Сълзи, целувки, прегръдки, „да си изядеш ябълката“, „да си изпиеш сокчето“ – това са само части от ритуала по изпращането на ученик от начална степен в българските училища. По-напористите мами и баби държат лично да заведат детенцето до вратата на класната стая, сякаш ще се изгуби по коридорите, ако не го направят. Заради такива клинични картини на много места на входа на учебните сгради има табелки – „За родители – дотук“.
На описания подвид на категорията „свръхлюбящ родител“ може да не му мине през ум да заведе детето при стоматолог да му види зъбния статус или на преглед за сколиоза (гръбначен статус) – неща, за които отдавна не се грижат училищни лекари, а са отговорност на родителя, но пък е винаги готов да реагира при „тежки“ ситуации – лоша храна в училище, тежка чанта или неправилно учебно съдържание. Там мама и тате са капацитети.
Пресен случай с притеснени родители на петокласници, стреснати, че в часовете по български език и литература учениците изучавали Стивън Кинг. Родителите стреснати, имам предвид, не децата. Кинг се промъкна в учебните помагала още преди две години чрез откъс от романа „То“ като контрапункт на приказката на Андерсен „Грозното патенце“.
Филологът у мен не вижда нищо лошо в подобно противопоставяне. Точно обратното, то („То“) дава възможност за излизане от шаблоните на зубренето и за развиване на мисленето и на разбирането на текста. Децата трябва да посочат дали героите на Стивън Кинг, чието детство протича също тежко, също са грозни патета и по какви причини са станали такива. Самите деца може би ще разпознаят в петокласниците Хенри и Бен себе си или някого от своите съученици и ще направят аналогии, които излизат извън учебното съдържание. Дори съм убеден. Ако някой намира проблем, то най-вероятно не е чел „То“.
Всеки родител, особено посещаващите форумите за майки и специализираните родителски и образователни групи във Фейсбук, се чувства длъжен да има мнение за това кои български писатели трябва да присъстват в учебното съдържание и дори с кои конкретни произведения. Кои събития от миналото трябва да намерят място в учебника по история и кои трябва да бъдат изхвърлени. Какво да има в учебника по пеене и какво категорично няма място в петолинията. Да се чуди човек, щом са толкова напред са материала, защо не си прехвърлят децата на индивидуално обучение и само да ги водят да им проверят знанията, придобити по родителската методология с най-оптималното образователно съдържание. Ако не друго, поне стресът за учителите ще понамалее.
Като цяло в обществото всеки разбира от всичко. Особено в социалните мрежи – и категорично не само от футбол. В една група знаят как се полага асфалт, в друга с голо око лелки, чието най-голямо постижение в ботаниката е да различат домат от краставица, дават оценка болно ли е отсеченото дърво или здраво. Трети са спецове по здравна реформа и като цяло няма непокрита зона в обществения живот.
Такива обширни знания са идеални, когато става въпрос да се запълни време в чакалнята при фризьор или да се стопят ледовете на маса в малко позната компания. В сферата на образованието обаче подобна компетентна намеса е вредна. Ако зависеше от мен, бих задължил издателите на учебници веднага след заглавната страница да изпишат с шрифт като този от предупрежденията върху цигарените кутии – „За родители – дотук“. И бих го повторил заедно със заглавието на 17-а, 33-та, 49-а и т.н. страници чак до втората корица.
Автор: Красимир Крумов
Източник: monitor.bg
