В края на учебната година си мислех, че ще бъде много лесно да си намеря различна работа. Исках наесен да не съм учител по много причини. Повечето са свързани с пълното объркване на образователната политика, с нагласите към преподаватели и ученици, с противопоставянето между трите страни - учители, ученици, родители - и почти пълната липса на съгласие, разбиране и взаимодействие.
Оказа се обаче, че прекрасната ми препоръка и уменията ми не са достатъчни, за да продам труда си в друга област. Още докато разбере потенциалният работодател, че съм работила над 15 години като учител, той се "дръпва" и много резервирано довършва интервюто. Уменията ми, способността ми да се нагаждам към нова среда, навиците ми бързо и в срок да изпълнявам поставените ми задачи като че ли не говореха положително за мен. Дори напротив. Още не съм разбрала с какво плаша работодателите, че още като видят автобиографията ми, където общият към педагогическият стаж е 1 към 20, се отказват от кандидатурата ми.
Сега гледам удължаващият се списък с вакантни работни места в сайта на РИО и още не мога да се реша да си подам документите. Продължавам да искам да се откъсна поне за малко от училищната среда. Продължавам да мисля, че мога да работя друго.
Навярно обаче реалността ще ме опровергае.
Трябва ли да влизам в кухнята на някой ресторант, за да мия чинии? Не съм ли достатъчно добра да работя като филолог?
Истината е неприятна, но е истина. Искам да избягам от нашата объркана и опорочена система, в която учителят вече не е авторитет. Но за сега не мога.
![]()
"Диря"
Ако съм предизвикала интерес у някого
(благодаря за милите думи на Канев, на metafrasi и на графът - кому не е приятно да приема поздравления и да бъде окуражаван... още повече на такъв хубав ден),
ще се радвам да подклада малко пламъчето на любопитството с няколко снимки на книжицата ни.
Снимала
съм началните странички с уводните думи и началото на първата част -
моя е честта да се подпиша под тях - пък и стилът ми на писане сигурно
личи![]()
.
Може да кликнете върху снимките и текстът става четим.
Дали предизвиква интерес? Ще кажете вие! :)
Тъй като нещо този път не ми се получава със снимките, може да ги разгледате последователно на това място.
... за лудост ще е най-точната дума, за която се сещам.
Утре предстои:
- да откриваме юбилейна плоча на сградата на училището в Аврен;
- да представим книгата, чийто съавтор съм и аз;
- да изнесем концерт, в който моите ученици от групата по СИП-БЕЛ имат същестено участие.
На
поканите, изпратени по поръчение на ръководството и колегите, нито една
от общо петте телевизии не отговори. Получих доста имейли в уверение на
това, че писмата са били изтрити без да бъдат прочетени от новинарските
екипи в телевизиите. Това ме навежда на мисълта, че или не адресирам
правилно писмата си (до отделите новини), или трябва да изпратим оферта
за платен репортаж, че да дойде в забутаното ни село някой.
Преди
време бях писала, че предстои да излезе наша книга. Вече я имаме и утре
предстои да я покажем на света - за прочит и оценка. Смеем да се
надяваме, че сме направили нещо стойностно.
Книгата се казва
"Диря" (моя милост е автор на това заглавие - изчервяване), защото е
посветена на автентичния местен фолклор и култура на село Аврен; защото
издирихме истински авренски песни, легенди и предания заедно с ученици
и възрастни хора от селото; защото се постарахме да покажем особености
на облеклото и накитите. Защото искаме да оставим диря след себе си -
дано да е плътна и положителна. Тъй като ние сме три учителки, а не
писатели, за нас направеното е истински успех - колкото и малък и
незначителен да изглежда той (този труд) на фона на големите научни
трудове на истинските автори.
Утре освен това представяме с
моите ученици една кратка драматизация по Бр. Нушич, за която отделихме
доста време и усилия. И ако успеят колегите да запишат сценката, а аз
да кача записа в мрежата, ще го предоставя за критичен поглед тук.
И понеже утре съм натоварена с доста задачи, спирам с хвалбите и се надявам да очаквате утрешния ми пост след събитията. Обещавам снимки.
- Който не е наясно дали се чува и дали е приет, да се включи 30-тина минути по-рано, за да установи контакт с останалите и да настрои връзката си!
