„Не се ли носи отговорност от родителя за постъпките на непълнолетните им деца, каквито и обучения да има за учителите, колкото и психолози и медицинскиоргани да има в училищата, ефектът ще е почти нулев.Не може /само… бел. на ред./ учителят да е отговорен за възпитанието на ученика“.Това пише в социалната мрежа преподавател от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.
Всъщност именно по този начин се поставя един от най-важните въпроси, касаещ възпитанието на децата – КОЙ носи отговорност за това…!? И отговорът е повече от ясен, да, учителите имат отговорност, но те не са 24 часа до децата ни. Децата, в по-голямата част от денонощието не са в училище и тогава отново изниква въпросът, КОЙ носи отговорност в този отрязък от време за тяхното възпитание…?!
Всъщност, възпитателният процес е тристранен – учители – родители – общество. И ако „общество“ звучи твърде общо и неопределено, а то е и така до известна степен, тогава остават родителите и учителите, които са ясно и ярко персонифицирани субекти.
Проблемът е, че ако учителите, по силата на собствената си ценностна система и съобразно задълженията си в професията упражняват необходимия контрол върху учениците и на практика ги възпитават, то родителите сякаш не винаги са склонни да поемат тези свои преки задължения така, както би следвало да е. Те разчитат, като че ли твърде много, на учителите, защото „това е тяхна работа“, но за тази „работа“ има и друг пряко ангажиран в нея субект и това безспорно е и родителят.
Ето защо се появи едно изключително интересно предложение на същият преподавател от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“: „…Имаме чудесна приказка – „Липсват първите седем години на детето“.Трябва да се обособят училища за родители и там да се работи с тях още щом са решили да стават родители, после вече е доста трудно. „Желязото се кове докато е горещо“ – пак е наша мъдрост…“!
Училища за родители може и да е твърде авангардно решение за някои, но идеята си струва, защото това би спестило много неприятности след това, когато детето вече е изградена личност.
Родителите трябва да са готови да са такива, да си родител, както добре знаем, или поне би трябвало да знаем, е не просто да се възпроизведем физически, на чисто животинско ниво! Дори животните обучават малките си, как да оцеляват и как да си търсят храна – двата основни инстинкта в природата!
Родителството при хората е проява на далеч по-висока отговорност, защото животинското е много по-комплицирано при нас, като най-висши представители на това природно царство!
Родител трябва да става онзи, който дори не е просто готов, а е ПОДГОТВЕН за това, за тази отговорност, а това може да става наистина в училища за родители…! Готовността е физическа, а подготвеността е предимно психическа, интелектуална, цивилизационна…!
И тогава, ако такива училища има и ако те работят успешно, сблъсъкът „родител-учител“ и обяснения от сорта: „Ама, защо детето ми има тройка, то иначе е толкова умно…?“, няма да съществуват въобще в тази комуникация!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
Източник: teacher.bg
