Програмата в сферата на образованието изобилства от красиви постановки, без да е посочено как ще бъдат постигнати те – например провеждане на „решителна политика за ликвидиране на неграмотността“, мерки за предотвратяване на ранното напускане на училище, подкрепа на българските училища в чужбина, „повече спорт в училище за повече здраве и живот без агресия“ и др. Планиран е например ежегоден ръст на средствата за наука, но не става ясно в какъв размер ще е той и откъде ще дойде. Не е известно и откъде ще дойдат пари за двойно увеличение на учителските заплати в следващите 4 г.
Единствената по-конкретна заявка е за промяна в системата на делегираните бюджети от 2018 г., като финансирането няма да зависи само от броя на децата, а и от качеството на образователния процес – нещо, за което настояват както синдикатите, така и от гилдията. Явно в чест на патриотите е записано, че „родолюбието в образователната система трябва да бъде основа за възпитание и извисяване на българския дух, средство за формиране на чувство за солидарност в обществото и привързаност към родината“. Не е ясно дали това означава, че ще се правят нови промени в учебните програми.
Странно звучи пък намерението за „нова законодателна уредба в сферата на висшето образование с цел повишаване на неговото качество и ориентирането му към практическите нужди на пазара на труда“, тъй като реформите тук, освен че започнаха, вече дават и своите плодове – намали се приемът в някои некачествени направления и др.
Източник: segabg.com
