Георги Апостолов – координатор на Националния център за безопасен Интернет (на снимката в средата) посочи основните изисквания в Предложението за Директива на Европейския парламент и Съвета на Европа относно борбата със сексуалното малтретиране, сексуалната експлоатация на деца и детската порнография и за отмяна на Рамково решение 2004/68/ПВР. (Документът е приет на първо четене в ЕП на 28 септември 2010 г.)
В проекта за Директива е заложено и изискването осъдените извършители да не се допускат, временно или постоянно, до упражняването на дейности, които включват редовен контакт с деца. Прилагането на такива забрани следва да се улесни не само вътре в съответната страна, но и в рамките на ЕС.
Националния център за безопасен Интернет призовава за създаване на регистър за осъждани за сексуално насилие върху деца, като възпираща мярка на зачестяващите случаи на сексуална злоупотреба с деца, и въвеждане на задължителна проверка на кандидатите за работа с деца.
Друг проблем, който бе изтъкнат, е че в съвременното българско общество нормите на приличието у подрастващите са сведени до позорно ниски нива и цялостното предизвикателно поведение се е наложило като мода, така че законът в този случай не би помогнал. Семейното възпитание при изграждането на усещането у децата за правилно и неправилно и за морално и неморално и родителският контрол са най-важни. Живка Маринова – представител на мрежата „Децата на Европа онлайн“ обаче изтъкна, че софтуерът за родителски контрол може да бъде нож с две остриета и да доведе до още по-неприятни последици за децата – те да станат обект на следене.
Друг важен проблем, който бе поставен от Националния център за безопасен Интернет като стоящ на дневен ред в България, е че от страна на съда и следствието не се прилагат съществуващите текстове от Наказателния кодекс (чл.155а, ал. 1,2 и чл. 155б от НК) относно подмамването на деца през интернет с цел сексуална злоупотреба и блудство и въвличането на малолетни в участие, наблюдаване на действителни, виртуални и симулирани сексуални действия, т.нар. груминг (grooming).
Същевременно беше посочено, че някои данни на EU Kids Online за онлайн-тормоза по страни показват подрастващите в България като поставени в сравнително благоприятна цялостна среда – както офлайн, така и онлайн. Например при съпоставянето на отговорите на децата на два въпроса (дали са били подложени през последните 12 месеца на обидно и лошо отношение от някого – първо въпросът е поставен изобщо, а след това е поискан отговор и така – „а да се е случвало това по Интернет?”) данните на EU Kids Online 2010 показват, че най-тормозени (както като цяло, така и в по-тесен смисъл – само онлайн) са били децата в Естония (съответно 44% изобщо, и 14% онлайн) и Румъния (42% и 14%), докато за България данните са 21% изобщо, и 5% онлайн.
Може да се твърди, че към момента за децата в България е характерно едно като цяло по-скоро ниско-рисково поведение онлайн (в сравнение с много други страни). Защото, ако беше налице едно като цяло високо-рисково онлайн поведение, фактът на широко разпространена (при 43% от децата у нас) „прекомерна“ употреба на Интернет (установена в изследването EU Kids Online 2010) неминуемо щеше да доведе при българските деца до един доста по-голям процент (от сегашните 10% по EU Kids Online 2010) видяли или преживяли нещо обезпокоително онлайн.
Важни данни за съотношенията между ползването на Интернет от подрастващите, тяхната семейна среда и училището, се съдържат в проучване на изследователя Sook-Jung Lee (Университета в Тексас), който използва за своето изследване данни от мащабно проучване на развитието на децата в САЩ (Panel Study of Income Dynamics Child Development Supplement). Извадката на Sook-Jung Lee се състои от 1312 подрастващи в САЩ на възраст между 12 и 18 г.
