Ученици

Над 60% от учениците у нас се притесняват да не получат ниски оценки, сочи проучване

Двама от трима ученици у нас (или около 61%) се притесняват да не получат ниски оценки. Същия страх изпитват две трети от техните връстници в държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Момичетата показват по-висока тревожност за постиженията си в училище, съобщиха от Министерството на образованието и науката (МОН).

Общо 55% от българчетата споделят, че изпадат в състояние на безпокойство, когато предстои да бъдат изпитвани, дори и да са добре подготвени. Точно 62% от децата посочват, че стават нервни, когато не знаят как да се справят с конкретна задача. Данните са от поредното изследване на PISA за физическото и емоционалното състояние на учениците. Проучването е проведено през 2015 г., а целта е отразяване на самооценката на 15-годишните за тяхната удовлетвореност от живота, очакванията за бъдещата им реализация и техните притеснения.

Авторите на изследването са помолили учениците да оценят живота си по скала от нула до 10. Почти 43 на сто от българчетата са напълно удовлетворени от живота си. Само 14% са избрали стойности от 0 до 4, което означава, че не са удовлетворени, съобщиха от МОН.

Средната степен на удовлетвореност за децата от страните в ОИСР е 7.3. При българчетата показателят е сходен – 7.4. Има обаче съществена разлика в равнището на удовлетвореност на момчетата и момичетата. Момчетата са по-доволни от живота си, като това важи както за страните от ОИСР, така и за България. Образователните постижения на децата в училище оказват слабо влияние върху тяхната удовлетвореност от живота – показателите са еднакви при отличниците и при децата с ниски резултати.

Момичетата посочват по-често от момчетата, че се стремят към високи оценки в училище. Същевременно те по-рядко определят себе си като амбициозни. Общо 59 на сто от българските момчета и 56 на сто от момичетата твърдят, че желаят да бъдат най-добри във всичко, което правят. За ОИСР процентът на амбициозните момчета е 68, а на момичетата – 62, съобщиха от просветното ведомство.

От голямо значение за амбицията на детето да успее е неговият социален статус. В почти всички страни децата с по-нисък социален статус показват и по-малки амбиции за успех. Учениците с по-силна мотивация обикновено декларират, че са и по-удовлетворени от живота си.

Общо 68 на сто от българчетата споделят, че са част от живота на училищната общност. За страните от ОИСР този процент е 73. Цели 30 на сто от българските ученици обаче твърдят, че се чувстват аутсайдери в клас. За страните от ОИСР този дял е едва 17 на сто. Резултатите на тези деца по природни науки в PISA са с 22 точки по-ниски, отколкото на 15-годишните, които се чувстват част от училищния живот.

Изследването посочва също, че в много страни физическият или вербалният тормоз е често явление. Тези данни са „измерени“ през очите на жертвите – самите деца са споделяли колко често са били подложени на тормоз. Кибертормозът е посочен като най-новата форма на агресия.

Изследването установява също, че почти 91 на сто от 15-годишните в ОИСР използват телефони с интернет. Около 61 на сто от тях са влезли в мрежата чрез смартфон, когато са били на възраст под 10 години. 18 на сто са го направили преди шестия си рожден ден. Учениците, които използват интернет повече от шест часа на ден, са по-неудовлетворени от живота си – закъсняват повече за училище и се чувстват по-самотни, се казва в съобщението на МОН.

Общо 66 на сто от българчетата посочват, че се занимават с някакъв спорт преди часовете, а 69 на сто – след това. За страните от ОИСР този процент е по-нисък – съответно 43 и 66 на сто. Момчетата проявяват по-голяма физическа активност от момичетата. Има пряка връзка между заниманията със спорт и резултатите в училище – колкото по-често спортуват децата, толкова по-високи оценки получават.

Точно 26% от момичетата и 18% от момчетата в ОИСР споделят, че не закусват. Сутрешното хранене обаче явно има значение – момчетата, които закусват, изкарват с 10 точки повече от връстниците си, които пренебрегват закуската. При момичетата тази разлика е 6 точки.

Източник: МОН