Министерство на образованието и науката предлага да се увеличи броя на “защитените” специалности в университетите. Това става ясно от публикувано за обществено обсъждане постановление на Министерския съвет, съобщава БГНЕС.
Преди една година правителството определи 12 специалности като “защитени” – арабистика, арменистика и кавказология, индология, иранистика, китаистика, кореистика, новогръцка филология, португалска филология, румънска филология, унгарска филология, японистика и хебраистика, по-късно бе приет и Списък на приоритетните професионални направления, които са в областта на педагогиката, транспорта, корабоплаването и авиацията, проучването, добив и обработка на полезни изкопаеми, хранителните технологии, животновъдството, теорията на изкуствата.
На съвременния етап е налице ограничен интерес от страна на кандидат-студентите по отношение на професионални направления на област на висше образование – “Хуманитарни науки”. От друга страна, професионалните направления в областта: “Филология”, “История и археология”, “Философия” и “Религия и теология” са от изключителна значимост за икономическия и социален живот в страната, тъй като в тях се подготвят голяма част от бъдещите учители, на които се крепи хуманитарното образование в България.
Професионалните направления в област на “Хуманитарни науки” са важни и в стратегически план – на тях ще се разчита и в бъдеще да развиват духовната култура и знание, пише в мотивите към постановлението. Негативните тенденции, свързани с противоречието между ограничения интерес от страна на кандидат-студентите по отношение на професионални направления на област на висше образование “Хуманитарни науки” – от една страна, и значимостта на професионалните направления в тази област на висше образование – от друга, възпрепятстват осигуряването на баланс на всички професионални направления, включително хуманитарните. В основата на мотивацията за приемане на Постановлението е стремежът на държавата да осъществява реформа в приема и финансирането на висшите училища и да защити определени професии, интересът на потребителите към които е ограничен, но са важни за икономическия и социалния живот на страната.
Предлага се механизъм, чрез който обучението в професионални направления “Филология”, “История и археология”, “Философия” и “Религия и теология” да се стимулира по същия начин, както при професионалните направления, за които е налице повишена необходимост от специалисти, в т.ч. и педагогически кадри. В тази връзка МОН предлагат промяна в начина на определяне на максимално определения брой студенти въз основа на реализирания прием, субсидиран от държавата, както и за въвеждане на разпоредба, в която се регламентира, че когато броят на приетите за обучение студенти и докторанти по дадено професионално направление от областта “Хуманитарни науки” е под 15, максимално допустимият брой на приеманите за обучение студенти и докторанти се определя за равен на 15 в рамките на свободния капацитет на съответното професионално направление.
Постановлението ще има позитивен ефект върху микро-, малките и средните предприятия, тъй като се създават благоприятни условия в специалностите от област на висше образование “Хуманитарни науки” да се подготвят високообразовани, проактивни и мотивирани специалисти, от които бизнесът има необходимост, смятат още от МОН.
Източник: БГНЕС