- Закъснелите да не пращат като Off topic "Heloo"!
- Тези, които нямат ПП2007 да не питат непрекъснато откъде и как да се сдобият с него. Имаме право да слушаме, въпреки че не можем да изпълняваме поставените задачи (и аз го нямам, но мисля да влизам в стаята като слушател)!
- На когото не му е интересно - да слуша и да мълчи, или да напусне урока!
- Напредналите да не се обаждат без да им е дадена думата!ВЛезли сте като слушатели, не като лектори! не изземайте думата на преподаващия!
- Чатът да се използва за задаване на истински въпроси, не за замърсяване на аудиторията.
- Нека проявяваме взаимно уважение, за да имаме претенции и нас да уважават!
- За скучаещите има алтернатимни начини за общуване - мястото обаче не е в стаята по време на лекция!!!
После да няма пак сърдити за острите думи! Ако си виждаме кривиците, нека и си ги казваме! Може и да се научим да ги изправяме!
:)
По време на тазвечершната лекция - 17.ІV.2008 г. - много, ама много от
колегите правиха всичко, което им пречи по време на техните часове.
Лекторът говори (добре, че беше изключил звука от залата), а
аудиторията се занимава с всичко, само не и със слушане. През цялото
време имаше хора, които:
- мрънкаха, че не чуват;
- питаха има ли, или няма звук;
-
запознаваха се!?! (Абе, вие нормални ли сте, бе? Ако вашите ученици
почнат да се запозвнават в час, как ще работите? Забравихте ли, че като
ти говори някой насреща, докато ти се мъчиш да преподаваш, си губиш мисълта?)
- търсеха свои познати и ги питаха (ама мнооого важни неща) някакви си неща...
-
обясняваха къде, кой и как не е получил пакета 2007... (И при нас не е
получен, но това го изясних по-рано, преди да почне лекцията!) 
- обърнаха чата в УЧЕБНАТА СТАЯ на махленско събиране!!! 
Е,
много беше грозно това!
Хайде като се чуем във вторник да сме променени,
а? Нали претендираме за високо съзнание и самодисциплина! Тогава нека
си припомним какво означава да слушаш и да внимаваш в час! Нека не
пречим с глупави обаждания дори и по чата, защото лекторът говори и
следи какво се появява в чата - за да отговаря на смислените въпроси в
крачка!
За поредна априлске ваканция си организирахме семейно пътешествие из родината. Шест дни, изпълнени с впечатления, срещи, запознаване с природните красоти и богата история... Общуване с децата, с които обикновено се виждаме малко...
Тази година пътувахме до западните части, които за нас си бяха неизследвана територия. Стигнахме до Видин и от там в обратна посока - Белоградчик, Враца, Плевен, Русе, Тутракан, Разград и накрая Шумен (нищо, че го познаваме уж добре).
Какво видяхме? Ами ето списък:
- Крепостта "Баба Вида"
- Пещерата "Магурата"
- Белоградчишките скали и крепостта
- Пещерата "Леденика"
- Хижата на Враца
- Входа на пещерата "Понора" до Враца
- Божия мост и Лиляшката крепост до Враца
- Плевенската панорама
- Деветашката пещара
- Ивановския скален манастир до Русе
- Скалния манастир "Св. Димитър Бесарбовски" до Русе
- Музея на Захари Стоянов, в който временно се помеща и част от експозицията от къщата на баба Тонка (заради ремонт)
- Къщата на Калиопа в Русе
- Музея на риболова и лодкостроенето в Тутракан
- Свещарската гробница - част от комплекса "Сборяново" до Исперих
- Демир баба теке - част от комплекса "Сборяново" до Исперих
- Крепостта "Абритус" в Разград
- Томбул джамия в Шумен
- Музей на мозайките в Девня
Като си помисля никак не е лошо постижение. Смятам, че децата ми по-добре ще си спомнят какво са видели и пипнали, отколкото какво са учили по история и география в училище. Тук представям само две снимки от пътуването ни - едната е изглед от Белоградчишката крепост към скалите, а втората е гледка, на която се радвахме преди да влезем в Леденика - красиво и нежно.
