На имейла на Teacher.bg получихме едно разтърсващо мнение на млад учител, който пожела да отговори на информация от статия. В нея се казва: „…младите учители, които завършват висшите училища, трябва да имат мотивация да влязат в училище.“
Ето отговора на младия преподавател:
„Реших да споделя защо аз като млад учител съм на път да изгубя своят мотивация да вляза в клас. Това няма нищо общо с наличието или липсата на наставничество за което се говори в статията. Причината е много проста и тя е в това, че за млад човек като мен, който няма връзки в училище е много трудно да се реализира в тази област, независимо от голямото му желание да работи като такъв. Казвате, че искате млади учители, но не освобождавате пенсионерите, за да има работни места. Вече трета година търся работа като учител, но все се намират по-добри кандидати. Всяко лято хабя спестяванията си от временната работа, (която приемам, за да имам доходи,) за документи и ходене по интервюта, защото билетите за транспорт не са безплатни.
Само да не си помисли някой, че избирам големия град. Подавам, където има за моята специалност, независимо от мястото. Така пътувайки до поредния отказ миналото лято, благодарение на общителността си, случайно разбрах, че има училища, където са назначени в едното – пенсионер, а в др. – нередовен по моята специалност. Някак си получих надеждата, че щом са назначили такива хора, то няма да има др. кандидати. До началото на уч. година тези места не бяха обявени в РУО. Миналият месец реших да проверя дали бройките не са били закрити, но се оказа, че в същите училища ситуацията не се е променила и едва ли ще се промени и следващата година. Няма да ги назова, защото със сигурност, това не е само в тези училища, а и вярвам, че при желание правилните хора, могат да си направят сами справката. Друг е въпросът до колко са заинтересувани.
През тези 3 години от завършването ми, научих доста за временните договори и от главата ми не излиза въпросът, защо след като има такова голямо желание образованието да се поеме от млади учители, пенсионираните и нередовните кадри не се назначават до явяване на редовен кандидат, а техните места не бъдат обявени като трайно незаети. Пък да видим тогава, дали няма да се появи младият човек, който ще види смисъл в това, което е учил 4-5 години.
Говори се за промени, а в същото време се вземат решения, които да ги отложат във времето. Така реформи не се правят. Ако не можете да промените ситуацията за младите хора, тогава не ги лъжете, че са нужни в образованието. Така поне ще могат да се насочат в др. области, където ще намерят повече сигурност за бъдещето си. Лично за себе си реших, че ако и това лято не си намеря работа по специалността, ще се наложи да се простя с мечтата си за учител, защото искам сигурност, а не да си пропилявам и малкото спестени средства за неосъществими цели.
Ето така младите хора губят мотивацията си да работят като учител, а обществото бъдещето си.
С уважение: Изгубената надежда на младия бълг. учител“
