Униформите в училище са нещо добро и все по-необходимо, но наблюдения върху тях от страна на различни медии показват редица компрометиращи ги положения. Високи цени, ниско качество, монопол на пазара и неясни критерии са на път да задушат в зародиш добрата идея.
Между 80 и 200 лв трябва да се бръкнат родители в Пловдив, за да облекат децата си по стандартите, определени от школото. В този ценови диапазон вървят комплектите, които обаче се предоставят от точно определени фирми, при това свързани помежду си.
Цената на дрехите се поема изцяло от родителите. Според тях обаче качеството на продуктите е меко казано спорно. Материи, невъзможни за носене от някои деца, нетрайни бои и предпоставки за алергии са най-честите опасности за малчуганите и майките им.
„Да, цените са високи, но не можем да реагирамеСамо тези две фирми участват на пазара и диктуват високи цени, защото са участвали в проекта „Училището – желана територия на ученика“. Нищо не можем да направим“, каза началникът на РИО – Пловдив доц. Павлинка Кацарова, цитирана от „Монитор“.
Родителите са възмутени, че част от униформата по принцип струва далеч по-малко отколкото когато е брандирана. Много от тях са категорични, че училището или фирма за изработката на определени облекла не бива да печелят за сметка на учениците и семействата им.
Тези дни стана ясно, че близо 3/4 от родителите на първокласници тази година са поискали социална помощ от държавата.
В София училищата, които са въвели дрескод за обличане са 32. Става дума само за държавни учебни заведения. В частните униформите са нещо нормално.
Според шефката на учителския синдикат Янка Такева униформите са белег на модерното образование. Всъщност логиката на еднаквите облекла е както установяване на определена дисциплина и имидж на училището, така и до голяма степен изравняване на учениците по социален принцип. Идеята е учащите се да се чувстват равни, а родителите им да не купуват скъпи дрехи, които биха поставили някои от тях на различни социални нива.
Минусът на всяка униформа е, че детето ще израсте размерите й. Така се гарантира ежегодно закупуване на нова, отбелязва „Телеграф“. Този факт нямаше да има значение, ако парите се даваха за качествени облекла.
снимка: pgmt-komarov.com