Ще се опитам да покажа още снимки - сигурна съм, че ще ги харесате, въпреки че не са на професионалист
:)
Пожелавам на всички пътувания - у нас и по света. Красотите трябва да се видят, историята - да се усети с кожата!
Понеже известно време не съм чела нищо в мрежата, се учудвам, че никой не пише в блога си за НОВОТО ПЕТ на "уважаваните ни държавни мъже". Ако не сте запознати да кажа, че има проектозакон, според който владеенето на нормите на съвременния български книжовен език не е задължително и предстои да отпадне от ДОИ. Намерих публикации на различни места и ги предоставям на четящите тук: връзка №1; връзка №2; връзка №3;
А ние какво правим, колеги? Пак чакаме да ни засвирят с гайдите ли? На мен лично ми е до гуша вече от простотии и недомислици, които се трупат в градината на образованието и съответно ощетяват моите собствени деца. Омръзна ми! Ще почна да уча книжовен македонски или цикански, щото може би те по ще се харчат в нашия свят.
Остана само седмица до предстоящата пролетна ваканция. Знам, че много от колегите ще кажат, че при тях ваканцията ще бъде съкратена заради стачката, че няма пари, че няма време. Но, съгласете се, че ако не си откраднем малко въздух, малко почивка, никой няма да ни я натика в ръцете.
Е, нашето семейство планира да попътува малко. Докато ни стигнат парите. Все пак не разполагаме с вълшебна кесийка, ами имаме ограничен бюджет. Изпълнихме седем стъпки и се подготвихме за пътуване. Сега сме в очакване на уречения ден.
А защо ли пък толкова ни се пътува ли? Много просто. По време на миниобиколката ни от миналата година (само 4 дни)
- видяхме много от онова, за което само гледаме по телевизията, четем по книгите и децата учат в училище;
- общувахме с децата си много по-качествено, откогато и да било друг път;
- не гледахме телевизия, не слушахме радио, не стояхме пред компютъра - бяхме заедно;
- усещаме, че много скоро децата ни ще си поемат по своя път, ще излязат от дома и ни се иска да използваме тези хубави години, докато са още деца, за да заздравяваме връзките помежду си, да общуваме и да се чувстваме щастливи един от друг;
- събрахме много впечатления и спомени;
- направихме си минифилмче (презентация) и често си го гледаме с удоволствие - говорим, спомняме си;
- пяхме, смяхме се, философствахме, страхувахме се, грижихме се един задруг...
и ни беше безкрайно хубаво!
Не ни се иска да пропускаме малките радости, които са ни по силите.
Пожелавам на всички да си позволят пътуване, излет или поне разходка със семейството!
Редом с хубавото винаги има и по нещо не чак толкова хубаво. Дойде ред да попитам колегите за мнение относно нашите авторски права.
Всеки колега е запознат условията и реда за провеждане на етапите от националната конференция "Училището - желана територия". Тази година, както и миналата, се проведоха общинските конференции, за да се излъчат участници в следващите етапи. Моето очудване беше безкрайно голямо, когато ни представиха за подпис една декларация, чийто текст дословно преписах. До днес не ми беше оставало време да мисля върху него, но днес ...
Но ... първо го вижте:
ДЕКЛАРАЦИЯ
Долуподписаните.....................
Заявявам, че съгласно регламента на прегледа, предоставяме, съгласно Общото право на обществено ползване ГНУ (General Public License - GNU GPL) безвъзмездно за ползване в системата на образованието в РБългария създадения от нас продукт.
Дата/Подпис
Задавам си следните въпроси:
1. Дали милото ни министерство няма възможност или не иска да плаща труда на служителите си? Не е ли редно поне класираните разработки (доклади, презентации и т.н.) на етапи Областен и Национален кръг да бъдат отличени с парична премия и със заплащане на атворите, ако бъдат включени в национално издание?
2. Дали пък научните работници биха писали своите статии и публикували своите трудове, ако ги карат да подписват подобни декларации?
3. Защо да се отказваме от авторство? Нали няма да имам мотив за участие в следващи конференции и т.п.?
4. Защо пък да не се прилага към личното досие на учителя неговия авторски труд (може би анотация, награда или нещо подобно) и заплатата му да се повишава?
