– Проф. Денков, очаква се постановлението за план-приема в университетите. Какви промени готвите?
– Принципите, по които ще се осъществява приемът, са заложени в промените в Закона за висше образование от март 2016 г. В съответствие с тях миналата година бяха намалени бройките за субсидиран държавен прием в направленията със слаба реализация на завършилите висшисти. През тази една година системата осъзна, че има необратими промени, които са свързани както с демографската картина, така и с поправките в закона. Резултатът е, че тя е започнала да се саморегулира. В някои от специалностите, в които ние намалихме бройките, вече има по-малко кандидати. Това се вижда най-ясно в част от хуманитарните направления. Ето защо за тях тази година няма да прилагаме същите силни ограничения. Това означава, че няма да има допълнително рязко намаление в приема. Най-добрият вариант е тези проблеми да не се решават административно, а самите кандидат-студенти да разберат, че дипломата по математика например носи висока заплата и добра реализация, или с други думи – зрелостниците сами да се насочат към най-перспективните специалности. В същото време никоя държава не може да си позволи да затвори някое професионално направление, което и да е то, защото тя има нужда от специалисти във всяка сфера. Затова трябва да предпазим системата от изпразване от кадри.
– И все пак законът позволява намаляване на приема. В кои професионални направления това ще се случи?
– Там, където има недобра реализация на завършилите висшисти и слаба научна дейност, ще има редукция на план-приема. Вероятно допълнително намаление ще има за икономическите специалности. Целта на промените е ректорите да разберат, че заявяването на повече места не води до нищо, тъй като няма деца, които да учат. Заявяването на места на исторически принцип съответства на много по-голям брой завършващи зрелостници от тези, които имаме днес.
– Много е важно да се промени мисленето и на ректорите, и на кандидат-студентите, така че те да започнат да гледат в една посока – към качествено образование и добра реализация на завършилите. По този фокус досега имаше пълно разминаване между академични ръководства и кандидат-студенти, но вече е започнал процесът, който ги събира на едно място.
– Как виждате приложението на формулата „широк вход – тесен изход“ в университетите, така че висшистите да излизат с реални знания и умения, а не просто с тапия, към която сякаш се губи доверие от страна на бизнеса?
– Този проблем не може да се реши само с входа. Но промените в закона за висше образование предвиждат финансирането на университетите да зависи именно от изхода – парите за качество ще се увеличават всяка година, като до 2020 трябва да достигнат 60% от общата субсидия. Затова имаме и специална програма, която е свързана с кариерните центрове във висшите училища, като сме задължили университетите да си сътрудничат с работодателските организации и фирмите в региона. Надявам се с мерките, които предлагаме, да променим негативната статистика. Сега само около 50% от абсолвентите работят на позиция, за която се изисква висше образование. Целта ни е до няколко години делът им да се увеличи до 70%.
Вече се върви в тази посока. Ето например с почти 15% се е повишил броят на студентите, които следват информационни и комуникационни технологии. Промените в образованието дават резултати след години, но когато мерките са ясни и адекватни, неминуемо ще се стигне то тях.
– Има ли някакво развитие по проблемите с европейската програма за образование и наука, заради които ще загубим пари?
– Развитието зависи от преговорите с Европейската комисия (ЕК). Те започват в края на месеца. Ние имаме наш предпочетен вариант за преодоляване на установените проблеми, който включва ясно разделение на функциите вътре в МОН – с независим управляващ орган на оперативната програма, независим зам.-министър, който отговаря само за него. Другите зам.-министри ще контролират изпълнението на проектите в своите сфери – средно, висше образование или наука. Същинският пропуск, открит от ЕК, е в изпълнението на програмата в МОН. Затова по най-бързия начин трябва да променим организацията вътре в министерството, така че ЕК да е наясно, че имаме ясно разделение между този, който изпълнява проектите, този, който дава парите и този, който контролира.
За съжаление доверието между МОН и ЕК е загубено. През юни 2016 г. програмата е минала успешно през национален одит, завършил с положително становище. На 5 юли 2016 г. обаче тогавашният министър е събрал двете функции – отпускането на парите и изпълнението на проектите, което е нарушение на европейските регламенти и е довело до негативния резултат от одита на ЕК.
– Какво се случва с обществената поръчка за оценители на проектите за центрове за върхови постижения, от която става ясно, че бакалаври ще оценяват труда на учените? Ще има ли някакви промени?
– В момента очакваме комисията, която оценява кандидатите за оценители, да приключи своята работа и да получа официален доклад с крайно заключение. Ако правилата са спазени, съм длъжен да продължа процедурата, защото иначе ще трябва да вляза в съдебни дела. Но ако процедурата е опорочена, тогава имаме право да я спрем и да търсим друго решение на проблема.
– Въпреки всички мерки за сигурност, които се предприемат за матурите, през последните години все има някакви проблеми. Готвите ли се вече за зрелостните изпити, така че да гарантирате честното им провеждане?
– Матурите са приоритет номер едно за нас, както и националното външно оценяване след седми клас и приемът след основно образование. Решихме, че през краткия хоризонт за действие на служебния кабинет е най-добре да заложим на същия подход при провеждане на матурите, който беше приложен през септември 2016 г., т.е. зрелостните изпити да бъдат разделени на модули. Най-вероятно самите матури ще бъдат провеждани от друго ръководство на МОН. Ние по никакъв начин не искаме да променяме процедурата, за да избегнем риска тя да не се припознае от следващия министър. Длъжни сме да осигурим максимална приемственост и най-добрите практики от предишното ръководство да бъдат прехвърлени към следващото редовно правителство. Родителите и учениците могат да бъдат спокойни, че няма да има неочаквани промени.
– Какъв е екшън планът ви за времето, през което оглавявате МОН?
– Четири са приоритетите, които сме си поставили. Първият е да подготвим матурите и външното оценяване и тук нямаме право на грешка, защото това засяга десетки хиляди деца, родители и др. Приоритет номер две е Националната стратегия за развитие на научните изследвания, която трябваше да бъде изпратена на ЕК до 31 декември 2016 година. Ние ще я подготвим, така че да бъде приета от Народното събрание веднага след неговото сформиране. Този приоритет е много важен, защото науката е единственият сектор, за който МОН отговаря, а няма актуален стратегически документ. Това създава проблеми.
На трето място е Законът за развитие на академичния състав, с който трябва да спрем т.нар. производство на професори на килограм. Ще подготвим всички промени, така че когато се формира нов парламент, те да бъдат приети. Защото килограмът трябва да си е килограм, грамът да си е грам и не трябва грамовете да ги представяме като килограми. На четвърто място е оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, която има много проблеми.
Интервю на Мила Мишева, в. „Монитор“
Източник: в-к „Монитор“
