Столицата изпитва хроничен глад от учителски кадри и причините са известни. Договорите с новоназначените са само за една година и до края на учебните занятия. По този начин директорите икономисват около 1500 лева на щат за двата неучебни летни месеци. Това пише учител, който споделя впечатленията си за някои от проблемите в системата на образованието.
По-нататък учителят споделя, че на първи септември историята се повтаря – отново договор за една година, после два месеца на борсата и пак кандидатстване. В училището, където си работил, трудно ще те наемат повторно без солидни връзки, защото по закон на втората година се сключва безсрочен трудов договор. А на столичните директори хич не им се иска да запушват сами този тъй доходоносен канал с временните договори – ако не е рушвет, то някое даренийце ще измисли кандидатът, за да се установи на дадено място и да спре с митарствата по училищата. Къде са ползите на учениците в тази тъй популярна и аномална софийска традиция?
Няма ги. Тъкмо свикнат с един преподавател и на следващата година им доставят нов. И така, докато завършат гимназията. Това е една от причините много рядко столични ученици печелят престижни международни награди, а частните училища – никога. Образованието отдавна мутира в злокачествено образувание, което пък е златна мина за безполезни проекти и експерименти, инициирани от МОН. Ако всичко беше наред и по правилата, какви допълнителни средства щяха да разпиляват и усвояват? ЕС не отпуска пари за здрави образователни системи, а само за болни. И колкото са по-болни, толкова нечии джобове стават по –пълни.
Коментари по темата от мрежата:
„…Търсят, обявяват… Познавам завършила ВИФ, търсила и търси работа като учител в Плевен, Павликени, Враца и в София. НЯМА!!! И как така става, че им липсват даскали и обслужващ персонал???? Как се трупа стаж??? И какво да правим като имаме стаж???
„…Заглавието трябва да се коригира: Търсят се 1400 балами за учители – кошчета за емоционален мусор на ученици, родители, политици, депутати и препросветени просветни спецове…”
„…Какви учители, има нужда единствено от пластични хирурзи за помпане на джуки и поставяне на импланти, това са стойностните неща в живота. Защото как, ако устата ти не прилича на изгорена с ютия, ще отидеш на чалготека довечера, как? Ама нищо, за бала цялата рода ще ти подари нова визия, за да може на първия работен ден в МакБоналдс всички да ахнат…”
„…След като преформатираха образованието и извадиха “ духовността“ от учебниците, всичко се срина…Новата система има нужда само от промити мозъци и системата действа успешно в тази посока. Скоро нужните познания ще се „наливат“ направо с Покемони от мобилния телефон…”
„…Време е да се върнем към килийната форма на обучение – по-големите да обучават по-малките. Така ще решим поне два проблема – да останат само качествени учители, на които да им се повиши заплащането, а и родителите да дават по някой лев, като едно време…”
„…Просто директорите назначават голяма част от учителите на срочен трудов договор само за учебното време. Наесен отново го назначават пак по срочен договор и така ги прецакват като не плащат отпуски … и формират икономии за които „заслужават“ премии. Изглежда само законодателите и правителствените учреждения не са разбрали за тези „законови“ измами! А синдикатите както обикновено „ни чули ни видели“…”
„…Една позната, която завършва химия в Пловдивския Университет и желае да е учител, и именно затова учи тази специалност, каза, че в Пловдив, за да станеш учител, ти искат рушвет за да те назначат!..”
„…Нали уж пазарна икономика. Като има дефицит на стока, трябва да се увеличава цената, т.е да се увеличават заплатите и мигновено недостигът да се ликвидира. Нещо не го наблюдаваме, обаче. Значи толкова ни е „пазарната“ икономика. ..”
„…Ами няма и да се намерят! Или поне ако се намери, кой да заеме тия места, то ще са някакви даскали, които нямат нужната квалификация, ами нещо около нея… В днешно време, у нас, човек трябва да е истински луд или напълно отчаян, за да стане даскал! Даже не става дума само за парите, които все пак са малко. Говоря основно за отношението, което получаваш от родителите, ученици, общество, директор… Гледат те като последната отрепка, защото за тях, след като си станал даскал, значи си последния некадърник, значи за нищо не те бива…”
Източник: http://mejdu-redovete.com/
