Защо не напредвам, учителю?, попитал един ученик. „Виждал ли си чайката да прелита над пламтящ залез?“ „Да, учителю“. „А как водопадът се опитва да разбие скалите, но не успява?“ „Да, учителю“. „А отражението на Луната в тихи води?“ „Да, учителю“. „Еми затова не напредваш, защото само се заплесваш по някакви тъпотии, вместо да тренираш!“, отсякъл даскалът.
Сетих се за този стар соцвиц по повод идеята на образователния министър Красимир Вълчев за промяна в учебните програми, при която съотношението между учебен материал и практика да стане 60 на 40. В идеята има хляб – учениците да усвояват не само теорията на различни науки, но и да видят как се случват нещата в действителност и министърът е дал пример – да посетят производствено предприятие, за да бъдат мотивирани да се включат в професионалното образование.
Прекрасно, но не е ли по-добре като начало да се включат повече практически занимания в самия учебен процес, нещо от рода на това, което правехме в моите далечни ученически години – по биология препарирахме животни или извършвахме дисекция, по химия смесвахме различни вещества в епруветки и така чрез опити по-лесно овладявахме теорията, по трудово обучение учителят ни изрязваше на машина дъски за хляб или фигурки, а ние ги украсявахме с пирограф, учехме се да шием на електрически шевни машини и какво ли още не.
А по СИП имаше неприлично разнообразие от възможности – практическо изучаване на фотография, изобразително изкуство, сладкарство, двигатели с вътрешно горене, металорежещи машини, ремонт на електрически уреди, апарати и устройства, машинопис и стенография. В следващия бюджет за образование щели да предвидят средства за замислените практики, казва министърът, но добре е част от тях да отидат за упражнения в самите училища, каквито в момента са сведени до минимум. Ясно е, че трябва да бъде събуден интересът към професионалното образование, защото на икономиката твърде много й липсват работници. Всички виждат как дори започнахме да внасяме такива.
Спомням си разказа на един образователен експерт от провинцията, който сподели случай, според мен емблематичен. Отишла жена на инспекция в циганско училище. Влиза в един от началните класове, сяда на стол зад последния ред с ученици и часът започва. По едно време едно от децата любопитно се обръща към нея и тихичко я пита: „Лельо, ти какво работиш?“ „Ами инспектор съм, правя проверки“, отвръща тя. „Да, ама какво работиш?“, настоява недоумяващо малкият ученик. „Ами ходя по училищата и гледам как се учат децата“, отвръща инспекторът. „Оооо, а майка ми таче, таче“, махнал разочаровано с ръка ученикът.
Автор: Мария Кадийска
Източник: monitor.bg
