Мнения

Задължителната литература в училище: между клишето и досадата се отказахме да мислим…

Един от най-сигурните начини да откажеш едно дете от нещо е като го принудиш насила. А ако го принудиш да чете досадна литература, тогава отказването е почти сигурно. Обществена тайна е, че програмата за задължителната литература в училище не е променяна с десетилетия, с малки изключения при смяната на режима. Едно и също се върти в умовете на баби, майки и деца!

Не бе чорбаджи Марко, не бе чудо! „Патриархът на българската литература” е една от спънките, през която трябва да минат младите умове. Честно казано, може би ще е далеч по-приятно и образователно да заведеш детето си да гледа постановката „Хъшове” в Народния театър. Надвесен над „Чичовци” няма как да не се пита какво е „любеница” или да се чуди как така някога са се обединявали хората за една химерна кауза за независимост, а сега на всеки му е все едно.

Така или иначе, заради подобни задължителни творби децата трябва да „анализират” какво е искал да каже писателят и използват заучени фрази от сорта на: „В романа си „Под игото“ Иван Вазов разкрива духовно-психологическите измерения на най-драматичното историческо събитие преди Освобождението – Априлското въстание, превърнало се в един от звездните мигове в българската история. То показва, че колективният български дух е достигнал своята зрялост и е готов на най-върховното проявление – саможертва в името на свободата. “

Тъжно е да се види как литературният канон задължава ученика не само да прочете, но и да зазубри отношението си спрямо произведението, за да получат висока оценка. Тъжно е едно дете да не чете книжки. Тъжно е да се убива детското въображение с досадни клишета.

Не е тук мястото да се изброяват ползите от четенето, защото всички ги знаем. Всички знаем за масовата неграмотност, беден речник и простотия на родители и ученици днес – лек на всичко това е книгата.

Но дали именно с остарялата задължителна литература ще запалим интереса на детето към книгата? Дали пазарът трябва да е единствен коректив на скучните учебни програми? Няма ли да е далеч по-лесно да се образоваш, ако книгите са и интересни?

Всички тези въпроси трябва да бъдат поставени и да им се намери отговор от институции, експерти, родители и учители в най-скоро време. Защото любовта към книгата е един от начините да се „възвиси” един народ, да се научи да мисли и да протестира, когато е тъпкан – каквото казва и Вазов между редовете.
Изводът е един – безспорно желанието за четене идва от семейството. Детето се „заразява” от четенето преди всичко, ако вижда родителите си да четат, вижда книгите вкъщи, след което открива самὸ удоволствието от четене на интересна книжка. Но това желание е хубаво да се подхранва от увлекателни четива и от училището, а не да се отказва чрез архаични романи.

Защото във века на информацията сме длъжни да заместим телевизията и компютърните игри с интересни книги. В 21 век училището е длъжно да е в крак с времето, в крак със съвременната литература. Ако ли не, сме обречени…

Източник: Автор Веселина Стефанова