Мнения

Как може да се учи „вероучение”…?

По повод заявката на новия президент Радев, че ще съдейства за въвеждане на вероучението като учебен предмет, отец Рафаил-Росен Стефанов даде разяснения, които публикува във фейсбук-профила си: „…а) предмет “вероучение“ няма, има предмет “религия“, който и сега се преподава, и епохалният въпрос е, дали да бъде СИП или ЗИП. б) Предметът “религия / в случая “православие“ защото явно за това иде реч/ се преподава не от Църквата /което би било незаконно и нередно/, а от МОН, по изготвени от него програми и учители подчинени не на Църквата /а и у нас има няколко регистрирани религиозни общности, които се самоидентифицират като православни/ а на МОН и Регионалните инспекторати.

Към тях и посещаващите курса ученици няма изискване относно религиозна принадлежност /което също би било нередно, незаконно и дискриминационно в) Не е работа на училището да индоктринира, това е работа на Църквата /религиозните общности/, а училището дава знания. г) Такова знание е не само полезно, а крайно необходимо.

“Западнякът“, колкото и да е “секуларизиран“, има поне елементарна базисна библейска и религиозна култура, която е важен ключ към възприемането на Европейската култура въобще. Там поне почти всеки знаеqкой е Давид на Микеланджело, кои са Самсон и Далила, за какво иде реч в Набуко и какво е “Литургия“ / а Париж си заслужава една такава/. У нас, с решаващата “помощ“ на медиите знаем коя светица е “покровителка на шарката“, на кой ден жените не трябва да работят за да не ги хване синя пъпка, кога какво се яде, и че на Просвещение /Богоявление/ се играе кьоркютук пиян мъжко хоро. Знаем също че един от най-светлите философски и богословски умове на всички времена – Св.Атанасий Велики когото скоро чествахме е ковач, брат на Св. Антон /вероятно Св. Антоний Велики, чието “изкушение“ е нарисувал Салвадор Дали, но това както знаем у нас са “попски работи“/ То не е принуда, а възможност защото у нас /понякога и с решаващата роля на нашего брата и високите синодални и други църковни власти, /хората са лишени от правото си да бъдат християни, тъй като смятат християнството за нещо съвсем различно, дори противоположно.

Такива предмети се преподават почти навсякъде в Европа, с предвиден алтернативен предмет за нежелаещите /което е тяхно неизменно право/. д) “Вероучението“ /каквото няма/ се е превърнало в универсална дъвка за всички политици, и в универсално извинение. То е алиби за това че българинът си няма и хабер по религиозни въпроси, защото във векът на интернет, българинът по утвърдена по ГОСТ традиция иска някой да му го въведе задължително, а Църквата често мисли че държавата е длъжна да и върши работата. Липсата на такова пък обяснява защо има престъпност, война по пътищата и птичи грип. Отсреща има пък вой колко опасен е такъв предмет.

И на двете страни искам да напомня че атентаторите от Св.Неделя, цялото ни Политбюро, во главе с Тато, и цялото НКВД са учили “вероучение“ задължително, както и не малко криминали. Ние пък, сме учили задължително Марксизъм- Ленинизъм.

е) Ако съществува някаква опасност, то е такъв предмет да бъде впрегнат в услуга на чужда държава и хибридната и война, като учители да се внедрят православни фундаменталисти и зилоти, и /или/ да стане средство за патриотични каузи. Като знаем каква е външно и вътрешнополитическата обстановка, и че гениалността на МОН е съпоставима със синодалната, това въобще не е изключено. Вината обаче е не в християнството или православието, а в тези които го изкривяват, изопачават, манипулират и впрягат за собствени политически, идеологически и имперски нечисти цели. ж) Относно “отделеността на Църквата от Държавата“: Това е задължително, и важно колкото за Църквата, толкова и за Държавата. Религиозните общности са отделени от Държавата, но не и от обществото, и са негова важна съставна част. НПО по дефиниция също са “отделени от Държавата“, но имат важни обществени функции, и участие в обществения дебат”.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Източник: teacher.bg