Ресурсни учители, психолози и логопеди обикалят по 3-4 учебни заведения на ден, а на седмица им се събират по трийсетина визити в училища и градини в различни селища. Тази натовареност, свързана с много пътувания, отблъсква кадрите. Този проблем постави ръководителката на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (бившия Ресурсен център) Катя Стоилова. Тя участва на конференция „Ресурсният учител – значим фактор за приобщаващо образование”, която се организира от Педагогическия факултет и Университетския център за кариерно развитие на ПУ „Паисий Хилендарски”. На срещата присъства и министърът на образованието Красимир Вълчев.
Осигурили сме карти за градския транспорт, но когато на ден се влиза в 4 различни колектива и се работи с различни деца, това е много стресово, обясни Стоилова. Според нея проблемът може да се реши, ако директорите се престрашат да назначават психолози в своите екипи. Тогава експертите в РЦПППО ще правят само диагностика и ще оказват методическа подкрепа, а по всеки случай ще работи специалистът на място в училището или градината.
В момента в преобразувания по новия закон Ресурсен център работят 42 ресурсни учители, 8 психолози и 8 логопеди. Те помагат на 436 деца със специални образователни потребности в 153 масови учебни заведения на територията на цялата област. В същото време 25 училища вече назначиха свои екипи и това е добра практика, каза Катя Стоилова. Тя препоръча и други заведения да направят този ход, ако имат 10 или повече деца със СОП.
На фона на ситуацията в други области ние се справяме, тъй като Пловдивският университет всяка година дипломира кадри в специалност „Специална педагогика”, както и психолози, каза Стоилова. За сравнение – в Северна България половината от ресурсните учители нямат такъв ценз, а в София има много незаети места.
Непрекъснатото движение и работата с прекалено много документация отблъсква младите хора от професията, каза още Катя Стоилова. Тя бе категорична, че голяма част от административните задължения на ресурсния учител е несвойствена за него. Той например трябва да прави планове, учебни програми и разпределение по предмети, по които не е специалист. Редно е това да се върши от преподаватели по съответните дисциплини, а ресурсният учител да е помощник, медиатор и консултант за това какъв е капацитетът на детето, обясни шефката на РЦПППO.
Тя добави, че няма проблем с допълнителното квалифициране на желаещите да работят като ресурсни учители, тази година вече са минали 17 обучения. Водят ги най-често преподаватели от ПУ и от Софийския университет.
Проблем обаче е липсата на достатъчна база на бившия Ресурсен център, който ползва къща в район „Източен”. Предоставени са и някои помещения от съседната детска градина за деца с увреден слух, която бе слята с друго заведение. Там са оформени нови кабинети – сензорен, по психомоторика и по двигателна рехабилитация, като тази година са назначени също рехабилитатор и физиотерапевт. Само сензорният кабинет струвал 300 000 лева. Ефективната работа е в тази специална среда, но родителите трудно стигат до нас, обикновено предпочитат на децата да се помага на място в училище, където това не може да стане толкова добре, каза още Катя Стоилова.
Близо 2% от децата в системата на образованието са със специални образователни потребности, каза министър Красимир Вълчев. „Реализираме цялостна концепция за приобщаващо образование. Ресурсните учители са най-важният фактор в този процес. Мерило е за всяка образователна система доколко тя може да приобщи децата с увреждания, като им осигури нужната подкрепа”, добави той. И призна за недостига на учители. Ангажимент вече на всяка образователна институция е тя да осигури това приобщаващо образование с осигуряването на ресурсни учители, каза още министърът. Той увери, че екипът му е отворен към въпросите и проблемите на всеки в системата. Конкретните решения обаче се търсят на работни срещи, а моето участие в конференцията е по-скоро знак за нашата институционална ангажираност, уточни Вълчев.
Източник: marica.bg