5. Не е ли подигравка с цялостния труд на колегите това подписване на декларации? За мен това е доброволно отказване от авторство - с всичките му плюсове и минуси. По същия начин моето авторство и моят труд (положен при създаване на рецитали, сценарии, спектакли, оформяне на сцена, режисиране на изяви и т.н.) не се цени от никого, съответно и не се заплаща.
Споделете мнение и позиция, колеги! Такива декларации (текстът й не съм редактирала по никакъв начин) подписвали ли сте? Редно ли ви се струва?
Днес в ОУ "Христо Ботев" - с. Аврен, Варненско, днес (29.ІІ. - петък) се състоя тържествен концерт, посветен на 130-годишнината от Освобождението.
Нищо особено, ще кажат някои. Аз обаче ще се похваля със своя успех. Като човек, в чиито задължения са включени всички празници, имах добра идея. Доволна съм, че успях да я реализирам. Всички участници - от водещите до танцьорите, от най-големите до най-малките - бяха облечени в народни носии. Всички! Разбира се, не успях да облека всички в завършени костюми. Имаше момчета само с пояси - все пак елементът от националната носия присъстваше.
Като цяло идеята беше всеки да е с носия - каквато има! Щеше ми се на този празник поне да бъдем не с модерни дрехи, а с народни носии, защото ми харесва традицията в други страни целите семейства да са с характерните за страната костюми. Това за мен е начин да запазиш идентичността си в света на много култури и традиции и да покажеш принадлежност към една от тях. Истински се надявам това да се превърне в традиция и да се обличаме целите семейства, всички граждани на България - от краваря до президента - на 3.ІІІ. в носии!
Другото за автопохвала е, че успях да въодушевя учениците си и всички искаха да участват в празника с изпълнения. Естествено в началото имаше "Оооо!" и " Ааааааааа!", но, като разбраха, че всички на сцената ще са с носии, започна надпревара кой и с какво да участва.
Моите трудности с намирането на костюми на всички бяха сериозни. Наложи се да използвам като пояси за първолаците няколко престилки от училищната музейна сбирка, но ефектът беше добър. Идеята - реализирана! Това е важно!
Целият концерт беше записан на видео и предстои още във вторник да го гледам, защото зад кулисите не е удобно да си зрител. Надявам се да успея да споделя някои снимки тук.
Дотогава ще се радвам да разбера как приемате една такава идея - на 3.ІІІ. всички с народни носии.
И да не забравя: Честита баба Марта! Да сте здрави и щастливи! Повече удовлетворение от положения труд и пълноцена почивка! И честит 3-ти март! Светъл празник и истински прояви на родолюбие!
Снимките не са особено качествени, но най-голямата по формат ми е любима - това са момиченцата от рецитала, който е публикуван вече ето тук.
Днес попаднах на една статия, посветена на родния ни български език. Отнася се за това, че на никого не му прави впечатление лошият изговор, непознаването и незачитането на правописните, правоговорните и пунктуационните правила. За лексикални и стилистични просто не може и да се продума. С много от казаното в статията съм съгласна. С други неща - не. Не съм на 100% съгласна с хвърлените в градината на образованието камъни, че за всичко е виновна програмата и учителите.
Но съм категорична,
- че, докато гоним високо академично ниво, а практиката ни куца, спазването на езиковите норми няма да го бъде;
- че не е възможно стожери на българския език да бъдат само учителите по български и литература;
- че е крайно време хората, живеещи в Българи, да знаят и то не на елементарно ниво български език;
- че е ненормално в българско училище да са заложени по-малко или равен брой часове по български, отколкото по чужд език (нека знаят английски, ама да ме прощавате, без упражнения, диктовки, часове за правопис... сме си обрекли младите хора и бъдещите поколения на доброволна асимилация)
- че обществените ни медии (и всички, които имат медийни изяви) трябва да проповядват правилния български език.
Предостявям възможност да прочетете въпросната статия ето
тук и да коментираме някои аспекти на проблема, за които е възможно да не съм се сетила.
Сигурна съм, че ще има и съгласни и несъгласни с мен. Нека поговорим!
Една позната ми прочете нещо,
което много ми хареса. Тя не знаеше от кого е това, аз пък не съм
търсила автора. Но тези няколко изречения ми въздействат. Връщат ми
доброто настроение, карат ме да се усмихвам и да не забравям, че още
имам нещо детско в себе си. И не се смятам за инфантилна.
