Тази седмица просветното министерство обяви 22 мерки за справяне с агресията в училищата. Сред тях е и идеята във всяко училище да има психолог. На пръв поглед, това вероятно би било решение, ако гневът на детето е моментен, а не системен.
Това обаче няма как да реши въпросът с насилието в училищата. Просто трябва да видим какво се случва в затворите например. Или в домовете за сираци. Дори в психиатриите у нас. Институциите вдигат ръце, проблемите там се „замитат”.
Как един психолог променя поведението на един затворник? Променя ли го изобщо? Има ли реални доказателства за ползата от работата на психолога с хората, които имат девиации от нормалното поведение, агресия и други застрашаващи живота и здравето на околните? По-скоро не.
Назначаването на психолози е единствено измиване на ръцете, без да има реални доказателства за каквито и да било ползи. Психолозите в училище не са панацея за справяне с агресията! 90% от справянето с агресивни деца е работа в семейството. Нито психологът, нито педагогът са лицата, върху които трябва да пада отговорността за гневните деца. Ако пък говорим за тийнейджъри, там пък контролът е безполезен от страна на училището.
Затова апелът е към родителите – обръщайте повече внимание на децата си, грижете се за тях с любов, защото агресивните деца са предимно тези, расли без любов.
Източник: Автор Веселина Стефанова
