Ран и Ът: „България има солидни традиции в областта на образованието“!

Публикувана на: 05.06.2017
Кoментари:0

„…Икономическото благополучие на България ще бъде силно повлияно от развитието на нейните човешки ресурси. За щастие тя има добра образователна система, която е отбелязала някои забележителни успехи…“. Това е оценката за българското образование, която намираме в прословутия и толкова коментиран план за бъдещето на България – „Планът Ран-Ът“ от началото на прехода ни към демокрация, или - доклад върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България, подготвен от Фондацията на Националната Камара на САЩ, за Народна Република България, под ръководството и редакцията на двамата американски експерти Ричард Ран и Роналд Ът. Данните са от глава 15 „Образователна реформа“, в същия документ.

„…За да се постигне значителен прогрес във висшето образование, ще бъде необходимо на…институциите…да се предостави по-голяма автономия. Те трябва да имат свободата да съставят своите учебни програми и да преструктурират своя персонал и щатни таблици. Необходимо е да се насърчават всички предложения за създаване на частни институции. Също така трябва да се помисли за предоставяне на финансова помощ на студентите, а не на институциите. Това ще принуди институциите да реагират по-бързо към нуждите на пазара…“. Мерките, както се вижда още тогава са правилни, посоката е ясна и резултатът е прогнозируем.

“…Българските университети са твърде специализирани. Един студент, който е решил да специализира в дадена област, практически няма достъп до други курсове….да се разшири международното сътрудничество и по-специално сътрудничеството със западните университети…“.

От днешна гледна точка това намерение е не просто изпълнено, но е и напълно обяснимо, полезно, правилно и добре обмислено, защото по този начин обхватът на образованието се отваря и то придобива една космополитност, което го превръща в модерно и ценено.

“…Необходимо е да се разгърне широкообхватна икономическа учебна програма. Особено важно е тази програма да се внедри в основното и средното образование. Това ще изисква значителна преработка на учебните програми и усъвършенстване на подготовката на учителите…Задачите на обучението и образованието на населението са много големи, но те не са непреодолими. България има много солидни традиции в областта на образованието, а също така съществува силен предприемачески дух, който чака да бъде освободен от бюрократични ограничения…“, са друга част от заключенията на Ран и Ът, които от днешна гледна точка виждаме, че са били напълно прави и това, което те предлагат е било наистина полезно за България.  

„…Образованието най-често се разглежда като формално обучение в основните и средните училища и университетите. Но една по-пълна представа за образованието включва и достъп до широкообхватния свят на възприемането чрез нов опит, нова работа, вестници и телевизия…България има широка мрежа от държавни училища, в които всяка година се обучават голям брой ученици. Има два типа средни училища -професионални и общообразователни, като във всяко от тях се обучават по 245 000 ученици. Има два типа професионално обучение, между които учениците могат да изберат: или професионално-техническо училище, което включва три години обучение и подготвя учениците за опитни работници, или техническо училище (техникум), което трае една година повече и подготвя майстори-техници за низши ръководни длъжности, Учебната програма за повечето техникуми включва преподаването на основни умения. Например: счетоводство, основи на бизнеса, маркетинг. Всички професионални училища имат бизнес-класове, поне предлагат общите принципи, които се изучават в класовете ио икономика…“, са спред изводите на Ран и Ът.

Те отчитат още „…сериозен недостиг на учебни стаи, което принуждава част от училищата да работят на три смени. Според някои оценки България се нуждае от 2 000 класни стаи, за да могат всички ученици от основното и средното училище да се учат в една смяна. България има 31 висши учебни заведения: три университета, два института за подготовка на учители, 10 технически института, три икономически, пет медицински и няколко института по изящни изкуства и земеделие. През учебната 1989/90 в тях са се обучавали повече от 125 000 български и 6 500 чуждестранни студенти. От този брой 72% са били редовни студенти. От всички студенти 31,5% са се обучавали по инженерно-технически, а 15,2% - по стопанско - икономически специалности. Новоприетите студенти за 1989/90 са наброявали 29 400 (около 25% идват направо от средното училище)“.

“…Едно демократично общество в основата си трябва да разчита на знанията на своите граждани за осигуряване на добри закони и здравословна икономическа среда. От изключително значение е гражданите да разбират основните принципи, по които работи икономиката, както и ролята на пазарите в разпределението на оскъдните ресурси. Гражданите трябва да бъдат интелигентни читатели на вестници, схватливи телевизионни зрители и проницателни наблюдатели на политическата дейност. Едно широко разпространено непознаване на основните икономически принципи е потенциална хранителна среда за лоши закони и наредби, които биха попречили на икономическото развитие. Едно по-добро разбиране на икономическите идеи и понятия се превръща в по-положително отношение към стопанските начинания - такова отношение, което с по-голяма вероятност ще способства за икономи­ческия растеж“.

За подобно отношение към образованието днес можем само да мечтаем, а онези, които критикуват „Плана Ран-Ът“ вече би трябвало да са се убедили, че това, което сами си направим против нас, никой не може да ни го направи зорлем…!!!

„…Задачите, стоящи пред образователните институции са огромни. Нито една институция не може да се справи без помощ. Необходимо е сътрудничество между университетите и бизнеса…В миналото българските образователни институции са били консервативни и тромави. Липсата на гъвкавост е била остър проблем...“. Едва напоследък се говори за връзка между образованието и бизнеса, което се приемва първоначално „на нож“, о сега се оказва, че и за това експертите са били прави…!

Следват препоръките, които двамата дават към българската образователна система и те са: Да се разгърне широкообхватно обучение за ръководители; Да се създаде икономически факултет и да се разширят възможностите за избор на учебни дисциплини във всички български университети; Да се създаде конкуренция и по-голяма автономност сред университетите и другите образователни институции; Да се създаде програма за обмен на професори; Да се въведе обучение по икономика в основните и средните училища и да се обучат преподаватели за тези дисциплини; Да се повишат икономическите знания на населението; Да се провеждат семинари за журналисти и държавни служители.

Коментарът оставяме на всеки от читателите - и за актуалност, и за посока, и за навременност, но най-вече – за ефекта от тези действия на „Плана Ран –Ът“ в частта му за образованието…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

 

Източник: teacher.bg


Коментари 0

Влез за да коментираш

Коментари във Facebook

Търси в Teacher.bg