Институции

Тест и есе по български и литература за вход в Алма матер

Кандидатстудентският изпит по български език и литература за вход в Алма матер, подобно на матурите, ще се състои от две части – тест и есе. Новият формат беше въведен за първи път миналата година. Тестът ще бъде с 50 въпроса. Ако кандидатите са се представили отлично, те ще получат 70 точки, като 1/3 от тях са за въпросите по литература. Втората част от изпита ще е създаване на аргументативен тип текст по даден проблем – есе и ще носи 30 точки. Съответно максималният резултат е 100. Кандидат-студенти ще разполагат с 4 часа, за да решат теста и да напишат есето. Кандидатстудентският изпит по история на България също ще се състои от два компонента – развиване на тема по даден исторически проблем и тест.

Предложената изпитна програма е съставена въз основа на учебното съдържание по история на България за XI клас. При започване на изпита се изтеглят две теми, като всеки кандидат-студент има право да избере и да пише по една от тях, както и един от тестовите варианти, който се раздава на младежите. В нея са включени основни проблеми, които се отнасят до развитието на българската държава и на българското общество във времето от края на VII до средата на XX в.

Тестът ще включва въпроси от отворен и затворен тип от областта на политическата, стопанската, църковната и културната история на България през Средновековието, Възраждането и Новото време. Оценката се изгражда според резултатите от темата и теста по шестобалната система със стъпка от 0,25 стотни. Традиционно Софийският университет ще проведе две изпитни сесии за прием през академичната 2018-2019 година.

Приемът на заявления започва на 19 февруари 2018 г. Крайният срок е 9 март за първата сесия и 18 май за втората. Таксата за явяване на изпит е 30 лв. Първата изпитна сесия ще се проведе в неделните дни в периода 18 март – 22 април, а втората – в съботните и неделните дни от 27 май до 24 юни.

Кандидат-студентите отново ще имат възможност да подадат документи онлайн, на място в Софийския университет или в бюрата на фирмите в страната. Зрелостниците могат да заплатят и таксите за явяване на изпит и за участие в класирането онлайн, в случай че регистрирането им е изцяло чрез онлайн системата за кандидатстудентската кампания.  За поредна година документите за класиране ще се приемат онлайн. Резултатите от първото класиране ще бъдат обявени на 10 юли, на второто на 17 юли, а на третото – на 24 юли

За пет от общо 117 специалности матурата няма да служи за вход вместо изпит. Това са регулираните специалности „Право“, „Медицина“ и „Фармация“ и две от специалностите във Факултета по журналистика и масова комуникация – „Журналистика“ и „Връзки с обществеността“.

При установяване на идентичност на почерка между две или повече писмени работи, всички работи се анулират, гласят правилата на СУ за провеждане на писмени изпити. Кандидатите са длъжни да пишат само със син химикал. Изпитът може да бъде анулиран също така и при внасяне и необявяване на материали, свързани с конкурсния изпит, носене на техника с мобилна връзка, при доказано преписване, опит за преписване или подсказване, както и при неспазване на указания на квесторите по изпитната процедура. Върху плика с анулираната писмена работа задължително се записват мотивите за анулирането и се подписва от членовете на комисията в залата. При нарушаване анонимността на изпита чрез отбелязване със знак, особен цвят на химикала и др. писмената работа на кандидат-студента се анулира от председателя на изпитната комисия. Номерирането на страниците не се счита за знак.

Писмените работи се проверяват и оценяват анонимно от двама проверители независимо един от друг, въз основа на предварително изготвени критерии с точност до стотни. В случай че разликата в оценките на двамата оценители е до 0.50, крайната оценка е средноаритметична между двете оценки. Писмени работи, при които разликата в оценките е повече от 0.50, се дават на арбитър.

До устен изпит по журналистика се допускат кандидати, получили на писмения оценка не по-ниска от добър (3.50). Писменият изпит по журналистика има за цел да оцени способността на кандидат-студентите да създават цялостен и завършен писмен текст по зададена тема. Темите за писмения изпит са от съвременния обществен, политически, икономически и културен живот, отразен в българския периодичен печат, радиото, телевизията, интернет. Устният изпит по журналистика пък се провежда еднократно само за редовната кандидатстудентска изпитна сесия. Той протича под формата на събеседване. За обективност на оценките и съпоставимост на знанията на кандидатите се задават на всички едни и същи въпроси, които се определят от изпитната комисия в деня на изпита. Предмет на оценка са общата култура и осведоменост по актуални събития, комуникативните умения, информираността и мотивацията за професията.

Източник: monitor.bg