Юлиян Петров, синдикат „Образование“: Младият учител се чувства сам сред вълци

Публикувана на: 05.04.2017
Кoментари:0

 Снимка: БНР

Юлиян Петров, председател на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив, за нежеланието на младите да се включат активно в българската образователна система, както и за предстоящия дълъг път на промяна в сектора. 

Нелицеприятната картина на средната възраст на българския учител не е нещо ново. Ние, като синдикат, от много години анализираме и предупреждаваме за приближаваща опасност или огромен проблем в системата. Това вече е факт. 20 000 от учителите в България са в пенсионна и предпенсионна възраст, като тук не трябва да забравяме по-ранното пенсиониране. Много са и вече пенсионираните учители, които все още работят. Министерство на образованието потвърди, че има над 1000 учители на възраст над 66 години, които продължават да работят. Добре е, че работят, защото няма интерес от младите, които са завършили като учители, да работят в системата на образованието. Тук статистиката също е ясна.

Само около 10 % от всички завършили избират да работят като учители. Всъщност перспективата за тях в училище не е чак толкова привлекателна. Това е така не само заради заплатите, но възнаграждението е нещо, което безспорно ги отдалечава от желанието им да бъдат в училище. Към днешна дата млад учител започва със заплата в размер на 660 лева, но след като се обложи с данъци, възнаграждението възлиза на около 500 лева, които в никакъв случай не задържат младите кадри в системата. Виждаме една голяма разлика между заплатите на младите и на останалите учители – разликата в заплащането е почти два пъти. Факт, който не би допринесъл за решаването на проблемите в системата на образованието, свързани с недостига на кадри. Оттам нататък вече има и други важни причини.

Младият учител не е подготвен за новата картина в релацията между учител и ученик, също и за тази между учител и родител. Това безспорно не се изучава, не се добиват конкретни практически знания за това, няма обучение. В много от ситуациите липсва партнирането с родителя, липсва и приемането на младите хора в системата. Много често те са в трудна ситуация и с поглед за временно пребиваване в образователната система. Това е доста лоша перспектива. Безспорно в големите градове, в пет-шест големи областни центрове, и през следващата учебна година няма да има проблем с набирането на учителски кадри, но в огромен брой по-малки градове и населени места вече изпитват затруднения. Очакваме наесен да видим класни стаи с ученици, но без учители.

Желанието за работа е ясно при учителите, които са на по-висока възраст или са вече пенсионери. Това е в унисон с ниската пенсия на учителя. Всички знаем, че не са високи заплатите на преподавателите. Всъщност в България съотношението е 40 % и те заемат незавидно висока пенсия. Това е един мощен мотив те да продължат да работят, но чисто физиологично след 65 години това е много трудно и логично е да спрат да преподават. По отношение на желанието на младите хора трябва да се направят още много неща.

Преди 2 години ние като синдикат предложихме младите учители да започват със средна брутна работна заплата на работещите в обществения сектор. Това не се възприе. В момента говорим за приоритет образование. Ако помислим за 5-6 % от БВП за образование, тогава наистина ще има финансово обезпечаване на всички дейности и всички обещания, които се наговориха преди изборите и които наистина трябва да бъдат като авариен спасителен план за съхранение на учителите и привличане на младите в системата. Ще трябва да търсим и да провеждаме пожарникарски мерки когато видим, че масово вече няма учители, които да работят, да имат желание да бъдат в класната стая и да изпълняват призванието си на учители. 

Българското образование в момента не се ръководи нито от министъра на образованието, нито дори и от правителството. То се ръководи от желанията на родителите, от рекета, който се осъществява за какво ли не към министерство и различни държавни институции. Бедата тук не е в липсата на законодателна база и на инструменти. Бедата е в тяхното прилагане и в партнирането на институциите, когато училище, учител или директор трябва по някакъв начин да утвърдят даден ред, който държавата или самото училище е създало.

Това е един от големите проблеми, с които трябва да се преборим. Това е и най-големият страх у младия учител, защото в много от случаите той е сам. Той не се чувства като водещ в процеса на социализация, на възпитание и на образование. Той не се чувства обграден от партньори, той се чувства сам сред вълци. Много трудно успява да постигне успехи. Въпреки това, имаме немалки успехи на учителите по отношение на резултатите на учениците, но имаме и огромна част неуспехи. Това трябва много сериозно да ни напомни, че трябва да направим редица от промени. Само с две или три мерки няма как да се променят нещата. Просто трябва серия от мерки и една последователност между различните правителства и политически сили. Много от водещите промени, които се случват, са подвластни на голяма доза политизация в системата, а това пречи.

Източник: focus-news.net


Коментари 0

Влез за да коментираш

Коментари във Facebook

Търси в Teacher.bg