Ученици

Какви ученици са били лидерите на ХХ век?!

Франклин Делано Рузвелт (30 януари 1882 – 12 април 1945)

Рузвелт израства в богато семейство. Научава се да язди, да стреля, гребе, играе поло и тенис на корт. Честите пътувания до Европа му помагат да научи немски и френски език. Той получава всички класически привилегии и навици на висшата класа, а също придобива и от антисемитизма на майка си, от който не може да се отърве до края на живота си.

Рузвелт учи в Гротън – елитно епископално училище в Масачузетс. Силно е повлиян от своя ръководител, който казва, че е дълг за всеки християнин да помага на по-бедните  и насърчава студентите си да се заемат със служба в полза на обществото. Но повечето от тях се насочват към банките на Уолстрийт и големите правни кантори. Рузвелт завършва Гротън през 1900 г. и постъпва в Харвард, който завършва през 1904 г., според някои твърдения-без много да се старае в ученето.

След това посещава лекции в Колумбийския правен факултет. Взима изпита за адвокатска правоспособност и покрива изискванията за практикуване на право през 1907 г., но никога не завършва официално. През 1908 г. започва работа в престижна правна кантора, като се занимава предимно с търговско право.

Политическата му кариера е свързана с Демократическата партия. Рузвелт е единственият американски президент, избиран три пъти за този пост.  Той е привърженик  на свободната търговия, враг на империалзма и една от целите му е да сложи край на европейския колониализъм.

Въпреки че Рузвелт е главнокомандващ на американските сили,   никога не носи униформа, не се намесва пряко във военните дела по начин, по който го прави Чърчил в Британия, нито ръководи директно войските, както постъпват Адолф Хитлер и Йосиф Сталин. Той разчита напълно на началника на щабовете генерал Джордж Маршал, а по–късно и на върховния главнокомандващ за Европа, генерал Дуайт Айзенхауър.

 Бенито-МусолиниБенито Мусолини (29 юли 1883 – 28 април 1945 г.)

Малкият Бенито става социалист с анархистки уклон също като баща си. Но всяка неделя чинно ходи на църква заедно с майка си. Когато е на 8 годишна възраст, прави публично неканонично изказване в църквата пред всички хора, за което му забраняват да я  посещава. В знак на протест Мусолини се качвал на едно дърво и хвърлял камъни по прозорците на църквата по време на събиранията.  По-късно бил изключен и от училище за това, че пробол свои съученик с джобно ножче и хвърлил мастилница към учител. По-късно майка му го  записала в друго училище, но и от там бил изхвърлен бързо след брутален юмручен бой.

Въпреки тези си деяния, Мусолини имал сравнително добри оценки и успява да завърши средно образование, а през 1901 г. се квалифицира за начален учител. От 1906 г. е селски учител в родния си край, но като член на Социалистическата партия е под постоянното наблюдение на полицията. През 1907 г. полага с успех приемните изпити в Болонския университет и след няколкомесечни курсове получава правоспособност на гимназиален учител по френски език, но тръгва по пътя на професионалния революционер.

След избухването на Първата световна война през 1914 г. Мусолини подкрепя социалистите, че Италия не трябва да се включва. Той подкрепял само войната между социалните класи, дори заплашвал управляващите с пролетарска революция, ако Италия се включи във войната. Но няколко месеца след това неочаквано променя мнението си  и скъсва със социализма.

През януари 1915 г. Мусолини създава своето първо „фашо” (от „фашо литорио“ – „ликторски сноп“) и достига до основните елементи на фашизма – социалната демагогия и национализма.

Уинстън Чърчил (30 ноември 1874 – 24 януари 1965 г.)

Бащата на Уинстън, лорд Рандолф Чърчил, е политик, а майка му Джени Джеръм е дъщеря на американския милионер Ленърд Джеръм.

Чърчил има затруднения с говора от дете, много източници от времето между двете световни войни свидетелстват за неговото заекване, което става по-слабо забележимо с времето. Някои по-късни негови изследователи смятат, че той не е заеквал, а е срещал трудности с изговарянето на звука „с“.

В училище го мислят за бавноразвиващ се. Винаги завършва с най-ниския успех в класа. Бащата планира адвокатска кариера за него, но той не успява да завърши шести клас. Налага се да запише курсове по математика, за да успее да премине в по-горния клас. Не може и да мечтае за Оксфорд и Кембридж. Получава образованието си в три различни училища: в Аскът, Хоув и в Хароу. В Хароу започва подготовката си за военна кариера. Присъединява се към Хароуския стрелкови корпус, спечелва училищния шампионат по фехтовка, впечатлява със знания и високи оценки по английски език и история.

През 1893 г. Уинстън напуска Хароу и кандидатства в Кралската военна академия в Сандхърст, но е скъсан на приемните изпити два пъти. Влиза   от трети опит и постъпва в кавалерията, а не в пехота, защото изискванията за бал за по-ниски и не се учи омразната на Чърчил математика. Той завършва първата година осми, оставяйки зад гърба си останалите 142 съвипускници. Този успех му дава право да се прехвърли  в пехотен полк, както иска баща му, но той избира да остане в кавалерията. На 20 февруари 1895 г. е произведен в чин „младши лейтенант” и зачислен към 4-ти Хусарски полк.