Моля хората, които възприемат приказките и детските стихчета като губене на време, да не четат нататък!
На другите - поздрави от мен с усмивка и блясък в очите!
Вълшебна градина
От
един вълшебник взех семена. Нощем ги посях на луната. Поливах ги всеки
ден със сироп. В една леха избуя сладкиш. Втора леха роди шоколади. От
третата леха мога да ти изпратя в колет сладък сладолед. :D
ПП Ако някой разпознае автора, да ми го каже! Все пак уважавам авторското право! Ако пък някой иска да сподели.
От края на стачката по всички училища тръгнаха мобилни групи. Правят проверки - цялостни или частични, зависи от конкретната им задача. В началото директори и колеги изпаднаха едва ли не в паника - ежедневно обменяха информация къде са били проверяващите, колко време са били в съответното училище и какво точно са проверявали. Постепенно суматохата се поуспокои и сякаш всички претръпнаха. Чуха се дори изречения като "Ох, да минават, че да си работим нормално"
Задавах си въпроса, и продължавам да се питам, кое толкова ни плаши от предстоящата проверка, с какво тя ни пречи да работим нормално. Някои от моите отговори ще споделя, но съм сигурна, че и много не бих могла да дам, защото всеки от колегите и всяко от училищата е с различен опит и различни притеснения. Аз ще споделя моите виждания, а който от колегите иска, може да сподели своите.
И така. По мое скромно мнение една проверка на документация, на организация и реална работа винаги плаши колегията и директорите, защото:
- Винаги има нещо в документацията, което не е досвършено навреме; не е приключена или попълнена навреме и в срок информацията. Къде в по-голяма, къде в по-малка степен. Склонна съм да мисля, че в по-малките училища има повече забатачени истории. Имам предвид документацията по воденето на учебния процес - изпити, протоколи, дневници, множеството книги, разпределения и какво ли още не.
- И в малките и в големите училища има проблем с присъстващите реално ученици - обществена тайна е, че не се пишат отсъствия винаги, че често се укриват ученици, които не посещават много дълго училище. Извинения и оправдания от типа - да не му спрат социалните, да не се закрие паралелката, да нямаме проблеми с родителите - има много и все "уважителни".
- По презумпция един проверяващ, ако иска да намери нещо нередно, може да го намери. От това следва страхът, че може да се открият пропуски в цялостния процес на организация и провеждане на обучението и живота в училище; че пукнатини може да се открият в методическата подготовка на всеки един колега; че може да се тръгне и по подадена жалба за непригодност в педагогически смисъл и т.н.
Страховете и притесненията са си факт, но си мисля, че има и ползи от тях. Какви ли? Ей на :
- За много кратко време всичката документация се привежда в ред.
- Спазва се работното време и трудовата дисциплина.
- Всички разпределения се съставят и представят в срок и се спазват.
- И педагогическият и непедагогическият колектив стриктно си изпълнява задълженията.
- Започват да се пишат реални отсъствия на реалноотсъстващите хора и се изискват реални извинителни бележки за извиняванена отсъствията.
- Като по команда всеки започва да се подготвя по-сериозно за часовете си.
- Изпитванията са регулярни и по план, а не само в края на срока.
Сигурно съм пропуснала много неща, които бих могла да споделя още. Сигурно съм твърде субективна. Но съм убедена, че всеки може да се включи със свой отговор на въпросите: Защо се страхуваме от проверките; с какво те помагат на работата ни и с какво пречат.
Тъй като мисля, че е добре да не си крием главите в пясъка, а да си казваме право в очите своите си недостатъци, за де ги избягваме и преодоляваме, смятам за нормално да си покажем кривините. Ако се окаже, че сме некадърни учители, по-добре да напуснем системата. Ако пък сме достойни учители, да си проличи и по самочувствието ни и по заплащането ни, и по отношението на обществеността към нас. От истината понякога боли, но ...
