Министерството на образованието и науката (МОН) предлага учениците от XІ и XІІ клас да сключват индивидуални трудови договори с компании, които да им осигурят задължителното дуално обучение. Бизнесът обаче отхвърля подобна идея и това противоречие стана причина работодателските организации да се противопоставят на въпроса на днешния Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), предаде Economic.bg.
На съвета бяха обсъдени подготвяните от образователното министерство промени в Закона за професионалното образование и обучение, които изменения предвиждат както създаване на регистър със защитените професии, така и нови текстове за по-широко въвеждане на дуалното образование. Въпреки че присъстващите на НСТС постигнаха консенсус относно предложените от Министерството на образованието и науката (МОН) изменения, бизнесът изрази особена позиция, защото се стресна от някои по-смели предложения.
На първо място председателят на АИКБ Васил Велев посочи, че в законопроекта с промените е заложено между учениците в XІ и XІІ клас и работодателите, предлагащи дуално обучение, да се сключва трудов договор.
Според Велев този договор поставя твърде много задължения на бизнеса и не е добре да се прилага, когато става дума за обучение. По думите му от този трудов договор е премахната само здравната осигуровка в размер на 8%, но социалната, която е 33%, ще трябва да се плаща от работодателите.
„От обучението чрез работа бизнесът не печели – той реално губи. Губи материали, инструменти, работно време на майстора – компаниите не печелят. И ако трябва допълнително неясно защо да плащат 33% осигуровка върху възнаграждението на този обучаем, това ще намали желанието за сключване на такива договори. От тези 33% засега са извадени само 8% – здравните осигуровки”, каза още Васил Велев.
По думите му трудовите договори ограничават приложението на дуалното обучение и ще доведат до по-слаб ефект от него. Председателят на АИКБ добави, че въпросните договори между ученици и работодатели могат да се уредят със специални текстове в Закона за професионалното образование и обучение и да става дума за договори за обучение чрез работа, а не за трудови договори.
Главният секретар на БТПП Васил Тодоров пък отбеляза, че трябва в Закона за професионалното образование и обучение да се добави максимален срок за провеждане на обученията от страна на наставника, а не решението да е на делегация от МОН. „Едни по-дълги срокове биха дестимулирали работодателите да включват свои работници в подобни обучения”, каза той.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) подкрепи другите работодателски организации, че договорите не трябва да са трудови.
От синдиката КТ „Подкрепа” обаче настояха, че договорите между учениците и работодателите трябва да са трудови, защото така напълно се гарантират правата на обучаващите се. „Според нас е правилно сключването на индивидуален трудов договор с учениците, тъй като така се гарантират техните трудови права в пълен смисъл. Тези учениците така или иначе ще полагат някакъв вид труд при съответните работодатели. Ще бъдат гарантирани трудовите им възнаграждения, осигурителните и здравните им осигуровки, ще бъде гарантирано предоставянето от страна на работодателите на лични предпазни средства”, каза представителят на КТ „Подкрепа”.
Зам.-министърът на образованието и науката Таня Михайлова отбеляза, че в пилотните проекти за дуално обучение учениците не се явяват при работодателите и затова трябват трудови договори. „И в момента професионалните гимназии са задължени да осъществяват производствена практика в реална работа среда, там също има договор. Но, за съжаление, невинаги качеството на тази производствена практика е това, което ние бихме искали. Защото понякога ни се случва да отидем на работното място, където трябва да направим проверка, и учениците да ги няма – тоест няма механизъм, който да ги задължи, освен един договор между училището и предприятието”, каза Михайлова. Работодателските организации обаче контрираха, че ако предложението на МОН остане без промяна, пак няма да има ученици при работодателите, защото просто ще отказват да сключват трудови договори.
Източник: economic.bg
