„Сбогом, Приятели” – учителският филм…!

Публикувана на: 10.01.2017
Кoментари:0

 Снимка: YouTube

Учителската професия е една от най-често „експлоатираните” по време на соц.-а у нас. Ако се замислим, училището, учителите и въобще свързани с тази тема събития се представят във филми като: „Вчера”, Задача с много неизвестни”, „Момчето си отива”, „Фаталната запетая”, „Да обичаш на инат”, „Маргарит и Маргарита” и много други. Не е необходимо да се изреждат всичките, защото почти няма филм от онова време,  в който да я няма поне загатната темата за училището, преподаването и учителската професия.

Емблематичен обаче остава „Сбогом, Приятели” от далечната и не чак толкова далечна 1970 г. Може би всеки учител, но не от младите, а напротив - от по-старите, не би било зле да изгледа този стар и престар, за някои, български филм, не за друго, а защото темите са не по-малко актуални и днес – борбата на поколенията, приятелствата, новаторството, творчеството, свободата, липсата на такава, входът на живота и неговият изход, миналото и бъдещето, старото и новото, моделите, щампите, печатите, заклеймяването, нагаждането, честността, добрината, човечността…! Това са само част от темите, които засяга този български филм, правен през соц.-а, а сякаш сниман миналото лято…!

Затрупани от наредби, изисквания, стандарти, днес сякаш забравяме, че преди години, когато ние и нашите родители са били ученици, когато не ги  е имало въпросните стандарти, наредби и изисквания, също е имало училище и също се е преподавало, не по-малко успешно, а в някои случаи дори и по-успешно!

Какво разбираме под успешно ли, ами това, че учителят днес би се вцепенил, ако към него се приближи ученичка и му каже, че го обича, или пък дръзне дори и да го целуне! Има куп неща, които всеки би си помислил на мястото на „другаря Боев” /Владимир Смирнов/ от „Сбогом, Приятели” – първо, да не би да е постановка, да не би наистина някой да го снима и да го осъдят, да не би някой от колегите му да му прави „мръсно”…! А в „Сбогом, Приятели” тази сцена е представена невинно, сякаш това се случва в живота и то се случва наистина, не е повод за страх, а трябва да се знае, как да се реагира адекватно и веднага, защото паниката не е добър съветник!

В името на паметта, нека споменем и това – сценарист е Атанас Ценев, режисьор на лентата – Борислав Шаралиев, оператор – Атанас Тасев. Емблематични имена в киното ни!

Една обаче е репликата от този филм, която ще остане. Един от по-възрастните учители дава съвет на по-младия си колега – „другарят Боев”. Ако ти е тъжно, когато завършва учебната година, значи ще стане учител от теб, значи ставаш за учител. Учителите не остаряват, защото са все сред младостта…, казва приблизително точно преподавателят…!

Ето това е нещото, което си струва да прочетат пък предимно по-младите учители днес! А по-възрастните, е, те е достатъчно да гледат филма, защото, ако не знаят, ще разберат, че младите учители също са учители и понякога, или дори и в повечето случаи, липсата на професионален опит не е липса на творческо дръзновение, дори напротив…!

И макар да има хора, които отново ще отчетат настоящия коментарен текст като „съчинение на третокласник”, въпреки това, полезно е този филм да се гледа, дори и няколко пъти!

Дори и от „третокласник” понякога има какво да се научи, защото детската чистота на „третокласниците” е много по-ценна от обиграната дидактика на богатия, но сух опит на професионалистите!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Източник: teacher.bg


Коментари 0

Влез за да коментираш

Коментари във Facebook