Очаквам, колеги, да си признаем първо пред себе си своите недостатъци простичко и истински. Очаквам реакциите ви. :)
Всеки учител по български език и литература се е сблъсквал с проблема писане на сценарии за тържества. Винаги съм казвала, че, за да си сценарист, не е достатъчно да имаш филологическо образование. Но това задължение е вменено на литераторите и ние по наследство си го носим. Ние, училите със специалност българска филология, не сме сценаристи, не сме постановчици, не сме режисьори, не сме сценографи, не сме хореографи, не сме музикални оформители. 
И още много неща не сме! Обаче, когато в училище се зададе празник (особено в по-малките училища), учителят по литература е натоварен с важната задача да подготви рецитал, да напише сценарий за провеждането на тържеството и да го режисира. Пък и "да е на ниво"! 
Предлагам да обединим сили и да се опитаме в този сайт да създадем виртуална библиотека с материали - сценарии за тържества, за рецитали, за викторини. На мен лично ми е трудно да съзавам винаги добри компилации от поезия и проза по дадена тема и във връзка с определен празник. Надявам се да приемете идеята и да съберем в един обединяващ блог всички материали. Така материалите ще бъдат систематизирани в отделна секция и по този начин ще станат леснооткриваеми и леснодостъпни. Предлагам да изпращате материалите си като лични съобщения до мен и аз да ги публикувам в новия блог в отделни рубрики (тагове). 
Такъв блог ще стартира съвсем скоро - в началото на февруари. Смятам, че можем да си бъдем полезни - както по отношение на материалите, така и по отношение на съвети, идеи и т.п.
Две глави мислят по-добре от една! Да обединим сили - много глави мислят по-добре от две! 
Нагорещиха се страстите около учителската стачка. Много хубави и още повече лоши неща се чуха за
преподавателите, учителите, даскалите. И в моя и в други блогове прочетох и коментирах много нещо.
С
APXUBATOPA доста неща си казахме чрез писма и споделихме мисли за свестните даскали и за това кой учител е добър и остава в спомените. За лошите, дето никой не отрича, че ги има, сметнахме за недостойно да си хабим думите.
Ще ми се обаче на този задочен разговор да станат свидетели, а може би и участници, повече хора.
Та значи APXUBATOPA ме попита:
- Пък аз ей сега режисирах едно предаване за Стачката. Ще я бъде ли?
На което аз отговорих, че съм доста обезверена, че доста неща са се натрупали в атмосферата и може да бликне нещо некрасиво, но твърдо съм ЗА стачката и се включвам лично. Последва това:
- Е, и аз познавам добри даскали и лоши даскали. За съжаление лошите са повече. Един добър обаче тежи, колкото всички лоши - или поне при мен е така. Ти как мислиш?
- А кой даскал е добър според теб? - реагирах малко остро аз. - Който ти позволява всичко и не изисква никакви напъни? Който е строг, но справедлив и не лигави учениците си? Който пуши с тях цигари? Който псува повече? Който може и да се кара и да се смее с децата? КОЙ? И продължих малко ... хм, ей така:
- Всеки помни няколко имена на учители от своето детство и юношество (старичка дума, но...). Аз си спомням с най-добри чувства първо името на учителя си по физкултура, който беше изключително строг. Даже си беше страшен. При него хък-мък нямаше. Навремето се страхувах от него. Сега оценявам, че ме е научил на доста неща. Дистанцията между нас никога не е била прекомерно скъсявана, но покрай строгостта беше и невероятен шегаджия и пазеше интереса на учениците си, и не допускаше грубости, и не злословеше срещу колегите си... И... сигурно нещо забравям.
Иначе си прав - един свестен е равен на сто кофти даскали. Надявам се учениците да могат да кажат за мен, че съм от свестните. Не сега!!! След време. Истината се вижда по-ясно отдалеч.
Отговорът обаче така ме впечатли, че (който ще да ми се присмива) ме разплака.
- Добър даскал е този, който ме учи! Постно казано, но истина!
Единственият Учител (Не обърнахте ли внимание на главната буква?), който съм имал - другите не заслужават това достойно определение - беше французойката Стефани, която отвреме навреме споменавам в блога. Тя дойде чак последната година при нас.
Тя ни учеше!
