Предлагам да изпращате материалите си като лични съобщения до мен и аз да ги публикувам в новия блог в отделни рубрики (тагове). 
Такъв блог ще стартира съвсем скоро - в началото на февруари. Смятам, че можем да си бъдем полезни - както по отношение на материалите, така и по отношение на съвети, идеи и т.п.
Две глави мислят по-добре от една! Да обединим сили - много глави мислят по-добре от две! 
Нагорещиха се страстите около учителската стачка. Много хубави и още повече лоши неща се чуха за
преподавателите, учителите, даскалите. И в моя и в други блогове прочетох и коментирах много нещо.
С
APXUBATOPA доста неща си казахме чрез писма и споделихме мисли за свестните даскали и за това кой учител е добър и остава в спомените. За лошите, дето никой не отрича, че ги има, сметнахме за недостойно да си хабим думите.
Ще ми се обаче на този задочен разговор да станат свидетели, а може би и участници, повече хора.
Та значи APXUBATOPA ме попита:
- Пък аз ей сега режисирах едно предаване за Стачката. Ще я бъде ли?
На което аз отговорих, че съм доста обезверена, че доста неща са се натрупали в атмосферата и може да бликне нещо некрасиво, но твърдо съм ЗА стачката и се включвам лично. Последва това:
- Е, и аз познавам добри даскали и лоши даскали. За съжаление лошите са повече. Един добър обаче тежи, колкото всички лоши - или поне при мен е така. Ти как мислиш?
- А кой даскал е добър според теб? - реагирах малко остро аз. - Който ти позволява всичко и не изисква никакви напъни? Който е строг, но справедлив и не лигави учениците си? Който пуши с тях цигари? Който псува повече? Който може и да се кара и да се смее с децата? КОЙ? И продължих малко ... хм, ей така:
- Всеки помни няколко имена на учители от своето детство и юношество (старичка дума, но...). Аз си спомням с най-добри чувства първо името на учителя си по физкултура, който беше изключително строг. Даже си беше страшен. При него хък-мък нямаше. Навремето се страхувах от него. Сега оценявам, че ме е научил на доста неща. Дистанцията между нас никога не е била прекомерно скъсявана, но покрай строгостта беше и невероятен шегаджия и пазеше интереса на учениците си, и не допускаше грубости, и не злословеше срещу колегите си... И... сигурно нещо забравям.
Иначе си прав - един свестен е равен на сто кофти даскали. Надявам се учениците да могат да кажат за мен, че съм от свестните. Не сега!!! След време. Истината се вижда по-ясно отдалеч.
Отговорът обаче така ме впечатли, че (който ще да ми се присмива) ме разплака.
- Добър даскал е този, който ме учи! Постно казано, но истина!
Единственият Учител (Не обърнахте ли внимание на главната буква?), който съм имал - другите не заслужават това достойно определение - беше французойката Стефани, която отвреме навреме споменавам в блога. Тя дойде чак последната година при нас.
Тя ни учеше!
Тя ме научи да вярвам в себе си и да съм творец, а не хулиган; тя запали в мен искрата на фотографията (тук ти правя жест с очи), но ми се скара, че рисувам в час; тя ни събираше на купони у тях, но изискваше да си знаем уроците; тя ме напи в Арак, но и ме гонеше от час, когато правех глупости; тя направи от нас театрална трупа, която взе наградата на публиката, след като публиката вдигна бунт против журито, но и ми писа пет двойки на лоша диктовка; тя ме събра с най-голямата ми любов, но и тя ми каза, че не е нужно да обичам полузабравен образ след десет години депресия; тя ми показа интернет и първия уин-компютър (преди това бяхме на Правец), и тя ме поправя, когато правя грешки и до ден днешен.
...
И... тя ми е учител и сега, десет години по-късно, и в трудни моменти се уповавам да мъдростта й.
Тя ми е приятел, ментор и пример в живота.
И всеки път ме представя - "Това е Боян, той ми е ученик! Чуйте, колко прекрасно говори френски!" А аз перфектно и ефектно се покланям и казвам "Много се извинявам, но не съм имал възможност да употребявам френския си отдавна."
Доволна?
Тук аз си поизтрих сълзите и след кратко отговорих.
- Как иначе? Страхотно е човек да има по един такъв учител в спомените си. А ако поддържа връзката с него жива - какво по-хубаво. Щастлива съм, че имам колеги, за които се казват такива добри неща. Но, съгласи се, че е нужно малко време (човекът да поотрасне) да се осъзнаят тези "постни" истини.
Разрешаваш ли ми да публикувам този разговор или поне част от него в блога си?
Какъв беше отговорът е ясно, но все пак:
- ... мисля и двамата да го направим.
И го направихме. Ето
тук. Ако можехме така нормално и добронамерено да общуваме помежду си по-често, сигурно бихме били доста по-добре.
Някой нещо да добави? Не се ли получи един хубав разговор за добрите даскали?
Ето и какви коментари получих:
*** Наистина трогваща история. Дай боже на всеки да му се падне добър учител, а не... Но проблемът с "добрите" и "лошите" учители за мен е много по-дълбок, от колкото си мислим.
*** Той има неизмерими дълбочини. Но не е лошо и да се кажат и няколко добри думи.
*** Това наистина ме трогна,надявам се всеки да срещне поне 1 от тези Учители.
От началото на октомври следя сайта за учители новатори. На този етап не го възприемам като интересен нито пък като особено полезен за колегията. Не ми е ясна нишката, логиката на нещата. Разбирам, че могат да се ползват от материалите само регистрирани потребители, но не виждам новините, личностите, учителите и истинските проекти, по които се работи в реалността. Чета мнения, написани ей така - по някакъв повод, но не съм успяла да видя истинска дискусия по професионален проблем. Практическата помощ и съвети липсват.
Форумът като че ли не е истински форум. Има библиотека, форум, блогове, ... - за какъв дявол са всичките помпозни глупости, коато не са ни полезни? Нещата са толкова усложнени и объркани, че в никой случай не са предназначени да улеснят колегията. Ако сайтът е създаден само да се бием в гърдите и да показваме сами на себе си колко сме напреднали в технологиите, и колко сме модерни и иновативни - значи е поредната голяма глупост. Качил се петелът на бунището и извикал на какошия двор да видят величието му!
Моите очаквания от този сайт за учители новатори са следните:
-
Като имам въпрос, трудност или проблем в конкретната си преподавателска и педагогическа работа - да потърся помощ, съвет, насока и да мога ТУК да я намеря.
-
Ако имам нужна от споделяне на успехите - да го напрявя тук.
-
Ако съм научила нещо ново, нещо старо и въобще интересно - да го споделя и обсъдя с колеги не само от малкия регион, в който практикувам.
-
Ако имам идея за оптимизация на образователната ни система, да я предложа на обсъждане ТУК и при положение, че се стигне до добра идея за поправка на закона, за помагала, за учебници и т.н., да можем да предлагаме промени.
Ще продължавам да се ровя в сайта, ще продължавам да следя новините - дано не се разочаровам още повече.
П.П. И като капак още едно ограничение, условности и притеснения, че тк може да се появи различно мнение "N.B.: За да се появи това мнение във страниците и източниците на сайта, ще трябва да използвате някой от посочениете тагове:
блог, училище "