В началните ни училища се въвежда пробно съвременен метод на преподаване

От 19 до 22 февруари 2009 г. в киносалона на 18-то СОУ „Уилиям Гладстон” в София се проведе обучение на начални учители (1^-ви – 4^-ти клас) за преподаване по „Модел за интердисциплинарно ситуационно обучение в началното училище при интегриране на технологиите”, което е част от серията обучения в цялата страна за преподаване по метода.

 

Програмата „Модел за интердисциплинарно ситуационно обучение в началното училище при интегриране на технологиите” е официално одобрена от МОН и обучението на учителите по нея е организационно подкрепяно от институцията. Моделът е апробиран в последните няколко години в две училища в гр. Бургас: Начално базово училище „Михаил Лъкатник” и ОУ „Антон Страшимиров”, тъй като е разработен от учени от университет „Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Бургас.

 

Методът се състои не в обучение по информационни технологии, а в интегрирането им при обучението на учениците от 1-ви до 4-ти клас по останалите предмети и в провеждане на обучението по теми, в които са обединени знания от отделни предмети – Човек и общество, Български език и литература, Музика, Домашен бит, Изобразително изкуство и т.н.

 

Методът представлява работа на учениците в екип по проект, целта на който е създаване на краен продукт. Учениците от един клас са разделяни на екипи по 4-6 човека.

 

Например проектът за трети клас „Галерия на българската слава” се състои в разработване от учениците (с насочване от страна на учителя) на темата за личностите, допринесли най-много за съществуването и развитието на България. Информационните технологии се използват като помощно средство за представяне на темата и в проекта е обединено учебно съдържание от предмети в областта на обществените науки и историята, изкуствата, спорта, бита и др.

 

Чрез съчетаването на ИТ в обучението учениците придобиват и елементарни компютърни умения, но само 15% до 30% от учебните часове по един проект са работа с компютър.

 

Неотменна част от модела на обучение е самооценка на изпълняваните проекти, като крайната оценка се поставя от учителя. Комуникацията ученик-учител в тази форма на обучение е значително по-свободна отколкото при класическата форма.

 

Методът развива в учениците умения за работа в екип, рефлексия (способност за самооценка и самопознание), комуникационните им умения и др. лични качества, което е огромно предимство в сравнение с класическата форма на обучение.

 

 

в „Модел за интердисциплинарно ситуационно обучение в началното училище при интегриране на технологиите” са следните:

 

 

 

Учениците от клас с 24-28 деца са разделяни на 4 екипа, като са разположени не на стандартните чинове, а около маси – всеки екип е на отделна маса. Основен акцент е сътрудничеството – в екипа и между екипите, както и между учениците/екипите и учителя. При формиране на екипите се спазва изискване във всеки екип да има баланс между момичета и момчета, както и ученици с интереси в различни образователни направления.

 

 

В основата на ситуационното обучение е проектно-базираното обучение (Project Based Learning – PjBL). Проектно-базираното обучение се състои в работа на един екип по даден проект. Целта на проекта е създаване на краен продукт, който е предварително зададен на екипа. Екипът сам трябва да намери начин и да определи необходимите средства за създаване на крайния продукт.

 

Проектно-базираното обучение не е възможно да бъде приложено за малките ученици, поради което е модифицирано до проектно-ориентирано обучение и в началното училище се означава с термина ситуационно обучение. При тази приспособена форма на обучение учителите напътстват учениците и по пътя към крайната цел се поставят отделни опори, наречени котви. За достигане до крайния продукт задачата се разделя на отделни ситуации. Ситуацията е градивният елемент на учебния проект. Ситуациите са котвите, през които учителите водят децата. Всяка ситуация е с продължителност няколко учебни часа и завършва със самооценяване и оценяване на свършената работа.

 

Оценяването става на базата на критерии и показатели. Всеки ученик получава карта за самооценка и екипна оценка. Чрез показатели под формата на въпроси, на които отговаря с „да” или „не”, ученикът си поставя оценка по шестобалната система по всеки от посочените критерии. Учителят също оценява учениците и поставя крайните индивидуални оценки и групови за отделните екипи.

 

Описание на учебни проекти, които вече се прилагат в обучението по метода, са публикувани тук на 3^-та, 4^-та, 5^-та и 6^-та стр. от документа.

 

По всеки проект се работи максимум до 12 уч. часа и в продължение на не повече от 2 месеца, като от 2 до 4 учебни часа са в компютърна зала.

 

 

Формата на обучение се определя и като интердисциплинарна поради това, че във всеки учебен проект са обединени знания от различни предмети.

 

Например проектът „Празници и обичаи” в трети клас застъпва теми от учебното съдържание по предметите Човек и общество, Български език и литература, Музика, Домашен бит, Изобразително изкуство. Редица часове по тези предмети могат да се адаптират за работа по проекта.

 

 

Съществена част от разработения модел е съчетаването на информационните технологии и цифровата техника в обучението, като средство за изпълнение на учебния проект. По този начин учениците придобиват компютърни умения и покриват образователните изисквания по предмета Информационни технологии.

 

Софтуерните продукти, с които учениците работят са програми от офис пакета на Майкрософт – Microsoft Office Word, Microsoft Office Power Point, Microsoft Office Publisher, програми на Майкрософт, които не са част от офис пакета – Internet Explorer, Photo Story 3 for Windows и др. Учениците работят по предварително създадени за тях шаблони в част от тези програми – напр. в Power Point, докато програми като напр. Paint не се нуждаят от макети за попълване, а децата просто рисуват със софтуерния продукт.

 

 

са в способностите, които учениците развиват. Работейки по даден проект, целящ създаването на краен продукт учениците не са в пасивната позиция на слушащи учителя и учещи текстови уроци, а влагат мислене, творчество, развиват способностите си за решаване на проблеми, ораторските си способности, представяйки проекта, умения за работа в екип и за сътрудничество, комуникационни умения, рефлексия (способност за самооценка и самопознание) и мн. др. Социалните умения, които учениците развиват в резултат от този модел на обучение ги правят по-стойностни членове на обществото, което е огромното му предимство в сравнение с класическата форма на преподаване.

 

 

доц. д-р Румяна Папанчева и д-р Красимира Димитрова от университет „Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Бургас. Разработването на модела и обучението на началните учители по него е финансирано и ресурсно осигурено изцяло от „Майкрософт България” ЕООД по програмата на компанията „Партньори в познанието” (Partners in Learning), като се организира с помощта на МОН. Обучението на преподавателите по програмата се извършва от доц. д-р Румяна Папанчева (най-младият доцент – жена в България) и д-р Красимира Димитрова.

 

Обучението е с продължителност два дни, осъществява се в семинарна форма и непосредствено след приключване на обучението всички учители получават подробни обучителни материали в електронен формат – слайдовете от обучителните презентации, DVD с филм и др.

 

Учителите, участвали в обучителните семинари получават официален сертификат. Обучението и обучителните материали са напълно безплатни и всички начални учители имат право да участват в семинарите в съответния областен/общински център, но след предварително заявяване от тяхна страна. Графикът на обучителните семинари по градове, процедурата за кандидатстване и заявленията за участие са публикувани тук.