Мнения

И за закъснелите ученици има втори шанс

Всеки има право на втори шанс, понякога дори и даден за пореден път. Тази максима важи с пълна сила за образователната ни система. И принципно така трябва да бъде. Всеки може да се завърне в клас или пък да седне за първи път на чина, макар и позакъснял. Толкова позакъснял, че придържайки се за бастуна си, да учи буквите и цифрите заедно с внуците си.

Обикновено в тази група „закъснели ученици“ влизат роми. Те могат да учат азбуката и да се ограмотяват без пари по европейска програма. Пардон, срещу пари, които обаче не дават, а получават, защото им се отпускат и получават стипендия от 4 лв. за присъствен ден.

Няма да забравя как при посещение на група на курс по ограмотяване една от „позакъснелите ученички“ попита защо им се дават толкова малко пари? Въпросната дама сякаш въобще не съзнаваше, че никой не е длъжен да й дава пари, за да я ограмотява, камо ли да има претенции за размера на дневната стипендия. Напротив. Трябва да е благодарна, че изобщо има шанса да се учи на четмо и писмо без пари. Или пардон – Срещу пари.

И ако Европейската програма „Нов шанс за успех“ обучава закъснелите ученици, без да се налага те да плащат, то може да дойде ден, в който тя вече да не съществува и тогава курсовете ще са платени. По подобие на курсовете по европрограмата, преминалите през обучение ще получат документ, сертифициращ завършения образователен етап. Документ, който отваря врати – за по-добра работа и да си дойдем на думата – за шофьорска книжка.
Второто е определено голям стимул за т.нар. закъснели ученици. Опасявам се, че за някои може да бъде и единственият стимул. И в тази връзка е важно не просто през какъв курс си преминал и какъв документ си получил, колко обучени лица си отчел и колко европари си усвоил или колко средства от такси си събрал. Важно е какво стои зад това късче хартия. Дали то реално свидетелства за знания или е инструмент за заставане зад волана.

Няма да забравя и как една от „ученичките“, минали през курс за ограмотяване, не можеше все още да чете. Умение, което имат децата в детската градина. Разбира се, имаше и положителни примери. Но пропуските са симптом, който не бива да се пренебрегва. Защото какъв е смисълът от неграмотни с документи, наподобяващи дипломи? Бройката, стипендиите и таксите не произвеждат грамотни лица. Е, за статистиката, може и да вършат работа….

Та да се върна на втория шанс. Всеки има право на него. Но той трябва да се оправдае и подплати с реални знания, преди да се даде така чаканият документ за завършен етап на образование. Защото той до голяма степен наподобява този документ, който учениците получават след седем години учене, а не след еди колко си часове обучение. Тук Министерството на образованието има отговорността за контрола и ефекта от тези курсове. Така че те реално да интегрират и отварят врати, а не да бъдат опорочена практика, към която се гледа с подозрение.

Източник: Мила Мишева/ monitor.bg