Тя ме научи да вярвам в себе си и да съм творец, а не хулиган; тя запали в мен искрата на фотографията (тук ти правя жест с очи), но ми се скара, че рисувам в час; тя ни събираше на купони у тях, но изискваше да си знаем уроците; тя ме напи в Арак, но и ме гонеше от час, когато правех глупости; тя направи от нас театрална трупа, която взе наградата на публиката, след като публиката вдигна бунт против журито, но и ми писа пет двойки на лоша диктовка; тя ме събра с най-голямата ми любов, но и тя ми каза, че не е нужно да обичам полузабравен образ след десет години депресия; тя ми показа интернет и първия уин-компютър (преди това бяхме на Правец), и тя ме поправя, когато правя грешки и до ден днешен.
...
И... тя ми е учител и сега, десет години по-късно, и в трудни моменти се уповавам да мъдростта й.
Тя ми е приятел, ментор и пример в живота.
И всеки път ме представя - "Това е Боян, той ми е ученик! Чуйте, колко прекрасно говори френски!" А аз перфектно и ефектно се покланям и казвам "Много се извинявам, но не съм имал възможност да употребявам френския си отдавна."
Доволна?
Тук аз си поизтрих сълзите и след кратко отговорих.
- Как иначе? Страхотно е човек да има по един такъв учител в спомените си. А ако поддържа връзката с него жива - какво по-хубаво. Щастлива съм, че имам колеги, за които се казват такива добри неща. Но, съгласи се, че е нужно малко време (човекът да поотрасне) да се осъзнаят тези "постни" истини.
Разрешаваш ли ми да публикувам този разговор или поне част от него в блога си?
Какъв беше отговорът е ясно, но все пак:
- ... мисля и двамата да го направим.
И го направихме. Ето
тук. Ако можехме така нормално и добронамерено да общуваме помежду си по-често, сигурно бихме били доста по-добре.
Някой нещо да добави? Не се ли получи един хубав разговор за добрите даскали?
Ето и какви коментари получих:
*** Наистина трогваща история. Дай боже на всеки да му се падне добър учител, а не... Но проблемът с "добрите" и "лошите" учители за мен е много по-дълбок, от колкото си мислим.
*** Той има неизмерими дълбочини. Но не е лошо и да се кажат и няколко добри думи.
*** Това наистина ме трогна,надявам се всеки да срещне поне 1 от тези Учители.
От началото на октомври следя сайта за учители новатори. На този етап не го възприемам като интересен нито пък като особено полезен за колегията. Не ми е ясна нишката, логиката на нещата. Разбирам, че могат да се ползват от материалите само регистрирани потребители, но не виждам новините, личностите, учителите и истинските проекти, по които се работи в реалността. Чета мнения, написани ей така - по някакъв повод, но не съм успяла да видя истинска дискусия по професионален проблем. Практическата помощ и съвети липсват.
Форумът като че ли не е истински форум. Има библиотека, форум, блогове, ... - за какъв дявол са всичките помпозни глупости, коато не са ни полезни? Нещата са толкова усложнени и объркани, че в никой случай не са предназначени да улеснят колегията. Ако сайтът е създаден само да се бием в гърдите и да показваме сами на себе си колко сме напреднали в технологиите, и колко сме модерни и иновативни - значи е поредната голяма глупост. Качил се петелът на бунището и извикал на какошия двор да видят величието му!
Моите очаквания от този сайт за учители новатори са следните:
-
Като имам въпрос, трудност или проблем в конкретната си преподавателска и педагогическа работа - да потърся помощ, съвет, насока и да мога ТУК да я намеря.
-
Ако имам нужна от споделяне на успехите - да го напрявя тук.
-
Ако съм научила нещо ново, нещо старо и въобще интересно - да го споделя и обсъдя с колеги не само от малкия регион, в който практикувам.
-
Ако имам идея за оптимизация на образователната ни система, да я предложа на обсъждане ТУК и при положение, че се стигне до добра идея за поправка на закона, за помагала, за учебници и т.н., да можем да предлагаме промени.
Ще продължавам да се ровя в сайта, ще продължавам да следя новините - дано не се разочаровам още повече.
П.П. И като капак още едно ограничение, условности и притеснения, че тк може да се появи различно мнение "N.B.: За да се появи това мнение във страниците и източниците на сайта, ще трябва да използвате някой от посочениете тагове:
блог, училище "