Как се чувстваш, когато до четвърти клас не можеш да прочетеш и едно изречение и не разбираш какво обяснява учителката? Когато мама и татко не могат да ти прочетат приказка за „Лека нощ“, защото не знаят буквите? А единствената книга у дома е купената на черно шофьорска книжка на главата на семейството? Това е един от огромните проблеми пред българското училище – десетки деца отпадат от него просто защото до първи клас дори не са научили български език. Други преминават от клас в клас, защото в началното училище законът не им дава право да повтарят. Така едва в пети клас става ясно, че те въобще не умеят да четат и не разбират за какво става дума във вече по-сложните им учебници.
На 14 години вече са булки или трайно безработни, готови да отгледат нова генерация от безработни българчета.
Един от начините, по които пропуските в училище да бъдат преодолени, е впрягането на европарите в обучение на децата, които имат образователни дефицити. Това става с проекта „Твоят час“, който се финансира от оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Децата по този проект могат да участват в кръжоци по интереси, като по този начин се задържат по-дълго в класната стая, а училището се превръща в по-интересно място. В допълнение на това се намалява и агресията, тъй като десетки от групите са посветени на спорта. Другата важна роля на европарите в случая обаче е това, че учителите могат срещу допълнително заплащане да обучават онези, които имат затруднение да разберат написаното в учебника. Така деца, които нямат шанса да преминат в по-горен клас или да вземат диплома, успяват да осмислят онова, което им се преподава, и да бъдат задържани по-дълго в училище. Общата сума, отпусната за това, е 140 милиона лева.
Неотдавна във Враца регионалното управление отчете скок на учебните резултати от изпитите именно благодарение на групите по проекта. Според началника на управлението Галина Евденова учениците от седми клас във Врачанска област са успели само за година да прекрачат от предпоследното 27-о място на националното външно оценяване на 19-о – тоест с осем места напред. Четвъртокласниците също са вдигнали летвата – те са минали от 18-о на 11-о място. Скокът при абитуриентите е малък, но също го има – от 15-о място те са се озовали на 14-о. Учители от училища в региона, където учат предимно ромски деца, разказаха, че за разлика от други години тази учебна година не са получили нито една двойка на изпитите.
С подобрение на оценките в цялата област могат да се похвалят 82 на сто от децата, включени в групите. А отпаднали в крайна сметка са под един процент.
Според Евденова едно от нещата, които помагат на децата да се учат по-добре, е фактът, че с тях се работи в малки групи. Една групичка може да съдържа до десет деца, подбрани на принципа нисък успех, опасност от отпадане, спрени социални помощи или сериозни социални проблеми в семейството. „Ако детето е в голям клас, то се притеснява да признае, че не разбира нещо“, разказва Евденова. „Когато обаче е в група, където всеки има неговите проблеми, то си казва „И аз не разбирам, обаче и те не го разбират“. И споделя къде точно среща затруднение с научаването на новия материал“. Учителите споделили, че тъй като проектът е от тази година, им се е налагало да попълват и образователни пропуски от предишни учебни години. Най-често те организират уроците под формата на игри и забавни състезания, както и на проекти, в които всяко дете има отделна роля. Хлапетата рисуват или изрязват буквички, за да ги запомнят по-добре. А след това си разменят ролите, като четат приказки и се вживяват в своите любими приказни герои. В същото време учителите водят електронни портфолиа за напредъка на малчуганите, като всеки нанася данни доколко добре се е справило детето с новите неща, които учи днес. Когато родителят дойде в училище, тези данни директно могат да му бъдат показани, така че той да получи не просто общото сведение „Детето не се справя“, а да види къде малчуганът му има пропуски и къде вече показва напредък.
Всяко училище само е разработило начините, по които да работи с изоставащите ученици в зависимост от възрастта им и от проблемите по съответните предмети. Най-често групи са били организирани по български език или по математика, но има и такива по английски език при по-големите, по информатика или обществени науки. Кризи е имало и при физиката и химията. За да привлече вниманието на учениците си към миналото, един от учителите накарал децата да направят родословни дървета на семействата си и след това да ги нарисуват. Проектът бил дотолкова успешен, че привлякъл за участие и родителите. Една от майките дори поискала след края на уроците да си вземе родословното дърво обратно вкъщи, за да организира среща на рода.
Впрочем според учителите родителското участие е най-важно, за да има успех проектът. „Проблемът не е да извикаш родителя в училище и да го навикаш, че детето му било такова или онакова, за да заеме той отбранително позиция“, смятат те. Повечето майки и бащи и без това отричат проблема на детето си, докато той не стане видим, особено в началното училище, когато всеки е дошъл с нагласата, че неговото дете е най-добро. Да не говорим, че една част от майките и татковците и без това не са особено мотивирани да пращат децата си на училище, стига заради това да не им спрат социалните помощи.
Затова според учителите към всички тях се подхожда индивидуално, като се опитват да ги привлекат, възлагайки им в началото на пръв поглед дребни училищни задачи – да помогнат на децата в някой проект, да ги придружат на излет с учителя. На финала някои от тези родители се оказали най-добрите помощници на класните ръководители, когато се налагало да се организира каквото и да било. Една от майките, участващи в проекта, Даниела Гладнишка, сподели, че ще работи за това през следващата година да убеди още повече родители колко полезно е за самите им деца да се включат в подобни дейности. Още повече, че така им се удава възможност да видят малчугана си в неформална среда и понякога да открият някои любопитни негови черти.
Източник: Стиляна Стойкова, standartnews.com
