Комитетът на страните, подписали Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие, разпространи становище за тълкуването на Член 23 от Конвенцията, който касае съблазняването на дете със сексуална цел чрез информационни и комуникационни технологии или т.нар. груминг.
В документа се изтъква, че дори когато възрастен комуникира само онлайн с дете на сексуални теми без намерение да осъществи реална среща и сексуална злоупотреба с него, това нанася сериозна вреда на детето. Поради това той препоръчва на страните по Конвенцията и техните правоприлагащи институции да вземат предвид, че в процеса на тази комуникация се нарушават и редица други членове на Конвенцията като достъп, придобиване и разпространяване на детска порнография, показване на порнографски материал на дете, склоняване на дете към участие или наблюдаване на порнографско представление. Изтъква се, че тясното тълкуване на Член 23 води до отказ от наказателно преследване на извършителите и подрива авторитета и доверието в ефикасността на правоохранителните органи. Примери за това има в редица страни по Конвенцията включително и в България.
Българският Център за безопасен интернет редовно получава на своята интернет Гореща линия сигнали за подмамване и принуждаване на дете да извършва сексуални действия пред уебкамера, като в редица случаи срещу извършителите не се повдига обвинение по Член 155а от Наказателния кодекс на Р България, който транспонира Член 23 от Конвенцията от Ланзароте.
В становището се посочва, че правоприлагащите органи могат да потърсят съдействието на специализирани неправителствени организации, които обаче не могат да ги заместят в преследването на този вид престъпления. Документът изтъква, че неправителственият сектор играе важна роля за защита на децата и младите хора от сексуални злоупотреби, както и на вече станали жертва на сексуална злоупотреба и тази дейност следва да бъде подкрепена с необходимите за нея средства.
„Децата трябва да имат възможността да се възползват от положителните страни на информационните и комуникационните технологии. Те трябва да бъдат обучавани за рисковете и опасностите в дигиталния свят и особено за онези, свързани със свръхсексуализацията на обществото. Възможностите и рисковете при употребата на информационни и комуникационни технологии трябва да бъдат включени в учебните програми на всички училища“, се подчертава в становището.