Данните на Sook-Jung Lee показват, че ако търсим потвърждение на хипотезата за „изместващата” роля на Интернет-общуването на подрастващите по отношение на „другото“ общуване, ще го намерим – но само най-общо при общуването подрастващи-родители. При общуването на подрастващите не с родителите, а с техни приятели-връстници не се наблюдава изместване на офлайн-общуването от онлайн-общуването.
Някои от изводите на Sook-Jung Lee могат да ни се сторят изненадващи, но след внимателно вглеждане в данните те се оказват съвсем обосновани. Например, оказва се, че в крайна сметка онлайн-комуникацията при подрастващите води до по-силна тяхна свързаност с училището. Това обаче се получава не директно, а опосредствано: първо онлайн-комуникацията води до по-силна връзка с приятелите – и това вече, от своя страна, води до по-силна връзка с училището.
Времето, прекарано пред компютъра в домашна среда, „изяжда“ по-скоро от времето за общуване с родителите, отколкото от времето за общуване с приятелите. Това може да се обясни така: ползването на компютър и общуването с родителите обикновено протича на едно и също място – у дома; и тъй като общуването вътре в семейството конкретно за подрастващите, както е известно, е по-слабо привлекателно от контактите с връстници, то общуването с родителите по-лесно „отпада“ от бюджета на времето – за сметка на общуването с връстници.
Данните на Sook-Jung Lee показват, че когато става въпрос за използване от подрастващите на компютъра за училищни цели, много от факторите, които по традиция сме свикнали да очакваме, че ще имат значение, на практика нямат. Оказва се, че за да се стигне дотам подрастващия да ползва компютъра у дома за училищни цели, влияние оказва не това дали той е добър или лош ученик, не и това дали учи в „добро” или „лошо” училище – нито дали живее в „добър” или не толкова добър квартал. Основният фактор е това: дали негов родител ходи на работа или си стои вкъщи. При това данните показват, че продължителността на работното време на бащата не оказва значимо въздействие – обаче това на майката има силно влияние. По-конкретно: подрастващите с работещи майки е по-вероятно да използват Интернет за сърфиране по сайтове и компютъра за развлекателни цели, в сравнение с тези, на които майките им си стоят в къщи. И обратно: именно тези, на които майките им си стоят вкъщи, е по-вероятно да използват компютъра за образователни цели. Към това се добавя (но по-слабо изразено) и качеството на квартала – подрастващите, живеещи в по-добри квартали, по-често използват компютъра за образователни цели от тези в по-лоши квартали.
Резултатите на друг изследовател (E.F. Gross, 2004) показват, че „момчешкото” по-високо ползване на Интернет (наблюдавано и при множество други изследвания) на практика се дължи на малка, но доста над средното ползваща Интернет група – тази на „геймърите”, които са почти изцяло от мъжки пол. Ако извадката бъде освободена от тази група, при останалите дейности в Интернет не се установяват значими различия между половете. Същият изследовател посочва, че досегашни проучвания върху ежедневния живот на подрастващите показват, че ако те нямаха днешната възможност да контактуват в свободното си време онлайн със своите приятели-връстници, най-вероятната друга дейност, която щеше да запълни това място в техния бюджет на времето, щеше да бъде не срещи лице-в-лице с тези техни приятели, а самотни занимания от типа на писане на домашни и слушане на музика. В този смисъл може да се приеме, че когато днес подрастващите от домовете си контактуват онлайн със своите приятели-връстници, това не измества и не замества техните офлайн-контакти със същите приятели – а по-скоро се намесва в преди това самотни дейности от типа на слушането на музика и писането на домашни.
Като цяло, както посочват в своя доклад и изследователите от EU Kids Online 2010,
ако досегашните изследвания са били насочени най-вече към размера и обхвата, а не към причините за рисковото поведение, то в бъдещите изследвания трябва да се търси вече отговор не толкова на въпросите „дали“ и „доколко“ – а най-вече „защо“ подрастващиге възприемат едно или друго високо-рисково или ниско-рисково поведение онлайн.
Любомир Сирков за teacher.bg
