Училището стана като селски магазин – всичко бързо свършва. Чуеш, че в съседното село пуснали СБКО, работно облекло, диференцирано, 13-та заплата и хукнеш към местния „мол”, а там продавачът (разбирай директорът) отговаря кратко и ясно, дори сърдито: „Няма!”. А, си посмял да попиташ защо или пък да споменеш, че в другия магазин получили, ще ти посочи изхода. Пазарувай си там, щом много ти знае устата!
Идва ревизия, а с нея голямото очакване, че грешките в тефтерите ще „цъфнат” и най- сетне портфейлът ти ще се понапълни с някой лев, щото вече само на гола чест не се живее. То пък и тя, честта, много изтъня – пет пари не чини. Ровичкат, четат си проверяващите, стоят си на топличко, поднасят им като на паши кааавета, мазни лъжи, масали и …..след месец и кусур излизат с констативен протокол.
А в протокола точка по точка се обяснява, че туй, в което клиентелата обвинява бай Михал, е вярно, но не съвсем. И пак там се мъдрят няколко препоръки, строги, ама мнооого строги предупреждения: ха, не зареди магазина с всички липси, ще се дърпат уши, ще хвърчи перушина! Пот избива по гърба на МОЛ, но не му е за сефте – ще си посвие опашката, ще даде една назад, ще се сниииши, докато мине бурята. Амчи, всяко чудо за 3 деня, бе! Онез, недоволните, като чуят за препоръките, ще въздъхнат, че все пак напъните им са имали смисъл, и ще зачакат ….кукуво лято. Е, да не е без нищо, ще им хвърли едни 50 – 60 лева, пък както искат да си ги обясняват – я, като премия за Коледа, я, като част от СБКО или дял от работното. В зависимост значи от въображението. Все пак бай Михал си общува с интелигенция. Има си хас пак да са недоволни!
„Спряха му производството” те, но ще дойде Видовден! Малко да си отдъхне и после… по списъка с жалбоподателите ще ги почне – кой си, къв си, пък …жална им майка на тези прометеевци, антигони и тем подобни литературни простотии.
НЕДОВОЛНИЯТ КУПУВАЧ
