Училища

От лумпена до гражданина

Януари се оформи като месец на протеста в България. През 1997 г. българите бяха гневни. Бяха обаче и граждани. Сега пак са гневни, но са отчаяни. Доста погрешна позиция за излизане от криза. Затова ми се иска да напомня какви бяхме по време на Януарския мирен протест на гражданите през 1997 г. и какво искахме тогава.
 
Ще използвам документални материали от лозунгите на протеста, надписи, скандирания, възгласи, песни. Самата книга „От лумпена до гражданина” съдържаше и коментари на мои колеги, учени историци, социолози, политолози, лингвисти и студенти. Издадох я с много зор още през 1997 г. и с подкрепата не на отговорниците за българската наука от БАН тогава, а с помощта на фондации, които имаха усещане за историчност, за което и сега им благодаря. Защото събитията блясват и угасват. И се забравят, ако не са регистрирани.
 
Това беше времето, когато мирнодемонстриращите граждани бяха наричани „лумпени”. Думата е ключова, свързва се в съзнанието на българите от това време именно с Януарския мирен протест и означава ‘мирнопротестиращ гражданин’. Значението е ново, роди се спонтанно и е ситуативно обусловено.
 
Малко хронология
 
Събитията започнаха с шествие и митинг на Обединение „Промяна” до Народното събрание на 19.12.1996 г., прекъснаха за Коледните и Новогодишните празници и се разразиха с нова сила през януари 1997 г. Свещеници водеха шествието на Обединените демократични сили, към което се присъединяваха граждани от различни социални групи.
 
Конкретната причина за протестите на гражданите беше икономическата криза, когато българите получаваха по 2,3,5 долара заплата за месец. Само за месец обаче тя прерасна в политическа. Протестираха и лекари, учители, ученици. Издигаха се лозунги за физическо оцеляване.
 
Живата верига около Парламента на 10.01.1997 г. В нощта на 10-ти срещу 11-ти януари българи бяха гонени и бити с палки от български полицаи. По нареждане на началството. България имаше социалистическо правителство, оглавявано от Жан Виденов. А друг министър-председател на Република България Филип Димитров беше също с разцепена вежда и заедно с други жертви на побоя трябваше да бъде лекуван в „Пирогов”.
 
Карнавалният елемент внасяше бодрост и даваше сили за продължаване на стачните действия. Младите хора бяха изключително изобретателни – имаше шествие с будилници за събуждане на заспалата човешка съвест, висяща стачка на сградата на Ректората на Софийския университет, студентите от НАТФИЗ погребаха ритуално столетницата-партия, студенти от Геолого-географския факултет на Софийския университет погребаха червена кутия с надпис „БСП” в двора на университета. Не липсваха и свещите, атрибути на Протеста бяха свирката и националният флаг. Безсрочният студентски протест носеше абревиатурата на Българската социалистическа партия – БСП.
 
Протестите продължиха. На 3-ти и 4-ти февруари в София и страната имаше издигнати барикади. Хората бяха прекарали нощта на открито в студа край огъня на барикадите. Вечерта на 4-ти февруари социалистическата партия се отказа от свой втори кабинет. На 5-ти февруари демократичната общественост приветства политическата промяна с „Митинга на победата”. Назначено беше служебно правителство, на 19-ти април бяха проведени нови парламентарни избори, демократичното развитие на страната пое своя ход.
 
Основни настроения и искания на участниците в протеста
 
Ще очертая няколко тематични области:
 
БСП и политиката й: Забрана и съд за комунистическата олигархия; БСП – криминални престъпници; Сполука – 400 лв. лука, 4 000 лв. – суджука; За екологично чиста страна без червени боклуци; Съд; На съд червените хайдуци; И преди, и сега БКП/ БСП е мафия;
 
Граждански демократичен протест: Софийски лумпен; Студентски протест. Психология; СУ, Юридически факултет. Никога вече комунизъм; Аз стачкувам; Граждански протест;Сити-стачка до изборна победа; Протест на учениците. 28-мо СОУ „Алеко Константинов”; Тук съм; Ние сме студентите, нас не ни е страх; СУ „Св. Кл.Охридски”. Мирен ПРО-ТЕСТ. ФСФ. Българска филология;
 
България, изход от кризата: Да спасим България. Промяна с избори; Ние сме за предсрочни избори; Избори сега; Избори. ВИАС против насилието; Избори против насилието; Оставка, избори; Избори веднага;
 
Единодействие и любов към родината: И ние учениците сме с вас; Искаме да живеем в България. Не ни гонете. МУ – фармация; Обичаме България, ще се борим за нея;
Всички с нас; Единство;
 
Мирно съзидание: Не искаме да рушим, искаме да строим. ВИАС;
 
И ще завърша с думите на Людмила Боянова, тогава студентка по журналистика в Софийския университет: „А ние вървим заедно. Усещане за сила. За единомислие. Ще живеем така, както си го направим. А трябва да го направим. Защото не искам да живея в страна, в която „Парламентът” е близо до електората само по време на избори.”
 
Днес ситуацията в България е почти същата както през януари 1997 г.. Някъде сгрешихме – в непроведената съдебна реформа, която позволи корупцията в България да придобие размери, които стреснаха Европа и я накараха да се замисли за прилагане на предпазна клауза срещу България в областта „Правосъдие и вътрешен ред”, което означава, че съдебните решения в България няма да се признават в ЕС. Глобалната криза ни стресна, но повече ни стресна енергийната зависимост на държавата ни от капризите на Русия и Украйна, липсата на топло, заплахата от режим на тока. Очакваме поредния доклад на Европейската комисия за страната ни и знаем, че той отново ще бъде негативен, защото не сме напреднали в спазване на изискванията на ЕС. Кризата между управляващи и управлявани се задълбочава вече не с дни, а с часове.
 
Общественият договор е драстично нарушен. Изходът вероятно е само един – предсрочни парламентарни избори и нов обществен договор за управлението на държавата.