Освен военен, Уинстън Чърчил се изявява и като художник, рисува с удоволствие.  Училищният „слабак” става и добър журналист и писател: написал е много статии, един роман, две биографии, многотомни мемоари и няколко исторически труда. Награден е с Нобелова награда за литература през 1953 „за своето майсторство в историческото и биографично описание, както и за брилянтно ораторство в защитата на възвишени човешки ценности”.

В изкуството той открива убежище от депресията, от която страда цял живот.

Младият-СталинЙосиф Сталин (18 декември 1878 г. –  5 март 1953 г.)

Израства в бедност, в семейството на обущар и дъщеря на крепостен селянин. Йосиф е третият син в семейството, първите две деца умират в ранна детска възраст. През 1884 година боледува от едра шарка, която оставя белези по лицето му, а година по-късно е блъснат от файтон и лявата му ръка остава трудно подвижна до края на живота му. Майката Кетеван (Кеке) е строга жена, но обича силно сина си и се стреми да го тласне към престижната кариера на свещеник. През 1886 г. се опитва да го запише в подготвителните курсове на духовно училище в Гори, но не успява, тъй като не говори руски език. През следващите месеци Йосиф усилено учи руски и след две години е приет, макар че до края на живота си говори руски със забележим акцент. През 1889 г. е записан в редовните курсове на училището, което завършва с отличен успех през 1894 година, получавайки препоръки за постъпване в семинария.

Извадка от бележника му – свидетелства, че доста се е постарал да се подготви за попрището, което в крайна сметка игнорира.

История на Стария Завет – (5)  отлично

История на Новия Завет – (5)

Православен катехизис – (5)

Руски църковнославянски език – (5)

Гръцки – (4)

Грузински – (5)

Аритметика – (4)

География – (5)

Калиграфия – (5)

Църковно пеене:

На руски – (5)

На грузински – (5)

 

През септември 1894 г. Сталин взема успешно и приемните изпити за Православната богословска семинария в Тифлис (Тбилиси).

Докато учи в семинарията, попада под влиянието на марксизма и става член на грузинската социалдемократическа организация Месаме даси. Участва в работнически събрания в различни промишлени предприятия и оглавява социалистическа група в   железопътното депо, където през декември е проведена кратка стачка. През май 1899 година е изключен от семинарията, след като без извинителна причина не се явява на заключителните си изпити, но получава правото да преподава в началните училища.

След като е изключен от семинарията,  работи известно време като частен учител. Сред учениците му е и неговият приятел от детинство и бъдещ революционер Симон Тер-Петросян, станал известен като Камо.

Адолф-ХитлерАдолф Хитлер (20 април 1889 г. –  30 април 1945 г.)

Първите училищни години на Адолф Хитлер преминават в село Фишълхам. През 1897 г. семейството му се премества в Ламбах и той се записва в католическо училище, разположено в Бенедиктински манастир от 11 век. Тогава все още е щастливо и безгрижно дете, което непрекъснато играе на каубои и индианци, и, по собствените му думи, се запалва по войната, след като попада на илюстрована книга за Френско-пруската война сред вещите на баща си. В „Моята борба“ той пише: „Оттогава аз ставах все по-ентусиазиран за всичко, свързано по някакъв начин с войната или с военната служба”.

През 1898 г. семейство Хитлер отново премества, този път в Леондинг, но-малкият брат на Адолф умира от дребна шарка. Това събитие  го стресира и от самоуверен и добър ученик се превръща в затворено и необщително момче, което непрекъснато е в конфликт с учителите и с баща си Алоис. Той често го бие, иска да стане митнически чиновник като самия него, но среща съпротива. Въпреки желанието на Адолф да учи в класическа гимназия и да стане художник, през септември 1900 г. бащата го изпраща в техническо училище в Линц.  След внезапната смърт на Алоис Хитлер на 3 януари 1903 г. поведението на Адолф Хитлер в училището става още по-лошо и той е изгонен. На следващата година се записва в четвърти клас в държавното средно реално училище в Щайр. Там за кратко е сред най-добрите ученици. След края на срока, на 11 февруари 1905 г., по време на бурна пиянска нощ с приятели, скъсва зрелостното си свидетелство и го използва за тоалетна хартия. Училищното ръководство научава и го изключва от училище.

На 16 септември 1905 г., след поправителните изпити, в дипломата му има следните оценки:

Благонравно държане – добър

Усърдие – добър

Вероучение – среден

Математика – среден /след поправителен/

Стенография – среден /след поправителен/

Немски език – среден /след поправителен/

Френски език – среден /след поправителен/

Химия и физика – среден

Геометрично чертане и дескриптивна геометрия – среден (след поправителен)

Рисуване – отличен

Гимнастика – отличен

Пеене – добър

Адолф напуска училище поради заболяване. Гледа на това като на спасение. Пред него се открива възможност да се запише в Художествената академия. На два пъти, през 1907 и 1908 г., не успява да влезе във Виенската академия на изкуствата с аргумента, че не е подходящ за живописта, и е по-добре да се заеме с архитектура, но не става и архитект, избира военното поприще и политическата дейност.

Източник: mejdu-redovete.com