Учители

Имали сме и такива учители…!!!

Учителите у нас и особено напоследък са все по-онеправдани. Учителите са тези, които биват обвинявани за какво ли не: че децата ни не са добре възпитани, че не са добре образовани, че се бият, че не слушат, че не учат…! А забравяме, че всъщност известни, при това никак не малки, задължения имат и родителите…!

Има обаче учители, които оставят трайни спомени не само у учениците, но и у родители, че и в цели поколения. Един такъв учител, чийто вече възрастни ученици все още си спомнят с преклонение, е преподавателят от семинарията в Черепиш, йеромонах Киприян. Ето какво пише за него прот. Виктор Георгиев: „…Горе в балкана бе и палатката на отец йеромонах Киприян, единственият за него време монах-отшелник и преподавател по физика и математика… Много висок здрав мъж на 65 години, който с една ръка се вдигаше на лоста и правеше коремното…“.

Но не е само той. Архимандрит Синесий от Черепишкия манастир също е интересна личност – голям молитвеник и изповедник, както казват – много чиста душа. Той има голямо чудо пак в семинарията в Черепиш, което станало през 60-те години на ХХ в. Имали са лодка вързана с верига, с която са минавали през р. Искър. Веднъж водата била доста придошла и вълните замятали лодката във водата, докато тя била все още привързана с веригата, заедно с архимандрит Синесий вътре. Той се помолил като вдигнал ръце към небето. Тогава една голяма вълна се появила, вдигнала лодката и откъснала веригата. Така лодката била хвърлена на брега и отецът бил спасен. Разказите са на очевидци, което ги прави напълно достоверни!

Друг жив и изключително духовен човек е архимандрит Теофан, който гледа сестра си в София, която е болна. Когато е бил учител в семинарията, той живеел в пещера в балкана и всеки ден слизал от там, за да преподава…!

Разбира се, че такива уникални учители не са само отци и преподаватели в семинариите, има и много други, ние обаче попаднахме на тези трима, в историите за които се докоснахме до почти свръхестествени парадокси, които може и да са парадокси за нас, но далеч не са такива за Онзи, в чието име са работили неуморно и дръзновено, въпреки лишения, недоимък, проблеми с властите в онези атеистични години и понякога – видима безперспективност, но с ясната мисъл за нещо, което има дълбок смисъл в самата същност на духовния живот за учениците им.

Да, има такива учители,…има И такива учители, които са отдавали цялото си съзнание на професията, която са приемали за благословено призвание.

Нима е лесно дори и от днешна гледна точка, когато не сме застрашени от преки репресии заради вярата си, да изоставиш света и да се усамотиш като отшелник в планината, под стихиите на природата, а в същото време да си добър учител по напълно материалистически науки като физиката и математиката, какъвто е случаят с йеромонах Киприян…!? Да, той е описван като „…висок здрав мъж…“ и как няма да е здрав, дори и на 65-годишна възраст, след като духът му е здрав, за да издържа на студ, пек, вятър, дъжд и бури в планината…!

Няма как и архимандрит Синесий да не е бил добър учител и възпитател, при положение, че е можел със силата на вярата си да подчини вълните на разбушувалата се река…!

А архимандрит Теофан е живеел в пещера в балкана, когато е бил учител в семинарията и макар това със сигурност да е създавало твърде големи и ежедневни трудности за него, той ги е приемал като нещо нормално, което сякаш е задължен пред съвестта и вярата си да прави неуморно, всеки ден, месец, след месец, година, след година…!

Тези трима учители, отци, необявени, но признати светители, са само една малка част от всички останали учители, чийто имена може и да не са особено популярни днес, но те със сигурност са оставили светла диря в професията и в „магията“ не само на преподаването въобще, но в частност и на специализираното духовно образование у нас!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Източник: teacher.bg