Мнения

За образованието и неонацизма – бъдеще и…бъдеще…!

Обучението на децата ни разбира се е важно и разбира се, че то трябва да се следи от компетентни органи. Точно така реагираха въпросните „органи“ и на поздрава с вдигната ръка пред немски танк във военния музей, когато висш служител от Министерството на отбраната беше показан в тази поза…! Това добре, не, всъщност никак не е добре, защото реакцията беше като дежавю….! Преди няколко години, отново същият служител беше номиниран за заместник-министър на отбраната и отново абсолютно същата снимка се появи…и…въпросният не стана заместник-министър…! Очевидно е, че някой му има зъб, но е очевидно още, че някой умишлено пази тази снимка „за всеки случай“, който случай идва, при това цели два пъти…!

И понеже случаят е интересен, да не кажа направо забавен, макар думата да не е особено уместна тук и сега, направихме си труда да съберем информация и научихме, че въпросната снимка е от преди повече от десет години, самият служител на Министерството на отбраната не я притежава лично и не той я тиражира в публичното пространство, та да бъде заподозрян в неофашизъм, както стана ясно…!

Обяснението, че видите ли, това не било възпитателно за учениците и заради това този висш министерски служител „го отнесъл“, не е състоятелно по една основна причина.

Всъщност, има доста други ситуации, които определено не са възпитателни за учениците и такъв е примерът с лидера на една голяма партия у нас, който си позволи още почти веднага след избирането си за лидер, да посети и „уважи“ паметник на другаря Тодор Живков!!!

В същото време, българският парламент преди почти 17 години е приел закон, който обявява комунистическия режим у нас за престъпен! Е, как така в единия случай един министерски служител е наказан, защото е направил жест, с което не изразява политическа и ценностна позиция, но е наказан въпреки това, пък във втория случай, лидер на една партия нарушава закон, при това демонстративно го нарушава, и няма последствия..?!

Въпрос на ниво ли е обучението на учениците, или е въпрос на принципи, ако е първото – лошо, ако е второто, защото няма никаква адекватна реакция…!?

Разбира се, че тук далеч не става въпрос за позиция по възприемане на неофашизма като идеология! Тук става въпрос за политически ежби, но когато те се повтарят циклично, усещането за дежавю се превръща в зловеща реалност!

Не е въпросът да „отстреляме“ един, макар и висш, държавен служител, въпросът е КОЙ и защо го прави и особено – как точно го прави, както и кога го прави…, а това далеч не е поради възпитателни и образователни подбуди, хайде да не се правим на по-католици от папата…!

Ако сме толкова загрижени за образованието, нека първо да обърнем внимание на натовареността на учителите и на тоталния отлив от професията, ЗАЩО е така,…а не да се занимаваме с това, кой, къде и как се е излигавил я пред някой танк, я пред някой трабант, защото и трабант има във военния музей…!?

Жестът на въпросния служител от военното ведомство не е предназначен нито за обучаема аудитория, нито е акт на „открит урок“, още по-малко пък е осъзнат като идеология, жестът е въпрос на не особено сполучлив избор за лично свободно време и това е всичко, останалото е фантастика, която граничи с болно съзнание…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

 

Източник: teacher.bg