В Трявна, в СУ „Петко Р. Славейков“ тече урок за доброволчеството сред деветокласници. Темата е свързана с това какво мотивира човек да доброволства и как самите те могат да бъдат доброволци. Класът е смесен – ромски и български деца, които разсъждават в какво са добри и как със своите умения могат да помагат на другите.
За лектора, който гостува, е истински шок да осъзнае – част от децата са категорично убедени, че не са добри в нищо. След дълъг опит да бъдат извадени „на светло” техните силни страни, някои все пак се досещат – „Ако обичам да се лакирам и се получава добре – значи ли, че съм добра в правенето на маникюр?”, „Ако готвя и хората ядат с удоволствие храната ми – значи ли, че готвя добре?”. Така децата осъзнават, че всеки има своите силни страни и може да ги използва в помощ на другите, виждат потенциала си и започват да си вярват повече.
А в продължение на темата и урока, деветокласниците решават да приложат наученото на практика и се случва един от най-интересните им часове – измислят ден за забавления в Дома за възрастните хора в Трявна и момичетата правят маникюр на бабите, а момчетата играят табла и шах с дядовците.
Това е само един час от програмата на Български дарителски форум „Научи се да даряваш”, която се реализира за втора поредна година в 22 училища в 16 населени места в страната. Програмата учи децата на основните принципи на дарителството и активното гражданско участие, развива способността им да проявяват емпатия, да виждат не само проблемите, но да търсят и решенията им, да мислят за себе си като за хора, от които зависят добрите промени около нас.
И за тези две години, разказват преподавателите, децата истински са се променили – идват с по-голямо желание на училище, повишили са успеха си, общуват по-внимателно един с друг, дават идеи как могат да направят полезни неща за другите, опитват се да измислят малки, но интересни промени, нужни за мястото, в което живеят. Учителите пък са по-мотивирани и вдъхновени в ежедневната си работа, открили са нови начини на преподаване, имат различни гледна точка за ресурсите, които ги заобикалят, по-смели са в експериментите, канят като лектори експерти от компании и неправителствени организации, нерядко – и родители с интересни професии.
В 105-то училище в София например, за Ели Георгиева, преподавател на второкласници, един от най- впечатляващите уроци, превърнал се в житейски урок, а не просто в учебен час, е този, свързан с темата за бежанците. След първоначалното притеснение, че децата са твърде малки за тази болезнена тема, тя открива, че всъщност именно тази възраст е най-подходяща да развиваш толерантност и съпричастност към различния. В поредица часове децата са посетени от представители на Съвета на жените – бежанки, запознават се с личните истории на хора, напуснали страните си при тежки обстоятелства, организират дарителска акция за бежански семейства, месят заедно хляб в Хлебни къщи, опознават ги и засаждат заедно дърво на приятелството.
Затова децата очакват часовете от „Научи се да даряваш”, защото според тях са „часове за живота”.
Източник: vesti.bg
